Webcafe

Свободата, Сашо, е всичко

Амелия Понд
13.12.2015, 14:18 (обновена 14.12.2015, 17:03)

1 от 11 снимки Назад Напред

Александър Кадиев, Нефилтрирано

Снимка: © Webcafe.bg

Сашо е много различен от екранния си образ, както бирата е различна от чая.

Александър Кадиев или просто Сашо, е от онези хора в публичното пространство, за които си мислиш, че знаеш всичко, само защото всяка сутрин си пиете кафето заедно. Той в студиото на "Преди обед", ти - в хола си. Но не е точно така.

Сашо е много различен от екранния си образ, както бирата е различна от чая.

Сашо е категоричен по няколко въпроса - че не обича шумните заведения, че би избрал театъра винаги и че носталгията по миналото е неговият начин да приеме настоящето.

Когато решаваме да го снимаме в Докторската градинка в един слънчев следобед, той отговаря усмихнат: "Знаеш ли, този район ми е изключително любима част от София. Тук съм израстнал, на "Асен Златарев" и винаги свързвам мястото с детството си".

От скоро Сашо е татко, вече е пораснал, макар че "животът на възрастните не ми харесва, ако трябва да бъда откровен". И той е. В целия ни разговор. Който започва с бира и кола, и приключва със суфле. Точно като от филм на Уес Андерсън.

Отскоро си татко, как се справяш със бащинството?

Ами, бащинството е... Как да ти кажа, много е дълбока работата и трудно човек осъзнава точно какво му се случва в началото. Въпреки че моята дъщеря Катерина ще стане на 9 месеца, за мен това е още началото. Но се справям добре. Аз съм много зает, много работя и общо взето малко класически са разпределени нещата вкъщи. Тоест, жена ми Таня поема по-голямата част от грижите, аз пък съм по общуването. Пея песнички, правя физиономии, подскачаме си, а бе, общуваме си. И е прекрасно. Тук чувството не може да се опише с думи. То е една топка в гърлото. То е любов и притеснение едновременно.

А сменяш ли памперси?

Сменял съм! При това много пъти. Много лесно става. Шат-шат (показва с ръце) - много е лесно наистина. (Смее се.)

Ти си един супертатко. А кога разбра, че си пораснал?

То не е толкова въпрос на разбиране, човек не си дава сметка за тези неща. Може би се случи, когато започнах да движа живота си сам. Да имам професия, да работя, да изкарвам пари, да се грижа за себе си. Тогава човек започва да нализа в тази част от живота, в която за съжаление не е така безгрижен.

Кое от детството искаш да запазиш?

Много неща. Истината е, че аз най-много се осланям на носталгията. За мен носталгията е най-великото или да кажем, едно от най-великите чувства. Спомням си - цялото семейство вкъщи, баща ми е жив, много е топло всичко, цялото време е твое, експериментираш със себе си, с живота. Тогава са първите любови, първият секс, първите преживявания, първите мисли за бъдещето... И най-вече това спокойствие. Защото, когато си дете ти си спокоен и си щастлив. Нямаш грижи и тревоги. И тогава човек е най-пълноценен.

Сега животът на възрастните не ми харесва, ако трябва да бъда откровен. Въпреки че имам страхотна професия. Те са две даже. Страхотни професии, които, слава богу, са доста свободни. Дават възможност да се изявиш, да изразиш себе си. И въпреки всичко - семейство, дете, за мен детството и годините на юношество са най-великият период в живота на човек.

А кое е нещото, което искаш дъщеря ти да преживее много пъти?

Искам да преживее един абсолютен домашен уют, където, както при мен е било, винаги е спокойно, винаги е сготвено, чисто, има всичко, от което имаш нужда. Свободна е. Защото е много важно детето да расте свободно.

На мен никога не са ми забранявали нищо, не са ме ограничавали, не са ми давали някакви строги указания как трябва да се живее. Винаги са ме оставяли да живея, както аз намеря за добре. Човек прави едни грешки тогава, но това го учи. Затова искам дъщеря ми да живее както тя иска. Независимо от грешките, които ще допусне. Но свободата е всичко. Тогава човек се учи да изразява себе си най-добре.

Какво е първото нещо, което правиш сутрин, когато станеш?

Веднага влизам в банята, да си взема един душ. И бързам. Защото винаги закъснявам. Просто много обичам да си доспивам. И адски бързо става всичко. Има напрежение, което много ме дразни.

Междувременно се прави кафето, докато аз се ориентирам и после се качвам в колата, и газ към телевизията. Но отскоро, извинявай, първото ново нещо, което правя, е да видя дъщеря си. Виждам я, цункам я, гушам я, казвам й: "Катенце" и тя ми се смее, защото много обича да се смее и се крие. Аз я целувам, прегръщам я, радвам й се и после газ.

