Webcafe

Esquire е друга бира

Сибина Григорова
01.12.2015, 11:05 (обновена 08.12.2015, 15:38)
Христо Запрянов

Снимка: © webcafe.bg

Христо Запрянов е главен редактор на българското издание на Esquire и на Playboy

Христо Запрянов е главен редактор на българското издание на Esquire и на Playboy. Можете да го видите често по „Шишман" или на Малките пет кьошета да разхожда скъсаните си дънки и кучето си. Завършил е Американския университет в Благоевград. Син е на създателя на списание „Тема" Валери Запрянов - онзи с яките коментари от първа страница. Сестра му също е журналист и писател.

Скоро Христо и съпругата му Биляна Запрянова станаха родители на Валери Запрянов - джуниър.

Виждаме се по обяд, защото Христо е бил „дежурен по бебе". На въпроса кафе или бира, Христо отговаря "Хайде бира, опитах с кафе и не помогна".

Какво е да си главен редактор на списание като Esquire?

Огромна отговорност. Останалите списания, които съм оглавявал, имат малко лековат привкус - вероятно заради голите жени или по-уличния език; Esquire обаче е друга бира. Най-старото мъжко, по-скоро джентълменско издание на света (макар наскоро един всекидневник да го беше определил като „момчешко заглавие, стартирало през 90-те години на миналия век) - със стойностни и трудни (в най-позитивен смисъл) текстове, за четящи хора.

Аз си го разглеждам като предизвикателство - още през 2008-а имаше идея за мое евентуално участие в евентуален български Esquire, но си мисля, че тези 5-6 последвали години на опит и узряване ми бяха адски важни. Ако нещата се бяха случили толкова рано, едва ли щях да се справя - без естествено да намеквам, че и в момента се справям, тъй като всеки брой е жестока борба.

Знам, че си ходил на обучение в Америка - на какво те учиха там?

Не беше дотолкова обучение, колкото възможност да разгледам нещата от тяхната перспектива - общо взето да се уверя, че макар да няма база за сравнение между САЩ и останалите пазари, особено пък България, нещата могат да се случват и в по-малък мащаб, стига да ги приемаш и вършиш достатъчно професионално.

Независимо от опита в последните 17-18 години, бях тотално intimidated (защото точен превод на български няма) от всички фактори в издателството и в самото списание - и общо взето се прибрах леко смачкан, но и пренавит да им докажем, че някои работи също ги можем.

Какво мислиш за "българския мъж"?

Българският мъж е адов хибрид - не мога да се сетя за някакъв конкретен стереотип, който да посоча, за разлика от мъжете от други националности. Ще ми се да вярвам, че българският мъж има и желанията, и възможностите, и амбицията да бъде добър; да бъде по-добър. Просто му трябва някой да го канализира, без да менторства; да помага, без претенциозно да се натрапва. Както стилово, така и интелектуално. Нещо като великия „Егоист" от преди двайсетина години. С тази идея се случи и Esquire.

А за градските момчета?

Одобрявам - отново sans претенцията, която субкултурите в миниатюрно като бройка общество като нашето често имат. В смисъл - тук всички се познаваме; всички сме се забелязвали среднощно на зиг-заг по „Шишман", всички имаме десетки общи познати, и то не само във Фейсбук. Ърбън фетиша приемам като естествен антидот на фолкманекенщината - стига да не е натрапчив, защото в противен случай се превръща в нейно изродено продължение.

На колко години се изнесе от вкъщи?

Крайно и категорично? Когато навърших пълнолетие - отидох да следвам в Благоевград, макар и преди това да пробвах да щъкам насам-натам и да пиля нервите на близките си. По-късно разбрах, че тези анархистични желания за автономност са смешни, ненужни, и често водят до трайни негативни последствия.

В моя случай директно отсвирих образование за сметка на работа - на 16 започнах в един всекидневник, а родителите ми разбраха две години по-късно, когато вече си бях щатен редактор. Разбраха го по кофти начин, защото разчитаха да изклася във високопрофилното школо, в което бях, пък мен то изобщо не ме вълнуваше. В крайна сметка се дипломирах с клизма и оттогава досега се опитвам да компенсирам пред тях.

Какво си научил от баща си?

Всичко. Развитото чувство за справедливост - което на свой ред води до перманентни депресивни състояния и сърдечни бодежчета. Научи ме на отговорност, на професионализъм. За кратко чиракувах при него и тогава научих какво е да имаш истински авторитарен шеф.

