Webcafe

"Работа по телефона и с лимонада не се върши"

Сибина Григорова
09.11.2017, 13:04 (обновена 29.11.2017, 21:21)
истории на успеха

Снимка: © Webcafe.bg

Мария Грашнова, Камен Донев, Весела Илиева и проф. Никола Владов в третото издание на "Истории на успеха" в Captain Cook

"Истории на успеха" е проект на webcafe.bg, посветен на срещите с хора, които няма непременно да видите по телевизията или поне не заедно. Говорим си за бизнес, за хобита и за всички неща от живота, които ни вълнуват.

Наш домакин и идеен съмишленик е ресторант Captain Cook - място за срещи и кулинарни приключения.

В третото издание на "Истории на успеха" гости на Сибина Григорова и Асен Григоров са Весела Илиева, Мария Грашнова, Камен Донев и проф. Никола Владов.


Весела Илиева е управляващ партньор на консултантската компания за имоти от най-висок клас Unique Estates. Притежава две магистърски степени - по Международен маркетинг и продажби от УНСС и по Corporate Real Estate, Finance and Strategy от City University London. Илиева е сертифициран специалист по жилищни имоти и член на RICS (Кралски институт за одобрени експерти).

Проф. Никола Владов е началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия във Военно-медицинска академия (ВМА). Почетен член е на Френската академия по хирургия. Специализирал е във Франция и в Италия, практикувал е и в хирургичната клиника на Районната болница в град Божа, Тунис. Избран е за "Лекар на годината - 2016".

Мария Грашнова е главен изпълнителен директор на Dentsu Aegis Network България и член на Изпълнителния борд на Dentsu Aegis за Северна, Централна и Източна Европа. На българския пазар в момента тя отговаря за управлението на медийните агенции Carat и Vizeum, компаниите за дигитален криейтив и дигитален маркетинг Isobar и iProspect, звеното за програматик решения Amnet и подразделението за инвестиционен и медиен мениджмънт Amplifi. От началото на 2017 г. Мария Грашнова отговаря за развитието и на 11 пазара в региона.

Камен Донев е актьор, режисьор, драматург и хореограф, Известен е с авторските си моноспектакли „Възгледите на един учител за народното творчество", „Възгледите на един учител за всеобщата просвета" и "Сватбите". Завършва „Актьорско майсторство" в НАТФИЗ, в класа на проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев. През 2000 и 2001 г. участва в телевизионната поредица на режисьора Теди Москов - „Улицата".

Весела Илиева: Преди две седмици гледах спектакъла на Камен Донев "За сватбите", препоръчвам ви го.

Камен Донев: Те са цикъл от лекции. Първата беше "За народното творчество". Втората е "За всеобщата просвета". "За сватбите" е третата и сега пиша четвъртата.

Весела: В "За сватбите" виждате един човек, който танцува невероятно, пее невероятно и играе невероятно. Бях изключително впечатлена. Всичко това минава в страхотно темпо - играят се народни танци, говори се, пее се. И това три часа!

Сибина към Камен: Как решихте да направите толкова мащабно шоу и то в Арена Армеец?

Камен Донев: „Сватбите" е замислено да е такова. Поканих и оркестъра на Бобан Маркович - той писа музиката за един мой филм и станахме приятели. Поканих го да участва и в спектакъла. 60 човека са на сцената, музиканти, танцьори и певици - 20 танцьора, 7 певици, 30 музиканта. Доста хора сме. Замислено е да е мащабно и стои добре като е така разположено.

Асен към Весела: Кажи ни нещо за себе си.

Весела: Аз се занимавам с недвижими имоти като последните 10 години направих компания, специализирана в сферата на луксозните имоти. Цялата ми професионална кариера е свързана с имотите.

Мария Грашнова: Имам предложение за край на нашата вечеря. Искам Камен да каже за всеки един от нас коя е пиесата, която му отива. Весела да ни каже кой е имотът, който ни подхожда. Аз ще кажа за бранда ... Само не мога да измисля за професора, защото не върви да ми каже кой черен дроб ще ми отива.....

Асен: Може да е някакво уиски, рафинирано ... да ни каже кое ще ни върви с черния дроб.

Мария: Може, да, кой алкохол би отивал на всеки от нас. Това е интересно.

