Уж домашното насилие не е тема табу | webcafe.bg
Webcafe

Уж домашното насилие не е тема табу

АПАлександър Петров
19.08.2017, 13:53 (обновена 17.01.2018, 12:35)
Домашно насилие

Самото ни общество още отказва да приеме темата сериозно

Домашното насилие у нас уж не е тема табу. Правят се изследвания, съществуват множество организации и центрове за защита на жертвите на тормоз, от време на време се говори по темата - предимно когато в медиите излезе някой случай на брутално битово убийство. И въпреки това, като че ли решение на проблема не се търси. По-лошо, дори нямаме обществена сетивност за него. А той е голям.

За това ни напомни бруталното убийство в жк "Лагера", където 64-годишен мъж застреля - твърди се от ревност - 22 години по-младата си съпруга. В квартално заведение пред погледа на всички посетители с няколко куршума. Въпреки че официално не са имали развод, двамата са живеели разделени, като жената е имала издадена от съда ограничителна заповед срещу съпруга си. С други думи мъжът е бил признат за потенциално опасен.

Преди малко повече от месец 29-годишният Стефан Станев уби по особено жесток и мъчителен начин приятелката си Виола Николова. Удря я с метален прът, души я и накрая я пробожда във врата с нож. Съседите чуват крясъците, но понеже екшънът не се играе за първи път, не викат полиция.

В случая с Лагера обаче нито е имало време за реакция, нито е било възможно някой да се обади на полицията, а още по-малко тя да дойде навреме. Ако човешката злоба е тръгнала да избива по такъв отвратителен начин, трудно ще я спреш.

Въпросът е, ако една на всеки четири жени е била жертва на тормоз, колко са тези, които въобще стигат дотам да потърсят помощ. И колко са тези, които в крайна сметка я получават и успяват да се измъкнат?

Защото до убийството на Виола можеше въобще да не се стига. Имало е 8 жалби до полиция и прокуратура, написани от семейството на бившата съпруга на Стефан. Едната от тях - заради заплаха за убийство, останалите за системен тормоз.

За да е с ограничителна заповед, мъжът от "Лагера" също е имал проблем, станал обществено достояние и признат от властите като такъв.

Не става дума до всеки насилник да се сложи полицай, но просто сме в другата крайност - когато всеки насилник може да си купи пистолет.

Едва ли ще съм първият, със сигурност няма и да съм последният, който ще каже, че най-големият проблем в случая е неглижирането на насилието като тема. Обръщаме внимание, когато е твърде късно.

Обикновено нещата започват с психически тормоз, а той е меко казано пренебрегван. Прост пример. Когато една позната най-сетне се реши да подаде жалба срещу свое бивше гадже, което й упражняваше ежедневен психически тормоз в продължение на месеци чрез постоянно звънене по телефона (от нови и нови номера), писане на имейли, съобщения във всички възможни социални мрежи, писане и звънене на нейни близки и приятели и т.н., реакцията на полицая, който я изслушваше беше усмивка, сякаш им губи времето за едните съобщения във Facebook.

Неговото отношение като представител на отговорните органи обаче не е кой знае колко по-различно от това на самото ни общество като цяло. Едно негласно "Е, какво, нито те е удрял, нито нищо. Няколко съобщения и това е..."

Самата идея да се престрашиш и да предприемеш крачката да признаеш, че си жертва, и да потърсиш помощ вероятно изисква огромен тласък на волята. И да попаднеш някъде, където посрещат това ти признание с насмешка, била тя скрита, може да скърши и най-силната воля. Тази ми приятелка ми разказваше как в един момент, докато стояла пред полицая, започнала да се чуди дали самата не преувеличава, дали си заслужава да се оплаче.

В точно в такива моменти изпускаме нишката на домашното насилие. Защото ако в конкретния случай тя вече беше успяла да се измъкне от неприятната ситуация, за твърде много това е невъзможно.

