Президент на Републиката или нищо | webcafe.bg
Webcafe

Президент на Републиката или нищо

Стани автор
28.11.2016, 17:40 (обновена 07.10.2017, 21:28)
франсоа фийон

Снимка: © Getty Images

Фийон е най-добрият кандидат, за да бъде спряна Марин льо Пен

Ако някой ви каже, че е очаквал Франсоа Фийон да бъде победител във вътрешните избори на десницата, чисто и просто ви лъже. Този, когото никой не слагаше в сметките, изкова победата си дискретно, но последователно.

За 35 години в политиката, бившият министър-председател, познава и победи, и загуби, но за разлика от своите съперници в дясно - Жюпе и Саркози, никога не е смятан за "роден да бъде президент".

Франсоа Фийон попада в обектива на камерите през 1981, когато само на 27 години става най-младият депутат, по-малко от 5 години след влизането си в политиката. Попаднал в нея случайно, Фийон никога не е разчитал на късмета да направлява кариерата му.

Всяко действие или решение е предварително и внимателно обмислено и анализирано. Като решението му да не се кандидатира за кмет на Париж на няколко пъти - въпреки поканите от водещи лица на десницата.

Фийон губи битката за председателството на партията след оттеглянето на Саркози, но това е крачка назад преди големия скок напред.

Пресича в зародиш всеки разговор за пост, за него дилемата вече е ясна - "Президент на Републиката или нищо". Инатът му е пословичен, а за упоритостта му се носят легенди.

През 2004 г. Жак Ширак го назначава за министър на образованието, един от двата поста, които Фийон изрично е посочил като нежелани. На втория ден се захваща с една от дълго отлаганите реформи, тази на матурите. На третия учителите вече стачкуват.

Синдикати и депутати от социалистическата партия убеждават Жак Ширак да жертва реформата срещу подкрепа за референдума за европейска конституция. Няколко седмици по-късно е жертван и Фийон.

"Когато след години се направи равносметка на втория мандат на Ширак, хората няма да си спомнят нищо. Освен моите реформи", отговаря Фийон по-късно. Гордостта е най-големия му недостатък, признава го и самият той.

В началото на 90-те, Фийон заедно с Шарл Паскуа се обявява срещу договора от Маастрихт. В периода 1993-1995 става част от правителството на Баладюр, когото подкрепя за президент. Победата на Ширак го праща в изолация, подобно на Саркози.

Докато в партията е смятан за предател, Фийон остро критикува "социалните" залитания на Ширак, за него спасението е едно - икономическия либерализъм.

21 години по-късно програмата му показва последователност по въпроса. Еволюцията по темата "Европа" обаче е неизбежна, въпреки двата остри сблъсъка по време на референдумите през 1992 и 2005.

Ирония на съдбата, Фийон се завръща в челните редици на партията за евроизборите през 1999, почти едновременно със Саркози. През 2002 играе активна роля в кампанията на Жак Ширак, по препоръка на Ален Жюпе. По време на един митинг в Бордо последният го представя като "един човек, който трябва да се има предвид занапред". Идея си няма колко е прав.

Победата на Фийон на вътрешните избори на десницата е изненада, но съвсем не е нелогична. С Франсоа Фийон спечели не консервативното, не католическото, не буржоазното, спечели нормалното дясно. По-силна Европа с по-малко правомощия за европейските чиновници, ясни мерки за икономически растеж и конкретни предложения за съкращаване на бюджетния дефицит и намаляване на безработицата, бяха основните теми за Фийон.

Между двата тура Ален Жюпе реши да атакува именно там където бе силата на Фийон - католическото дясно. И сбърка. Фийон отблъсна блестящо всички атаки - и тази за абортите, и тази за гей браковете.

Опитът да бъде изкаран като антиевропеец и човек на Путин удари на камък, а католик, консерватор и неолиберал просто няма как да са отрицателни качества във Франция в актуалната политическа обстановка.

Първите социологически проучвания сочат, че Фийон поне на пръв поглед е правилният избор за десницата. Според проучването на Harris Interactive за Public Sénat / LCP официалният вече кандидат на десницата получава 26% и изпреварва с 6% Марин льо Пен на първи тур. На балотажа резултата е почти идентичен с този в неделя - 67 на 33%. Подобна е картината при Odoxa за France 2 - 32 на 22% на първи тур и 71% на 29% на втори.

Трудностите се крият в това дали ще успее да привлече центристите. Фийон спечели 2/3 от гласовете на вътрешните избори, но тепърва ще трябва да убеждава всичките 40 милиона избиратели.

Ако основните принципи в програмата му са на практика потвърдени, мерките ще бъдат адаптирани в детайли, за да допаднат на възможно повече хора.

Да разчиташ обаче на големи отстъпки от Франсоа Фийон, означава да не го познаваш.

Почти всички са единодушни в едно: Фийон е най-добрият кандидат, за да бъде спряна Марин льо Пен. Мнозина обаче тепърва трябва да бъдат убедени, че това е добра новина. Това е голямата задача пред Фийон и екипа му. Ако успеят, няма да им се налага да обясняват, че "френският Тачър" не яде деца.

Oще: ален жюпе  анализ  марин льо пен  никола саркози  президент на републиката или нищо  президент на франция  саркози  франсоа фийон  франция  френският тачър 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.