Асен: Камене, кажи ти, като чуеш клишето "успял човек", какво ти изниква пред очите?

Камен Донев: Там е работата, че мен никога не ме е занимавала идеята да успея в живота. За мен решаващото усещане винаги е било да удовлетворя някакво свое вътрешно желание, да кажа нещо и то да бъде разбрано, да стигне до хората. Когато това се случи, пак е успех, но по-скоро е душевно удовлетворение: казал съм това, което искам, то е въздействало и най-важното - хората са го харесали. Разбира се, това има и своето финансово измерение, но основното е работата да бъде вършена с любов.

Сибина: Колко е важна публиката, защото ти можеш да правиш нещо за себе си пред огледалото вкъщи и това да ти носи удовлетворение?

Камен: Тя е решаващият фактор. Енергията от публиката, това което получаваш като реакция, фактът, че идват да те гледат по два, по три, по десет пъти.

Сибина: "Сватби" колко пъти се е играло?

Камен: Сега ще бъде четвъртият.

Асен: Какво ни казва всъщност Камен - че удовлетворява едно голямо его, без да казвам, че егото е лошо.

Проф. Никола Владов: Камене, ти как издържаш физически на това?

Камен Донев: От малък тренирам много неща и се поддържам. Много пъти са ме питали и винаги отговорът ми е бил абсолютно честен, че не си давам сметка.

Мария: Това е някакъв адреналин, който те обзема на момента.

Сибина: По същия начин може би, по който лекарите издържат 7-8 часа операция.

Проф. Владов: При нас е много интересно, защото ние работим с едни увеличителни лупи. И ти се фиксираш в това поленце. Има операции по 12 часа. Адреналинът те държи, а след това си като парцал. И понякога - на другия ден пак имаш операция и трябва да си във форма.

Сибина към Камен Донев: Твоите постановки могат ли да се преведат и да станат продукт за чужда публика?

Камен: По-скоро не. Те са много наши неща, много балкански, но сега замислям спектакъл изцяло на английски, който да пробвам в Щатите...

Асен: Знаеш ли толкова много английски?

Камен: Не, но имаме феноменално произношение. (смее се)

Мария: За мен най-феноменалното нещо е, когато хората играят по няколко пиеси едновременно.

Камен: Аз съм играл 15.

Мария: Е, как знаеш в кой текст влизаш?

Камен: В нашата професия интересното е, че когато текстът мине през ума и през сърцето, той се помни по друг начин - емоционално. Понякога не знам биохимия ли е, какво е. Има някаква магия, организмът ти усвоява текста, усвоява думите на друг принцип. Не както например адвокат учи право или както се учи стихотворение.

Сибина: А триеш ли после файловете?

Камен: Няма и една седмица и всичко съм забравил и не можеш да я върнеш. Самият факт, че са казали "пада пиесата" и вече след една седмица си "чао".

Мария: Като бяхме много малки - бяхме аз, Марио Бакалов и Руши Виденлиев, и ни питат: "Каква ви е мечтата в живота?". Моята мечта беше да имам три деца и я изпълних. Марио Бакалов каза: "Aз искам да стана пилот на „Боинг" - и той стана. Сега работи в Луфтханза. А Руши каза: "Искам да получа Оскар!", така че - него го чакаме. Има време.

За мен обаче успехът в личен план винаги е бил да имам три деца. И сега каквото и да правя, аз се представям така. Наскоро бях в Загреб - презентирахме пред потенциален нов клиент и аз се изправям и казвам: "Здравейте! Аз съм Мария, зависима от 3 деца". Така че те определено са ми приоритет. И работата си споделям с тях - дори докато репетирам вкъщи за презентация, го правя с тях.

Асен: Имате ли чувството, че сте заобиколени от успели хора?

Мария: Смятам, че човек е успял, когато е щастлив и обратно. Но мисля, че има много нещастливи хора, те може да се успели във финансов, политически или бизнес аспект, но ако не са щастливи, не мисля, че са успели.

Асен: Интересно ми е и Весела какво мисли, защото при нея идват хора, които купуват имоти, хора с пари. Те щастливи ли са?

Весела: Не знам дали са щастливи, но идват със самочувствието, че са успели. А за да си успял, трябва да си на една друга възраст, да погледнеш назад и да си кажеш, че си постигнал нещо. В момента не мога да кажа за себе си, че съм успяла, защото имам планове да свърша още много неща.

