Webcafe

Искам лицето ми да разказва истории

Ива Кръстева
29.04.2016, 11:26 (обновена 30.04.2016, 09:10)
ти си красива

Снимка: © YouTube/Shea Glover

Едва ли, когато решила да вземе камерата си и да снима случайни хора от училището си и около него, обяснявайки, че снима всичко, което й се стори красиво, американската ученичка Шея Глоувър си е представяла колко важен социален експеримент прави.

Момиче с очила и тъмна коса на опашка застава пред обектива. Личи си, че се чувства неудобно от окото му - да бъде наблюдавана не е най-приятното усещане за една жена. Представя си хилядите потенциални чифтове очи, които биха могли да я видят в рамката на екрана и да огледат под лупа всяка нейна черта.

Мисли наум за всичките си малки несъвършенства, които неизменно забелязва, когато се наблюдава сама в огледалото. За очилата, които никога не си е харесвала. За пъпчиците, които преживява като нахални доказателства за собствената си принадлежност към света на невзрачните. За леко застъпените зъби, заради които внимава да се усмихва рядко и винаги в шепа. За косата, овала на лицето, устните, които така й се иска да не са точно такива...

След нея между четирите гранични линии на екрана застават още лица. Момиче със сивосиня коса и малка халкичка на носа. Тъкмокожа бунтарка с рошава коса. Оранжеви коси и брекети, много грим и изчистени, бледи лица.

Жени със свои истории и малки ежедневни радости. Такива, каквито виждаш в метрото. Или такива, с които се разминаваш на улицата, в магазина, в коридора на училище или офиса.

Едва ли, когато решила да вземе камерата си и да снима случайни хора от училището си и около него, обяснявайки, че снима всичко, което й се стори красиво, американската ученичка Шея Глоувър си е представяла колко важен социален експеримент прави.

В обектива на камерата й всъщност се запечатва най-важното - онази толкова магична промяна в лицето, онова така спонтанно озаряване, което хората придобиват, когато някой директно, без сложни думи и обяснителни фрази ги нарече красиви. Не е лесно, оказва се, да чуеш „Ти си красива". Както не е лесно да се научиш да го казваш.

Покрай експеримента на Шея се замислих на колко души в живота си съм казала, че са красиви. Колко жени са го чули от мен - не като комплимент, а като признание от жена на жена. Не са много. Даже не знам защо. Може би и аз съм жертва на всеобщото притеснение, че изказани, хубавите неща могат да прозвучат като ласкаене и дори като подигравка. Или да бъдат приети с агресия - така както в самото видео на Шея едно момиче откровено й се заканва - толкова й е невъзможно да понесе изречената красота и да реагира на нея с доброта.

Да пробваме сега и да си признаем - ние, момичетата - как приемаме красотата.

Трудно я приемаме. Непоносимо ни е даже, особено когато се отнася до нас самите. Приемаме я като битка някаква, като цел, която едва ли някога ще постигнем. Оставяме я да се побере в модели, което обществото постоянно ни налага. Не знам дали се усещаме, когато поредната реклама ни повлича в клишено „слаба-млада-красива".

По-скоро не. Упорито си повтаряме, че красотата не е външно качество и имитираме до истеричен смях в компании бледните, празни от съдържание изражения на екранните красавици. Слушаме шегите на мъжете за всепризнатите хубавици и малко ни боли, когато разговорът предизвика твърде много огън в очите на собствените ни възлюбени.

Правим се, че не забелязваме онази, най-сексапилната в компанията, която някак с едно щракване на токчетата си и извиване на лебедовата си шия приковава погледите и я гледаме с крайчеца на окото, за да усвоим тънкостите й. После вкъщи си ги разиграваме пред огледалото. Когато никой не ни гледа, пробваме да бъдем като нея, защото сме я видяли как поразява. Издуваме устните, гълтаме малките, доволни коремчета, изпъчваме гърдите и се заключваме така в поредното селфи, което после лично и безпощадно ще подложим на дисекция. Хм, тук ми се вижда двойната брадичка! Ау, това веднага го изтривам, че с тия бръчки около устата! Боже, тоя целулит кога съм съм си го отгледала?! ... Тази там, с облите ръчички и малките гърди...аз ли съм?!... Разбира се, че трием селфито. Защото там просто не сме ние.