Издялках прилагателните украшения, престанах да използвам омразните му чуждици, особено русизми. Разбрах, че функцията на писача не е просто да жонглира с красиви думички, а по някакъв начин да бъде от полза на онези, които го четат. Най-вече ме научи да се старая да бъда добър, колкото и захаросано да звучи.

Как е да си баща? Преди седмица и малко ти се роди син?

Може и да ми е рано за генерални изводи, но родителството го усещам като финална раздяла с егото - дотолкова се посвещаваш на крехкото нещо, на което ти си натрапил живота, че всякакви излишъци като суета и прочие тотално изчезват.

Да си готов да те жигосват и разкъсват, само и само детето ти да не изпитва болка - ей това е разликата с предишния живот и предишните инстинкти. Пък най-парадоксално-перверзното е, че бебето даже не подозира за твоите драматични саможертви - и вероятно затова родителите предимно поучават и завършват с репликата: „Ще разбереш, когато ти станеш родител".

„Едно от най-прелестните удоволствия на човешката любов е да служиш на обичното създание, без то да знае". Казала го е Симон Вей, аз го прочетох в една книга на Турние, запаметих го, вече мога и да го използвам искрено.

Какво разбираш под "мъжки работи"?

Мъжките работи са Led Zeppelin и Beatles и Боуи; препратките към конфетите и Кемпес на финала на световното през 78-а. Мъжките работи включват задължително познание на всички видове уиски и детайлната им употреба (щото има уиски за мъка, уиски за радостен повод, уиски за смелост, при някои - и уиски за закуска).

Мъжките работи не изключват да си плакал на стихче на Валери Петров, но налагат да си чел френските патафизици, да можеш да цепиш дърва и да палиш огън, да си къташ асексуалната любов към Брандо и най-вече - да обичаш жена си, без да я манипулираш. Това е най-мъжката и мъжкарска работа.

Кога мъжете ще си обръснат брадите?

Когато жените престанат да ги провокират да преминават допустимия лимит на суетата. Ако позволиш контравъпрос - кога жените ще спрат да си прикачат чужди лимби, да си помпат най-видимите части и да се обезкосмяват като новородени?

Най-безумната мода, на която сме свидетели?

Всяка мода, която се превръща в прекалено масова, е безумна. Последният пример е от откриването на бутик на известен дизайнер в София, на което всичко живо беше облечено с дрехи на същия този дизайнер. Да не се изложим пред него, да му се харесаме - нищо, че анцугово-отвъдният му стил пасва предимно на футболисти, пък един аксесоар е на стойност една средна пенсия.

Моето мнение е, че сляпото увлечение по лъскавото и крещящото, вече разглеждано като общоприето, е проява на много лош вкус. Винаги съм адмирирал хората с отношение към индивидуалното; онези, които могат да комбинират супер скъпа дреха с нещо от секънд хенд. Това показва старание и усет към детайла. Не помня кой го беше казал, но беше нещо от сорта: „Много е скъпо да изглеждаш евтино."

Кои са твоите "видимо вкусни" неща?

Филмите на Уди Алън. Естествените тухлени стени без замазка. Идеалният джин тоник в огромна чаша и със също толкова големи, продълговати късове лед. Ранната пролет в Лондон. Жена ми.

Какво искаш да работи синът ти?

Нещо по-различно от мен - което да е по-благодарно, по-доходоносно и по-конвенционално. Поне ще си предпази черния дроб и периферната нервна система.



Следващата корица на Esquire?

По-яка от предишните! В първите месеци стилистиката на кориците на Esquire се стараеше да наподобява американските; от известно време насам обаче съм по-повлиян от Англия, Испания, Русия и от традициите на „Егоист", който вече споменах. Тоест - минимализъм with a twist. Ако държиш да издам лицето, с удоволствие - Деян Донков, хамелеон, феномен, най-прелестният актьор, който, за съжаление, се е родил в България.

Христо Запрянов е първият участник в проекта на webcafe.bg и Каменица "Нефилтрирано". В него ще ви срещнем с интересни млади хора, които мислят извън клишето, и с които е приятно да изпиете по бира.

Oще: esquire  #nofilter  no filter  playboy  биляна запрянова  валери запрянов  главен редактор  нефилтрирано  христо запраноя  христо запрянов 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.