Нагледала съм се на хора, които си мислят, че са постигнали нещо. Самозабравят се и остават дотам. Успехът е постоянна борба, всекидневие. Постигаш нещо, после имаш нови мечти и цели. Това е процес.

Проф. Владов: Човек, за да е успял, трябва да има някакви резултати, защото тук постоянно се рекламират измислени герои, които нямат нищо, с което да се похвалят.

Камен Донев: Един от проблемите за мен е свързан с формулировката на това понятие. За съжаление, успехът е пряко зависим от медиите и от телевизията, защото се натрапват лица, физиономии, хора и типажи, за които моят професор - покойният Крикор Азарян казваше: „Живеем във времена на прочути нищожества.", тоест хора, които сами по себе нямат стойност.

На тях не си струва да приличаш, не си струва да искаш да им подражаваш. Това са просто едни шарени етикети, които телевизиите въртят, за да става сеир.

Може би много хора си мислят, че това е успелият човек, но това не е така. Затова аз смятам, че народът не е глупав. Хората се радват най-истински на онези, в които по някакъв начин се припознават и те трябва да се наричат успели. Хората, на които искаш да приличаш. Това е успехът, да караш другите да те искат.

Сибина: За телевизията и възпроизвеждането на фалшиви герои има много просто обяснение. Успелите са по-недостъпни, те са заети, те имат работа, те не са на разположение, за разлика от другите хора, които са готови по всяко време да са на екран. Съответно става един порочен кръг - възпроизвеждат се грешните образи.

Весела: Между другото успехът е също да видим децата си реализирани, защото аз виждам примери за много успели родители, които не успяват да възпитат успели деца. За нашето поколение това е предизвикателство като родители.

Сибина: Това с успелите родители и еманципирането на децата според мен е доста трудно. Детето на Камен Донев ще расте в първите си поне 10 години като "Детето на Камен Донев" и това излизане от "сянката" не е лесен процес. А и не е необходим.

Мария: Имам теза по въпроса. Аз цял живот ще съм дъщерята на Владимир Грашнов и съм добре с това. Ако сама съм почувствала, че съм успяла, аз нямам нужда да бягам от фамилията си. Като малка бях много непокорна, винаги бях контра на всичко, но не съм се чувствала в нечия сянка. Може би, защото съм достатъчно добре в кожата си. Но това зависи от начина, по който си възпитаван като дете.

Весела: Това е много деликатна тема. Ето аз имам две деца и виждам как хора, които са много успели в професията си, в крайна сметка се провалят като родители.

Мария: Моят баща ми даваше много свобода. За всяко нещо, което решавах да направя, той ми казваше "Абсолютно!". Получавах подкрепа за всичко - "най-красивата", "най-умната" и сляпо доверие. Когато се съветвах с него за нещо, той ми казваше: "Ако ти вярваш, прави го!". И аз също така възпитавам моите деца.

Проф. Владов: Искам да разкажа за моята дъщеря, която също е лекар и над която тегне сянката на баща й. Един ден тя ми каза: "Баща ми, аз няма да се занимавам с твоята медицина и с черен дроб". Тя харесваше гастроентерологията, но реши, че каквото и да направи, всички ще кажат, че баща ѝ е помагал, затова започна работа в реанимацията на „Света Екатерина". Мислех, че няма да издържи, защото тя е крехка, слабичка.

Тя три години половина работи в реанимацията като сестра, а в момента е специализант по кардиология в „Сити клиник". Обменяме си пациенти, понякога ми се обажда и ме пита "Мога ли да ти пратя един пациент". Аз обаче никога не съм казал "Не" за избора й, въпреки че не съм бил съгласен с него в началото. Оставям я тя да взима решения. И тя се оказа права, взе правилното решение.

На младите трябва да им се дава шанс. Това е моята философия за успеха. Аз също съм дал шанс на много млади момчета да се развиват, да станат хирурзи. Тази година произведох трима доценти. Взел съм ги от студентската скамейка и вече са доценти. На 38 години са доценти, което е почти немислимо за българската действителност.