Красотата винаги е лична и никога не може да се облече като дреха.

Я да си признаем сега колко пъти сме заставали насред стаята, с онзи отчаян поглед и отпуснати рамене пред кантара! Колко силно сме мразили джинсите от миналото лято, в които тая пролет приличаме на вакуумирана храна. На какви акробатични номера сме способни да подложим тялото си, за да се навре в тясната рокля с ципа и колко пъти сме си купували нарочно дрехи с два размера по-малки от този, който носим, за да имаме мотив да отслабнем и да станем „красиви". Спомнете си само нескончаемите гладувания, пиенето на всякакви хапове със странни растителни и животински съставки, десетките понеделници, в които сме започвали диети! Избройте на ум широчките дрехи, с които уж криете онази там кривина на задника, колената, които само на вас ви приличат на малки телевизорчета, изпъкналото това и вдлъбнатото онова...

Представете си само, ако само за един ден огледалата ни у дома проговорят, какво ще разкажат! За сластните погледи, които хвърляме през рамо, представяйки си, че сме зашеметителната филмова красавица. За пеенето с дезодорант в ролята на микрофон. За премрежените очи. За стриптийза, който смятаме да му направим някой път, когато най-после сме красиви. За походките с високите токове и малките котешки мъркания по плетен пуловер и набрани на глезените чорапи. За вдигнатите високо коси, които пускаме да се разпилеят като водопад по рамената и прецизността, с която оглеждаме полета на всяка къдрица и точното място, където евентуално трябва да застане.

Хайде, нали всички го правим?! И докато го правим, изпускаме най-важното - собствената си, уникална красота. В нашите малки, лични светове, сами със себе си, подлагаме на най-сурова преценка единственото, което имаме, най-големия си подарък - несъвършените си женски тела. Тези, които носят богатите ни души с толкова внимание и грижа за всеки детайл. Телата, които сме получили, за да се движим, усещаме, прегръщаме, наслаждаваме, даваме живот. Точно в тези мигове, там, през огледалото, кантара, тесния панталон или поредното разкодирано несъвършенство на лицата и телата ни, всъщност имаме нужда от едно единствено нещо - да чуем „Ти си красива!".

Красива си, защото няма друга като теб в целия свят. Красива си, защото устните ти са точно такива и точно на твоето лице. Красива си, защото очите ти са видяли това, което никой друг никога не е видял и няма да види. Красива си с няколкото си килограма в повече, защото са ти донесли вкус към живота и мигове, когато си била спокойна и доволна. Красива си с малкото си коремче, защото го имаш от бременностите си или от онази толкова вкусна баничка, която сгъна в обедната почивка и за която така горко се проклинаше цяла седмица. Красива си, защото твоите усмивки значат много за някого. Красива си, защото всичко по теб е създадено така, че да го носиш с гордостта на красивата жена, която без да знаеш винаги си била. И ако няма кой да ти го каже, непременно си го кажи сама в огледалото.

Преди време в един магазин за козметика влезе една забележителна жена. Без възраст една такава, с посребрена коса, хваната небрежно с цветна шнола, от която се сипеха непокорни кичури. С широко отворени очи и меки движения. С приказка, която сама се носи около нея, за да не я изпусне като главен герой. От тези жени, които искаш да гледаш по-дълго и не можеш да откроиш кое точно в тях те привлича. Търсеше си някакъв шампоан.

Продавачката, амбицирана да спечели нов клиент в нейно лице, започна да й показва най-скъпите серии кремове и серуми, убеждавайки я, че ще изтрият за нула време бръчките от лицето й. „Ама моля ви, млада госпожице: - каза жената. "Кремът ми е най-обикновен. Аз не се притеснявам от бръчките си. Искам лицето ми да разказва истории!" Засмя се с глас, сякаш сама на себе си, приятелски погали зяпналата продавачка по рамото и излезе от магазина като летен бриз.

Нямаше нужда някой да й казва, че е красива.

Тя си знаеше.

Oще: dove  p.s. ти си красива  жени  женим  женственост  козметика  красиви  красиви жени  красота  ти си красива 


Още от Dove

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.