Какво символизира градът за теб?

Градът символизира моето детство, защото много неща в него свързвам с това. Разхождам се зимата, за мен градът е зимата. Ухае на зима. Ухае на печки и комини. Истината е, че за мен градът няма чак такава стойност, освен в онези мигове на миналото. Не ме разбирай погрешно. Аз съм и в настоящето и в бъдещето, но блянът ми е да се върна там, където бях. Както се казва в едно представление на Теди Москов: "Да си лющя фасуля, там от където тръгнах".

Кой е любимият ти тип хора, който виждаш по софийските улици?

Може би са онези млади хора, които излъчват някаква свобода. Облечени са по-различно от останалите. Леко са небрежни. Артистични са. Я са си вързали косите тука, отстрани, мъжете най-вече. Жените пък са по-свободно облечени. Тези младите, ню уейв, поне за мен са ню уейв де, младите хора, които очевидно не се съобразяват с обществения ред и имат някакви творчески амбиции, ето такива хора харесвам като видя по улиците.

Какво играеш в момента?

Ами много играя. В "Зад канала" предимно играя, играя и в другите театри. Играя в комедии, имам и драми. "Лодка в гората" например по Николай Хайтов. Мариус Куркински е режисьор. Там играя абсолютно драматична роля. Играя в "Скъперникът" на Лилия Абаджиева по Молиер, "Горката Франция".

Ако животът ти беше филм, как щеше да изглежда?

Щеше да е някоя фантастика, защото съм адски фен на фантастиката. Нещо космическо си го представям. Представи си, вече сме много напред в бъдещето, пътуваме между планетите и световете. Или другото - може би в другата крайност, щеше да е нещо от средновековието. Макар че тогава е било доста опасно.

Най-малкото не са имали антибиотици.

Да, най-малкото това. Нямат антибиотици, умират непрекъснато, убиват те, а бе, опасно е. Затова... фантастика или... айде, нещо романтично. Някакъв романс.

А кой щеше да го режисира?

Ееее, Ридли Скот щеше да го режисира, ако е фантастика задължително.

Кино или телевизия?

Ех, в киното нямам опит. Телевизията е нещо, което живея и работя от години. Там човек може да съчинява много работи. Не знам. Смесена някаква история ми се иска. Ето, виж ги Netflix, какво правят - кино-телевизия. И не само те. Вече е модерно да се прави този нов тип кино-телевизия.

Ако можеше да си избереш модерен сериал, в който да участваш?

В някой сериал на Netflix. Или пък в "Boardwalk empire" или поне подобно.

Какъв искаше да станеш като пораснеш?

Наскоро си намерих едно есе, което съм го писал във втори или трети клас. Темата е: "Какво искате от живота?". Сещаш се, какъв искаш да станеш, как си представяш бъдещето. И аз съм написал нещо, което вече е абсолютен факт. Аз там съм написал най-простите неща - че искам да имам професия, това ми е на първо място. И имам професия - актьор съм, че даже имам и втора професия - телевизията. Водещ. На второ място ми е, че искам да имам семейство. Искам да имам жена, деца. И ето, имам ги. Третото е, че искам да имам добро положение в живота. Виж как човек си дава сам знаци, което от една страна е елементарно, но от друга пък е всеобщата борба за всички нас. И разбира се, съм написал такива дребни неща, като: "искам да имам хубава кола"... "Да се чувствам добре." И имам всичко. Тоест цялото есе е преизпълнено.

А в какъв град искаш да живееш?

Със сигурност в някой по-голям и по-развит град от София. Като Ню Йорк. Или Сан Франциско или Сиатъл. А бе, много са градовете, които могат да се дават за пример. И европейски също. В един Рим, преди някъде 40-50 години. В тези градове бих живял, но преди години. Не сега.

Можеш ли да избереш между телевизията и театъра?

Разбира се. Ако някога се наложи - театърът. Защото театърът е моето място, което съм избрал и за което съм учил четири години. В което от 8-9 години участвам активно. И то е моето място просто. Там се чувствам най-добре.

А защо избра телевизията да ти основното занимание?

Не е основното ми. Телевизията ми заема много по-малко време от театъра. В телевизията съм от сутрин до обяд и приключвам. Докато театърът продължава от обяд до вечерта - първо репетиции, а после след 19 часа играя. Като сметнеш един пълноценен ден в театъра започва на обяд и свършва късно вечерта. Телевизията просто ме показва всекидневно. И затова изглежда, че това е основното ми занимание, но реално театърът ми взима много повече - като време, като мисли, като енергия.

Ходят ли хората повече на театър днес?

Да. Салоните са пълни, когато си заслужава.

Каква е българската публика?