(За кратко разговорът прекъсва, защото идва време за "огнената" Паста на капитана със сос от манатарки и пресен трюфел, приготвени в пармезанова пита)

Сибина: Професоре, а вие като специалист по черния дроб можете ли да кажете дали много се пие в България? Вие имате впечатления от Франция, както и от други държави.

Проф. Владов: Доста... Французите също не падат по-долу от нас. Пият много здраво...

Камен: Те пият от обяд.

Асен: Там обяд без една-две чаши червено вино няма.

Проф. Владов: Неслучайно, те са едни от бащите на трансплантацията, да кажем...

(смях)

Асен: А то не е случайно...

Мария: Наскоро правихме изследване за бира и се оказа, че дори 70% от жените у нас пият бира, а не само мъжете.

Весела: Като "по-лекичък" алкохол.

Проф. Владов: Вижте сега, българските семейства си имат традиция, от която не може да се избяга. Една ракия със салатка - това е българският начин на живот. Въпросът е да не се прекалява. Защото в малките градове има хора, които тази вечер ще изпият 300 грама или половин кило ракия, утре ще работи цял ден, вечерта ще върне и пак ще повтори същото упражнение. И това е начинът на живот.

Преди много години, тук дойде един французин - мой ментор във Франция, където съм бил на специализация. Реших да го заведа в първото село, в което съм започнал като доктор - Калейца, Троянско. Заведох го там, да му покажа здравната служба и т.н. И излизаме на площада, точно в това време - октомври месец, привечер, но още не се е стъмнило. Една лека мъглица, хладно. Слизаме от колата и виждаме на площада няколко души - местни кадри - класически пияници.

Французинът ме поглежда и казва: "Тук, на този площад, всички са за трансплантация".

(смях)...

Сибина: Искам да попитам всеки от вас - защо не е в чужбина? Защо не правите там това, което правите в България. (обръща се към проф. Никола Владов) Вашата професия е най-конвертируема.

Проф. Владов: Никога не съм искал да оставам. Аз съм бил в чужбина, във Франция съм работил, в Тунис съм работил... В Тунис, тяхната философия беше, че ако не си си намерил работа в собствената си страна, значи не си качествен, не ставаш.

Шефът ми там беше много готин - тунизиец, специализирал във Франция, отворен човек. Един ден той ми казва: "Всичко ми е ясно, само не мога да разбера - ти какво правиш тука?"

Там обикновено ходят хора, които имат някакви проблеми - кой разведен, кой не успял в работата си тук, и т.н. Всички, с които работих там преди години, сега са във Франция и са добре.

Сибина към Мария: И ти беше в чужбина, нали?

Мария: Бях, макар че винаги съм работила в България. В момента са ми поверили да управлявам 11 държави, но без хора на място това не става - за нашия бранш категорично трябват контакти. Това не може да се случи от разстояние, ако ще да си най-шармантната на света.

При лекарите е различно. Вашата сила е нещо несъизмеримо. Аз може да знам пет езика, може да съм много комуникативна, но просто съм абсолютно никой в Лондон, Париж и т.н.

Проф. Владов: Е, ти какво мислиш, че като отиде доктор във Франция, ще го допуснат да бъде доктор в най-голямата клиника ли? Просто забрави.

Мария: При нас е абсолютно категорично. Просто няма как. Аз смятам, че екипът ни е уникален, но неминуемо всичко се свежда до това дали някой те познава и ти вярва. Тук знаят: това е Мария, няма страшно. Докато там казвам: "Добър ден, аз съм Мария от България." И какво от това?

Весела: Ако имаш реална възможност да стартираш компания и тя да се развие, има огромен шанс за успех. Не е същото, когато дойдеш отвън и влезеш на един пазар, който отдавна е разпределен. При мен контактите също са много важни. Сигурна съм, че никога нямаше да постигна това някъде другаде. Аз си харесвам живота в България. Има страхотни предизвикателства.

Сибина: Предизвикателства има, да, например как да стигнеш до Варна. (смях)

Проф. Владов: Аз бях миналата седмица, никакъв проблем.

Сибина: С какво, със самолета ли?

Проф. Владов: С лека кола. Това е още по-голямо предизвикателство...

Весела: В един подреден свят е много лесно, но подреденият свят ограничава. Тук всеки ден има промяна.

