Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За "цената" на един ритник, или защо Слънчев бряг не е Берлин

За "цената" на един ритник, или защо Слънчев бряг не е Берлин Снимка: Нова ТВ

4500 лева - толкова струва ритникът в главата на камериерката от Слънчев бряг. Сякаш не е присъда, а ценоразпис. Този анонс можете да чуете преди всяка новина за първоинстанционното наказание срещу шведския турист Ралф Сундберг.

Всеки помни възмущението от гледката на пиянско му изстъпление. Всеки е гледал записа от момента, в който афектираният чужденец стои в разкрач пред коленичилата 65-годишна Диана Петкова, разменя заглушени реплики с нея и вместо "сбогом" я рита в лицето.

Разбираемо - жертвата на посегателството не е доволна от наказанието. До момента няма и данни да е получила пари от исканото обезщетение в размер на 50 000 лева.

Не закъсня и възмущението от лекотата на присъдата, а при всяко споменаване на делото се носи един и същи рефрен: "Значи в Германия могат да осъдят на 3 години затвор българина, ритнал жена в метрото, а в България оставиха шведа да си изкара лятото в луксозен апартамент под "домашен арест" и накрая го пуснаха срещу една заплата в Швеция".

На пръв поглед, приликите между двата казуса се набиват на очи - чужденец в неадекватно състояние проявява непредизвикана агресия срещу беззащитна местна жена, а след удара дори не прави опит да й помогне.

Само че общите черти на престъпленията сякаш спират дотук.

Обвинението

Ралф Сундберг беше съден за нанасянето на лека телесна повреда по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди (чл. 131, ал. 1, т.12, НК). Наказанието за този състав е до 3 години лишаване от свобода.

В първоначалните репортажи по темата за агресията в Слънчев бряг се твърдеше, че камериерката Диана Петкова е била с комоцио, изпаднала е в безсъзнание и имала счупена челюст, което теоретично попада в описаните случаи на средната телесна повреда (евентуална присъда - от 2 до 10 г. затвор).

Медицинското свидетелство, което се прилага пред съда обаче, явно е стигнало на прокуратурата да поиска само наказание за увреждания, съответни на по-лекото престъпление, за което се предвижда не повече от 3 години лишаване от свобода.

Нападателят от метрото в Берлин Светослав Стойков беше съден по чл. 224 на германския Наказателен кодекс, а именно за нанасянето на "опасна телесна повреда". Текстът на закона предвижда наказание лишаване от свобода от 6 месеца до 10 години.

В състава на опасна телесна повреда се включва предоставянето на отрова или вредни субстанции, нападение чрез оръжие или друг опасен инструмент, или внезапна агресия - когато извършителят планира действията си, като прикрива намеренията си от жертвата, за да увеличи страданието й при нападението.

26-годишното момиче, което се оказа "на прицела" на Стойков, имаше счупване на левия лакът, контузии на черепа, лявата китка и таза, и хематом на бедрото вследствие на падането по стълбите на метростанцията при Херманщрасе.

Арестът

Нападението над камериерката в Слънчев бряг се е случило вечерта на 3 юни във фоайето на хотел "Марвел". Мъжът беше арестуван едва на 5 юни (т.е. два дни по-късно) с 24-часова мярка за неотклонение в полицията в Несебър.

Няма данни Ралф Сундберг да е правил опит да се укрие или да попречи на разследването - знае се само, че е бил изгонен от хотела, но е продължил почивката си в Слънчев бряг и след нападението.

Светослав Стойков извърши атаката в метрото на Берлин на 27 октомври 2016 г., след което изчезна от местопрестъплението заедно с компанията си. Полицията в Германия правеше неуспешни опити да го идентифицира по вътрешни канали в продължение на 6 седмици. Едва след като записът от камерите за видеонаблюдение на станция Херманщрасе беше публикуван в медиите с почти 2 месеца закъснение, се стигна до ареста на съучастник в престъплението - брата на Светослав.

Два дни след издаването на европейска заповед за ареста му, Стойков беше заловен в автобус на гарата в Берлин. Мъжът беше задържан с постоянна мярка заради опасността да се укрие, докато обвинението тогава още се колебаеше между опасна телесна повреда и опит за убийство.

Наказанието

Шведът беше освободен от наказателна отговорност заради наличието на три условия: ниската степен на максималното наказание, чистото му съдебно минало и липсата на причинени имуществени щети (чл. 78а НК, ал.1). В този случай се полага наказание - парична глоба в размер от 1000 до 5000 лв. Сундберг беше осъден близо до тавана на възможното наказание - 4500 лв.

В същия чл. 78а се казва, че не може да се освободи от наказателна отговорност лице, извършило престъплението в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества.

Не е ясно обаче дали МВР е свършило задължителната си работа в първите часове след престъплението - а именно да докаже наличието на наказуеми промили алкохол в кръвта на Сундберг. Самопризнанията му не могат да се ползват за определяне на присъдата без наличието на веществени доказателства и разследващите не са освободени от задължението си да ги осигурят. Самият чл. 131 НК не предвижда промяна на тежестта на присъдата за лека телесна повреда, ако ударът е нанесен от пиян или трезвен човек.

Нападателят от метрото Светослав Стойков също твърдеше, че е извършил нападението под влияние на алкохол, хашиш, кокаин и метамфетамини. Близките му, с които е прекарал вечерта на нападението, потвърдиха, че заедно са употребявали дрога и алкохол.

Облекчаващи вината обстоятелства в неговия случай нямаше: мъжът е осъждан неколкократно в България за грабежи и обири, междувременно се разбра и че срещу него се води второ дело в Германия за две прояви на ексхибиционизъм.

По време на делото беше направен опит за освобождаването му от отговорност на базата на невменяемост - заради преживяна черепно-мозъчна травма при стара автомобилна катастрофа и заради предполагаемото несъзнаване на действията поради влиянието на опиатите. Съдът в Берлин не се съобрази с психиатричната експертиза и постанови ефективна присъда - 2 г. и 11 месеца затвор.

Изходът

И двете дела приключиха само на първа инстанция и е възможно присъдите да се променят до края на делото, ако бъдат обжалвани. Самите жертви имат възможност да заведат отделен иск за парично обезщетение заради претърпените психически и физически травми, разходи за лечение и др.

Дали някога ще преодолеят страха и унижението от агресията - нито един наказателен съд не може да отговори, независимо дали в България или в Германия.

Каквито и да са окончателните присъди: ясно е, че както ритникът на Сундберг, така и този на Стойков са напълно неприемливо, грозно, обществено опасно и осъдимо поведение.

Но както при всеки подобен казус: фейсбук-трибунали не са мястото за раздаване на правосъдие. Фактите по делото се разглеждат и преценяват според закона и представените доказателства в зала, а не според градуса на възмущение на неволната публика.

Ако този казус може да послужи за урок - той не се крие в мъстта срещу всеки дребен хулиган, който попадне в радара на националните медии. Вината му се изчерпва с нанесения удар, но не може да бъде гръмоотвод на масовата липса на усещане за справедливост.

А защо полицията в най-натоварения морски курорт не си е на мястото, защо хотелите са оставени без адекватна охрана, докога ще продължаваме да привличаме утайката на туроператорската клиентела и защо една българска пенсионерка се принуждава да работи като чистачка на пияни шведи - това са въпроси, на които няма да получим отговор с една присъда.

 

Най-четените