Българите сме хубава публика. Защото сме емоционални хора, сърдечни сме. И когато нещо ни харесва на сцената го приемаме радушно и чистосърдечно, и му се радваме и изразяваме тази радост. В някои страни не е така например. В страни като Великобритания, Франция. Аз нямам чак такъв опит, но съм виждал, че там хората не са толкова изразителни като публика, както при нас. Там рядко можеш да срещнеш аплодисменти по средата на действие. Докато тук публиката може да си позволи и си позволява да пляска в средата на някакъв спектакъл. Там не стават често на крака. Докато тук хората почти винаги стават прави накрая, което показва едно уважение. Така че, българската публика е една много хубава публика. И я пожелавам на всички.

Ако животът нямаше филтър, как щеше да изглежда?

То проблемът е, че няма филтър. Животът. Ние го виждаме по-суров, отколкото е. И по-мръсен, по-труден. А когато сложиш филтър, тогава се променят нещата. И човек всъщност само си сменя филтрите. Театърът например е изкуство, което позволява да се сменят филтрите непрекъснато. През тях публиката наблюдава това, което се случва, а то не е животът. Затова всички четем книги, гледаме филми, четем списания, искаме да пътуваме, искаме да се обичаме, защото искаме да не ни е обикновено. То затова има и Instagram. Защото всички искат да не им е обикновено. И слагат филтри денонощно.

Кои са тогава нефилтрираните удоволствия на живота?

Сексът. Сексът е супер нефилтрирано удоволствие. Другото е най-човешкото нещо и то е, когато си със семейство си. Когато си прегърнеш детето и го целунеш, и му се порадваш. Няма нищо по-чисто от това. Отношенията между близките, те са нефилтрирани. Или поне би трябвало да бъдат.

Парк или заведение?

Парк. Защото принципно не ходя по заведения. И по паркова не ходя често, но пък въобще не стъпвам в заведения. Просто нямам любопитство. Нямам какво да правя по заведенията. Дори с приятели. Скучно ми е. Но паркове са по-добре. И по повод разпускането, когато си нямам работа, обичам да си стоя вкъщи. В домашна обстановка. Това е. Вкъщи ми е най-големият кеф. Мога да не изляза от нас с години, ако не се налага.

Кога беше последният път, когато целуна някого?

Тази сутрин - дъщеря ми и жена ми. И една актриса, ама това не се брои. (Смее се.)

Какво искат жените?

Най-прости неща. Искат грижа. Искат внимание. Звучат клиширано тия работи, но те са вечната истина. И човек не ги разбира някой път и прави големи грешки. От елементарни ходове си скапва семейството.

А мъжете?

Мъжете искат просто да си гледат нещата и да не ги занимават много жените им. Просто мъжете искат да си вършат това, което са си наумили. Да бъдат подкрепяни и да бъда изкарвани най-великите в очите на жените, защото един мъж в крайна сметка прави всичко от его и от самолюбие. Може би така е създаден. Поне по себе си съдя.

Кога е последният път, когато хората успяха да те изненадат?

Не, че ме изненадват, ама ми се струва безобразно и безумно, това което се случва по света, в който ни вменяват, че живеем. В свят на тероризъм и страх. Мене ме изненадва, продължавам да се изненадвам, как е възможно хора, цивилизовани, образовани, интелигентни хора, да не могат да решат такива проблеми, като конфликти на религиозна или етническа основа. Конфликти за власт, за пари, за нефт, за богатства. Ето това ме изненадва в 21 век. Как ние се съсипваме от най-елементарна глупост. Няма нещо, което да замени доброто съжителство между хората, мира. Властта и парите не могат да го заместят. А те се опитват да направят точно това. В името на властта, на парите, на надмощието се избиваме. Което не мога да си го обясня как е възможно да продължава да се случва в 21 век. Каква трябва да е тази жажда за власт и пари, за да може да замести другите неща.

Къде могат да те гледат хората в идните седмици, освен в "Преди обед", разбира се?

Може да ме гледат в Малък градски театър "Зад канала" в "Скъперникът", "Лодка в гората", "39-те стъпала", "Балкански синдром", "Недоразбраната цивилизация" на Тези Москов... Могат да ме гледат и в "Горката Франция", "Досадникът" и "Годеж" - три много хубави комедийни спектакъла в "Независим театър" и "Сълза и смях".

Сашо Кадиев е третият участник в проекта на Webcafe.bg и Каменица "Нефилтрирано". В него ще ви срещнем с интересни млади хора, които мислят извън клишето, и с които е приятно да изпиете по бира.

Oще: ad блок  #nofilter  no filter  predi obed  story  александър кадиев  каменица  каменица нефилтрирано  нефилтрирано  сашо кадиев 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.