Проф. Владов: В България, човек, който печели добри пари, може да живее страхотен живот, много по-добър от французите. Въобще не трябва да си правим илюзията, че чужденците, с които работим и се познаваме, живеят по-добре от нас. В никакъв случай, гарантирам ви. Аз имам много приятели французи - доктори, хирурзи, професори, световно известни - абсолютно съм убеден, че не живеят по-добре от нас.

Първо, те получават заплата, която е някъде между 12 000 - 15 000 евро. За данъка, който плащат, няма да говоря. Там не говорим за 10-процентен данък. Този плач в България няма връзка с реалността.

Хората трябва да разберат, че просто трябва да се работи.

Весела: Така е, трябва да положиш усилия. Аз постоянно виждам млади хора, които тепърва започват да работят. Никой не си мечтае да стане брокер и не учи за тази професия. Те са хора, които искат да пробват. А професията е изключително трудна.

Мария: Тя е повече умение, отколкото нещо друго.

Весела: Трябва да имаш страхотни комуникативни умения, трябва да разбираш от документи, да бъдеш добър психолог, да имаш изключително здрави нерви. Да говориш по телефона постоянно, да пътуваш постоянно, да си на линия 24 часа.

Сибина: Да чуваш как хората ти казват "Не".

Весела: Не само "Не". Понякога хората са по-груби. Прави ми впечатление, че особено по-младите идват с идеята, че всичко ще им бъде казано. Те ще го усвоят веднага и ще започнат да правят пари. И ако им кажеш, че всеки ден трябва да провеждат по 10 разговора с непознати хора, те отговарят: "Ама как, аз това не мога да го направя". За да се справиш, трябва да си готов да дадеш малко повече от себе си.

Мария: Сега се сещам защо не можах да стана добър търговец. Първо, единствената голяма грешка, която няма да си простя, е че между средното и висшето си образование направих голяма пауза. Аз учих в Англия. Когато се прибрах в България - не бях живяла тук от 14-годишна, изведнъж попадам тук на 19 - аз не знаех къде се намирам. И се започнаха дискотеки, сън до 12 на обяд... Баща ми един ден ме пита: "Ти какво ще учиш?". А аз: "Моля?!"

Накрая ме закара със зверски сили в Кейптаун и трябваше да избера университет. Отидох и попитах: Коя от всички специалности се учи най-кратко, аз имам живот да живея... (смях). И сега да видите колко интересна е съдбата на човека. Казаха ми: Маркетинг и реклама, Туризъм и Мениджмънт. Питам: „Какво се учи по тези неща?" - вече, едва ли не, съм нагла. Те ми отговориха, че при маркетинга се учи психология.

Психология ли, казвам си аз, хайде, дайте го това.

Завърших си с отлична оценка, защото то ми се отдава, то ми хареса. Изведнъж осъзнах, че ми харесва.

И тогава баща ми каза, че трябва да се върна в България. Започнах работа в Нова телевизия - тогава тя беше първата частна телевизия. Отивам там като рекламен агент и се срещам с Дарко [Таминджич].

И Дарко казва: „Добре, момичета, сега трябва да се намирате рекламодатели.". Аз, като много активна, първо отивам в магазините Бонжур. От там ми казват: „Абе, много си симпатична, но няма да дадем пари. Можем обаче да ти дадем червила." И аз си казвам: Ами, червила - червила (смях). Връщам се в офиса с два кашона червила. И Дарко ме пита: „Сега какво да ги правим тези червила?"

След това отивам при втори клиент и се връщам се с три кашона тенджери. Дарко ми каза: „Ти ми *** майката... „

Казвам на Дарко, че клиентът няма пари, а той ми отговори: „Погледни му часовника, погледни му колата, как да няма пари...". А на мен ми става жал за всички, искам да им помогна и не им вземам парите.

Весела: Тези правила си ги има и сега. Аз винаги обяснявам: Клиентът никога не се обслужва по телефона. Трябва да искаш лична среща с него.

Проф. Владов: Е, то си има приказка. "Работа по телефона и с лимонада не се върши..."

(смях)

Мария: Ето!

Проф. Владов: Народът си го е казал...

Аз като ученик бях много слаб. И голяма драма беше вкъщи, как ще завърша, какво ще стане с мен, голяма работа. И майка ми и баща ми се видяха принудени да напуснат България и заминаха за Алжир. Това става по комунистическо време. Аз съм в десети клас. Отиваме в Алжир, в един малък град, в който баща ми работеше като хирург, а аз трябва да уча френски, за да започна в местния лицей.

