Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дневникът на един Ценко Чоков

Дневникът на един Ценко Чоков

„Най-красивите коли карат тарикатите.

В бели джипове се водят вечните кметове".

Из песен на Емил Каменов - Крокодила


Нема ми го ланецът. Знаете ли колко тежи, а? Ще кажа само, че е над кило и половина. Да имат късмет да не ми го върнат, като ме пуснат от ареста... Лошичко ще им стане. Да ви кажа нещо - през всичките партии съм минал - ДПС, ГЕРБ, комунистите ме искаха, а навремето още със СДС, Демократическата партия и БЗНС съм играл. Всички избори съм спечелил, цело село в крака ми.

Галиче - това съм аз.

12-годишното уиски аз го раздавам, бе. Такава заря правя, че в Бела Слатина си мислят, че е техна. Без мене в селото една чалга певица нямаше да стъпи, камо ли дует да прави с Емо Крокодила. Аз само рождения си ден го празнувах 7 дни и 7 нощи. И това, ако не е за хората, не знам кое е. С едната ръка сея царевица, с другата плащам на училището детската градина, с третата всявам уважение. И какво заслужих?

МВР-то да ме вземе за мезе. А навремето дарения им правих.

Оня ден се събудих от аромата на запалена кола. Утре ще се събудя от смрад зад решетките. Аз и друг път съм бил в ареста, да не мислите, че ще се уплаша. По бели гащи са ме извеждали полицаите от спалнята, с „Калашници" срещу мен. И аз имам такъв, не се плаша. Който се е пробвал, никой не е успял.

Тва учителки, миниатюрни бизнесмени, бащи на ученички, социално слаби... Искат да ме набедят, защото завиждат. И не само мен, а ами и синовете ми, виждали сте ги със, как се викаше - селфита с пачки.

Аз съм първият и единствен кмет с условна присъда. Това какво ви говори? Едно време хората плачеха като ме видят на свобода. Местните хора ме искат - слушайте какво е казал Цветан Цветанов.

Сега викат, че съм ги тероризирвал. Ами редът терор ли е?

Всеки е ял шамари на тоя свят - а който не слуша, трябва да яде. Палил съм коли? Миналата година, като спечелих петия мандат, обявих: Навсякъде има запалени къщи и коли.

Едно време, като връзвах пустиняци на стълба на позора и ги биех с кабели, крадците гадни, проблеми нямаше. Като окачих знамето на СИК на общината, проблеми нямаше. Като печехме мръвки и водихме хората на море по изборите, проблеми нямаше. Като си купих белия лебед - за джипа ми става въпрос - вдигнах страшен купон, проблеми имаше ли? Нямаше.

Сега пискат, че съм лош. Разни учени по телевизията ме наричат селски феодал и самозабравен шериф, приказват, че в мен са се събрали недъзите на демокрацията. Не знам дали съм преял с власт, ама с пържоли със сигурност, ша ги мууна като лазарски мореник на сбор, само да изляза оттук.

Разследван съм за опит за убийство, побои, документни измами за присвояване на земя - и на живи, и на мъртви. Келеметори, завиждат ми.

Окапа ми косата от постоянния тормоз вече 20 години. Журналисти ме преследват. Не си струва, казвам ви. Ще взема да напусна страната, че не издържам повече. Първо ще вдигна банкет у кръчмата, после ще видим. Всичко имам, всичко мога.

 

Най-четените