Истината обаче е, че дори една жертва да се реши да потърси помощ, да се измъкне от тази паразитна ситуация и да започне нов живот, реалният проблем остава. Защото страданието на жертвата е само следствие на проблемите, които насилникът проявява. И докато има кой да работи с пострадалите от домашното насилие, твърде рядко се случва да се лекува причината.

Ако въобще може да се намери някакво реално решение за този проблем, то ще дойде от превенцията. С внимание от страна на психолози към насилниците. В Закона за защита от домашно насилие са предвидени програми за работа с извършителите на тормоза. Доколко обаче такива работят и ако работят, каква е ефикасността им?

Редица са факторите, които обуславят насилието - наследственост, заболяване, хормонални механизми, претърпяна травма или насилие в детството, психологическо и културно влияние, както и социалните модели на поведение. Въпросът е да има как да се определи конкретната причина и тя да се третира, за да бъде премахнат проблемът в корен.

И не, не се самозалъгвам, че това ще подейства магически за премахване на домашното насилие. Но определено ще е крачка в правилната посока. Защото докато се толерира модела на насилие, то ще продължава да се прехвърля от поколение на поколение в един порочен и крайно извратен кръг.

Oще: домашно насилие  насилие  насилници  превенция  решение  тема табу  тормоз 


Още от Да го web@...

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.11.2014, 05:32

5 ImaIma | 21.08.201722:20

@pixie да го бие като порасне, но да бяга не е толкова лоша идея.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.03.2011, 09:26

4 explorer | 21.08.201710:06

Сравняват се два различни случая. Според мен става дума за утвърдени модели на поведение за съответните поколения. Аз лично се сблъсках с тормоза в училище, понеже през соца училищата имаха райони и аз живеех в района на спортно училище. Така след плуване и хокей открих джудото а после и света на бойните изкуства. И най-вече открих принципа, който видях написан в последствие на повечето спасителни жилетки, че спасението е грижа преди всичко на давещите се.
Темата е много сериозна, но като общество, ние не даваме признаци на живот.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

3 Mako | 20.08.201711:19

Защото до убийството на Виола можеше въобще да не се стига.
==============================

Сериозно? И как точно, ако не е тайна? Чрез превенция? Каква превенция, при положение, че жертвата, отлично знаейки с кого живее, е продължавала да бъде до едно наркоманизирано мамино детенце със явна склонност към неконтролирано насилие? Напълно неуправляемо психясващо мекере с квачко-паричко-майка-закрилница-касичка?
Каква превенция би спасила потенциална жертва на човек с подобно поведение и бекграунд, би ли обяснил бъбривкото-автор?
Единственият изход / и то със съмнителен край, видно от съдбата на застреляната жена онзи ден/ е бил моменталното скъсване с насилника / така е постъпила бившата му съпруга и сега тя е жива, само дето не е ясно, ако не беше злощастната Виола, дали и нея нямаше да я четем като убитата от Лагера/. Но затритото момиче явно не е било способно да схване в колко опасен филм се набутва с поведението си. Явно не е виждало особен проблем да живее с мъж, който не работи и е хранен от родителите си, който е наркоман и насилник...
Е, платила е най-високата цена за лекомислието си. Жалко, жалко за нея, колкото и наивна да е била - платената цена за тази наивност е несъразмерно жестока!
Единствената що-годе читава превенция срещу такива събития е поведението "бягай надалече!". Хубаво ти е да се фрьцкаш по заведенията до гадже с джип, само дето юнакът няма и един лев заработен, издържат го родители-паричковци, бие щафети до посиняване и после посяга? Бягай надалече - това е единственият разумен изход, защото ако наивно чакаш институциите да вкарат в ред главата на щурчото - във вестниците ще те пишат!
Това е истината за мен!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

2 pixie | 20.08.201709:53

ImaIma,
ами ако жертвата е дете? Как да си помогне само?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.11.2014, 05:32

1 ImaIma | 19.08.201721:12

Малтретирания има няколко избора. Да бяга, да го убие или да страда цял живот.
От него зависи. Човек е сам и трябва сам да си помогне.
   

оценка

+1 -0