Беше лятото, навън - жега, 40 градуса. Така за два месеца проговорих френски. Юли и август учих език, септември започнах училище.

Както бях слаб ученик, попаднах на един французин, учител по математика, и станах отличник. Върнах се в България, трябваше да повтарям 11 клас, защото не ми признаваха български език, история и т.н. Тук, в 11 клас не съм отворил учебник, за да прочета един ред. Изкарах си матурата по математика с шестица и влязох да уча медицина. И всичко това - благодарение на този учител по математика.

После вече имаше други фактори, които са ме вдъхновявали. Особено в хирургията, когато попаднах в Париж и се срещнах със страхотни хирурзи, световно известни.

Камен: На мен ми стигаше това, че моят професор (бел. р. проф. Азарян) ме взимаше на репетиции, на спектакли. И аз винаги исках да съм някъде, за да го слушам. Стигаше ми само да съм там... Най-добре е, ако можеш с хората, с които работиш, да си като семейство.

Весела: В момента около 50 човека работят при мен и винаги се опитвам да има един ден, в който да работя с всички нива. Аз си харесвам професията. Не работя, защото печеля, а защото наистина ми харесва. Затова искам да им покажа, че не ги карам да правят нещо, което аз не бих направила. Вдъхновявам ги, че целият процес е истински интересен и те могат да бъдат много щастливи. Изключително важно е да имаш ментор.

Мария: Нашият бранш, конкретно медийната част, е много стриктно обвързан с данни. Ние знаем, че ти пиеш ..., ти пиеш Хайнекен, ти пиеш уиски, а ти пиеш вино.

Проф. Владов: А, аз верно пия Хайнекен... (смях)

Асен: Видя ли! (смях)

Мария: Длъжни сме всичко да сме изследвали. При нас една презентация завършва добре, когато клиентът каже "Нямам въпроси". Това означава, че ти си му казал всичко, което той би попитал.

Добре, хайде да си отиграем играта. Аз трябва да ви кажа кой на коя марка ми прилича.

За Весела - L'Oreal - тя е просто перфектното лице на L'Oreal. Красота. Просто естествена красота, което е основното послание.

На Камен ще заложа на "Загорка".

За професора,... хм, ами няма как, но клоня към „Боарон".

Камен: Аз също мога да кажа. Мария е като Бланш от „Трамвай Желание". Весела - Любов Раневская от "Вишнева градина". А професорът - крал Лир.

(одобрителни възгласи :))

Весела: Мой ред е. Мария, на теб ти трябва пространство, за да бъдеш креативна. Трябва ти много място. Представям си те по-скоро в къща, а не в апартамент. Да имаш голям двор, да каниш гости, да имаш голяма маса, за да събираш хора. Ти не си човек, който би се затворил някъде. И трябва да е на комуникативно място. Трябва да е къща, в която да има размах.

Към Камен: За Вас, по-скоро бохемско жилище, на последен етаж на някоя красива софийска сграда, тип мансарда, но отворено пространство.

По-скоро пентхаус, но в стар софийски блок. Да имате място, на което да рецитирате и да говорите. Мястото не трябва да е толкова пригодено за хората, които ще идват, а да бъде с вашите предмети, с вашите книги.

Професора си го представям на близко място около работното - това е важно, за да може да реагира. Ако сте живели в апартамент, може да потърсите вариант за къща. Най-вероятно прекарвате поравно време вкъщи и на работа?

Проф. Владов: Повече в болницата...

Весела: Бих ви преместила в къща, която да е практична, без излишни пространства и площи. Може би с плътни щори, за да се наспивате и през деня, и през нощта. Тихо и спокойно място. За вас почивката е много важна, така че ще търсим място, което да е спокойно.

Проф. Владов: Една къща в Синеморец.

(ФИНАЛ)

Oще: "за всеобщата просвета"  "за народното творчество"  "за сватбите"  captain cook  carat  dentsu aegis  dentsu aegis network българия  unique estates  vizeum  весела илиева  вма  военномедицинска академия  истории на успеха  камен донев  клиника по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия  лекар на годината  мария грашнова  никола владов  проф. никола владов  успех 


Още от Истории на успеха