Животът ни е съставен от изборите, които правим. Всеки ден на повечето хора се случват стотици неща и те ежеминутно трябва да взимат решения. Изборите, които правим, ни определят като личности в обществото.
В зависимост от това дали тези избори в по-голямата си част са логични за хората, които ни заобикалят, или не, обществото си създава определено мнение за нас, а ние живеем в комфорт, отрицание, саможертви, самоанализ, себераздаване или някакъв див баланс между всичко това.
Представете си семейство, събрало средно голяма сума пари. За мъжа приоритет например може да бъде закупуването на нов автомобил. Според жената обаче парите трябва да се похарчат за ремонт на къщата. Тази сума, разбира се, може и да си остане в банката, да се вложи в малък бизнес, да се отиде на екскурзия, да се даде за благотворителност или парите просто да бъдат унищожени като протест към съвременната финансова система.
Както виждате, изборът варира от напълно приемлив, през алтернативен, до радикални крайности, като например да излезеш до магазина за хляб и вместо това да отидеш на стоп до Финландия.
В крайна сметка кое е правилният избор? Има ли такъв изобщо или просто избираме най-логичното нещо в момента? А дали пък не са правилни всички, в зависимост от гледната точка или пък изобщо няма съвсем правилен избор, а просто по-малко грешен избор?
В какво състояние взимаме решения? Под влияние на алкохол или други вещества или здравословно състояние, под натиск на приятели и роднини, под заплаха от закона или обществено табу? Може би най-правилният избор е този, при който човек успява да постигне някакъв баланс между собствения си комфорт и разбирания за света и удоволетвореност на по-голямата част от останалите хора (защото никога не са доволни съвсем всички).
Важното е да не съжалявате след години за този избор. Няма формула, по която да се определи това, няма книга, в която пише по кой път да поемете и какво трябва да направите. Затова и никой не може да бъде съден за изборите, които прави.
Никой не бива да ви казва какво да мислите и какво да правите. Това, разбира се, в пълна сила важи и за парламентарните избори. Всеки сам решава дали ще гласува за дадена партия, дали ще пусне невалидна бюлетина или изобщо няма да гласува.
Тъй като никой не може да ви накара какво да изберете, вас ви убеждават и манипулират. Препоръчват ви варианти. Близки, приятели, колеги, социални мрежи, медии и др. ви обясняват кое е правилно и кое не.
Може да няма правилен и грешен избор, но има умно и глупаво решение. Колкото по-информиран (и то от надеждни източници) е човек, толкова по-вероятно е той да вземе умно решение.
Казано е "в спора се ражда истината", но ако спорът е между информиран, интелигентен човек и упорит глупак, чия истина се ражда тук? Когато човек избира да влезе в спор с глупак, не е ли също глупаво решение?
Но ако се избере умното решение, тогава глупакът си мисли, че е прав, тъй като печели "служебна победа". Ако броят на тези глупаци е значително по-голям от този на останалите, отказващи спор, не се ли оказва, че - според логиката на обществото, правилният избор е глупавото решение.
Огледайте се. Какво виждате?
