България е велика нация, да, в поне едно отношение - разделението. Целият свят се обедини след разстрела на 12 души и свободата на словото в Париж, докато тукашният разговор цепи мнения по друга тема - заслужават ли си го журналистите от „Шарли Ебдо".
Днес всеки е „Шарли" в Париж, а в Париж се е събрал светът и вдига химикалки, защото убийството няма оправдание.
В България обаче има, има и съд за жертвите, които просто са си вършели работата. Като журналисти във Франция, като политици в Сирия или като учители в Пакистан, любимата жертва на талибаните.
България е малка нация, да, и очевидно е в невъзможност да се ориентира в световни, исторически, еднозначни събития, които неминуемо ще я засегнат. Защото имаме циничната склонност да бъдем вечните съдници на другите, дори когато са много далеч от нас. Защото първо сме „фили" и „фоби", после сме хора.
Не може да имаме една истина, едно мнение, един човешки избор - от комунизма и Възродителния процес до анексията на Крим и френската касапница.
Ако погледнем снимки от днешния „Марш на солидарността", ще видим премиерът на Израел до лидера на Палестина, социалистът Оланд до консерватора Меркел, католически свещеници до имами, французи до араби.
Защото, както казахме по-горе, убийството няма оправдание. Щом за нещо толкова просто и ясно сме склонни да търсим под вола теле, значи по-добре спешно да махнем надписа на Народното събрание.Нашата сила е в разединението.
