Webcafe

Желязната Маргарет Тачър - жената, обвинявана в липса на... женственост

Мила Янева
14.04.2018, 13:34 (обновена 15.04.2018, 13:35)
маргарет тачър

Снимка: © Getty Images

Държавник, съпруга и майка, която остана в историята

Според резултатите от проучванията, образът на женската красота в списанията най-силно влияе върху самочувствието и увереността за тялото сред жените.

Ето защо Dove създаде списанието Real Beauty Magazine. За да възвърне баланса, за да премахне непосилните очаквания от жените и за да им припомни за собствените им постижения и геройства. За да докаже, че всяка жена заслужава да застане на корицата на любимото си списание, с което да отпразнува собствения си успех, заявявайки пред света "Моята красота. Това съм Аз!". Застанете на корицата на вашето списание тук.

Поехме щафетата да продължим разговора, иницииран от DOVE по темата. Затова, днес на фокус поставяме една от най-харесваните и мразени жени в политиката, британската министър-председателка Маргарет Тачър, често наричаната иронично Великата слоница, Кокошката Атила, Дъщерята на бакалина, Крадлата на млякото, Желязната лейди или просто фамилиарното Маги. Зад тях обаче стои една интересна и умна жена, чиято политическа и историческа значимост тепърва ще бъде оценявана, а ползите и загубите от нейното управление все още са обект на остри научни спорове и обикновени караници на маса.

Маргарет Тачър е родена на 13 октомври 1925 г. в Грантъм, Линкълншър в семейството на бакалин и шивачка. Баща й е собственик на два малки магазина за хранителни стоки и освен като дребен търговец, се изявява и като общественик - най-вече в качеството си на мирянски пастор. Заедно с родителите си и сестра си, Маргарет живее в апартамент над едната от бащините си бакалници. Детството й не се различава по нищо от това на обикновеното английско момиче от 30-те е 40-те години на миналия век с цялата му религиозност, консерватизъм и провинциална скучноватост.

Като малка учи в девическо училище с хуманитарна насоченост, а интересите й в областта на химията я довеждат до студентската скамейка в колежа Самърсвил в Оксфорд, където получава бакалавърска степен именно в областта на тази наука. В тези години силната й обществена позиция вече а факт, така че твърде млада тя вече е лидер на Консервативната асоциация на Аксфордския университет и е третата жена, която застава на този пост. Първата й работа обаче всъщност е свързана с химията - през 1947 година, веднага след дипломирането си, Маргарет е научен работник в екип, който остава в историята със създаването на метод за съхранение на сладолед.

Погледнато с чувство за хумор, първото голямо и значимо дело в живота на бъдещия политик всъщност е първият замразен сладолед. Което, както и да го погледнем, си е постижение, от което днес се възползва цялото човечество.

Стремителната политическа кариера на Тачър започва през 1950 година, а само пет години по-късно тя вече е избрана за лидер на Консервативната партия - пост, който заема цели тридесет и пет години до ноември 1990 г., когато при вътрешнопартиен бунт е принудена да се оттегли. Прозвището, с което остава най-известна в историята - Желязната лейди, Маргарет получава твъдре рано - през 1976-та година. Тогава след реч, в която тя остро критикува политиката на Съветския съюз, обвинявайки го в грандомански имперски амбиции с оръжие напред, вестникът на Министерството на отбраната на СССР "Червена звезда" я нарича така и чрез радио "Москва" това прозвище става достояние на целия свят.

Самата Тачър харесва това свое име и дори години по-късно, когато в ританския съвет е издигната нейна статуя приживе, тя се шегува така: "Предпочитам да беше от желязо, а не от бронз, но така поне няма да ръждяса. Надявам се, че тази статуя никой няма да я обезглави".  Надеждите й обаче се оказват напразни - само няколко месеца, след като статуята е открита, безработен британец я обезглавява...

Желязната лейди става министър-председател на Обединеното кралство на пети май 1979-та година и е първата жена, заставала на този висок пост.

Освен това тя е и единственият министър-председател на страната си, който има хуманитарно образование. Политиката й търпи много спадове и възходи. Резките й икономически и държавнически мерки като намаляване на определени данъци и въвеждането на други, отнемането на част на правомощията на синдикатите и откритото й несъгласие с някои от идеите за структурата и функциите на Европейския съюз я превръщат в политик с характер и поведение, от чието мнение се влияе световният ред.

На високата длъжност като първи държавник в монархията след кралицата мадам Тачър остава до двайсет и втори ноември 1990 година, когато е принудена от обстоятелствата да подаде оставка. Въпреки спорните си държавнически решения, тя остава популярна и харесвана от нацията най-вече заради идеите си, че държавата трябва да е слуга, а не господар на хората, както и с високия си патриотизъм, често прехвърлящ границите на здравословното родолюбие, за да се превърне в национализъм.

По време на нейното управление се случва и най-голямата неуспешна стачка в английската история - тази на над 80 000 миньори, които в крайна сметка не устояват на желязната непоколебимост на министър-председателя да закрие двайсет нерентабилни мини и да остави работещите в тях на улицата.

Твърдият й характер я превръща и в първия световен западен лидер, който подкрепя реформистки настроения лидер на СССР Михаил Горбачов с историческите думи "Можем да работим заедно". След края на кариерата си като министър-председател на Обединеното кралство, Желязната лейди влиза в Камарата на лордовете като баронеса - титла, която получава за политическите си заслуги към монархията.

Паралелно с политическата си кариера и въпреки здравата ръка, с която ръководи държавата си, Маргарет Тачър е и обикновена, ранима жена, влюбена в мъжа си съпруга и майка на двама близнаци.

Съпругът й и заможен бизнесмен, който безрезервно я подкрепя в обществената й заетост. Той е до нея и когато несвикналото с женско политическо присъствие общество непрекъснато й се подиграва, коментирайки, разбира се, най-вече нейната женственост.

Вместо на политически критики тя често е подлагана на обикновени подигравки и долнопробни публични насмешки, в които е обвинявана именно в липсата на женска мекота и стил. Те стават особено остри, когато тя открито застава в защита на декриминализирането на хомосексуалността и правото на жените да правят аборт по собствено желание. Както знаем, английското чувство за хумор може да бъде особено остро, а когато се отнася до Маргарет Тачър, то може да бъде направо убийствено режещо.

След като се откъсва от активната политика, Желязната лейди остава активна фигура в обществения живот на Великобритания и света до 2002 година, когато прекарва няколко леки инсулта, вследствие на което спира да изнася публични речи и принципно ограничава своята публичност. Със смъртта на съпруга си година по-късно тя губи и най-стабилния си поддръжник и приятел и тази загуба окончателно я оттегля от активния обществен живот. В тиха самота, четене и писане на мемоари тя прекарва следващите десет години от живота си.

Умира на 8 април 2013 година на 87 годишна възраст в Лондон. След нея остават политическа кариера със световна значимост, незабравим държавнически стил и стотици цитати, които и до днес са често цитирани мъдрости. След тях е и един, който всеки би могъл да приложи в живота си, за да му даде повече смисъл:

"Замислете се за някой ден, от който сте наистина доволни в края му. Това няма да е ден, през който сте се шляли, без да вършите нищо. Това ще е ден, през който сте имали страшно много неща за вършене и сте ги свършили всичките."

Oще: dove  dove my beuaty magazine  my beauty  вдъхновение  дав  женственост  красота  маргарет тачър  моята красота  моята красота това съм аз 


Още от Dove