"Окупирай Уолстрийт" окупира само новините
1 от 6 снимки

Протестът срещу дивия капитализъм, макар и масов, не произведе нищо.





Арести в чест на 1 година

Полицията в Ню Йорк арестува демонстранти, които участваха днес в акция на "Окупирай Уолстрийт", посветена на една година от протестите на движението. Над 2000 души протестираха срещу несправедливото разпределение на благата и с искания за повишаване на данъците на богатите.
Техните намерения да блокират нюйоркската фондова борса днес бяха осуетени. Близо 200 от протестиращите бяха арестувани от полицията.
Полицията бе предприела извънредни мерки за охрана, като блокира подстъпите към "Уолстрийт" на няколко пресечки разстояние, а полицейски хеликоптер контролираше ситуацията от въздуха.
Всички околни улици бяха отворени само за служители с пропуски. Плътна охрана и метална ограда пазеше прочутия бронзов бик. Настроението на протестиращите обаче не беше радикално, а по-скоро карнавално. Те свиреха на китари, хармоники, барабани, тромпети и саксофони и дразнеха полицаите с понички, закачени на въдици.
Планираният протест прерасна в театрални прояви в Долен Манхатън. Под погледите на любопитни туристи и отиващи на работа нюйоркчани демонстрантите издигаха най-разнообразни искания - от повишаване на данъците за богатите и затягане на финансовата регулация до забрана на петролните сондажи край Аляска, спасяване на белите мечки и провъзгласяване на независимост на Пуерто Рико.
Как започна всичко

Протестите "Окупирай Уолстрийт" започнаха в Ню Йорк на 17 септември, а по-късно се пренесоха и в други градове, включително Лос Анджелис, Оукланд, Маями, Ню Джърси и столицата Вашингтон. Протести се проведоха и в редица европейски страни. Първата крепост на недоволните стана частният Зукоти парк в Ню Йорк, където изникна първият палатков лагер.
Протестиращите се обявиха против безработицата, социалното неравенство, несправедливото разпределение на богатството, политиката на правителства и финансови институции, определяйки я като "финансов тероризъм."
Първият глобален протест

Първият глобален протест, вдъхновен именно от "Окупирай Уолстрийт", стана факт на 15 октомври 2011 г., когато хиляди души излязоха в столици и големи градове в Америка, Европа, Азия и Австралия, в над 82 страни по света. Само от Африка липсват данни за протести.
Другата гледна точка

Британският "Гардиън“ не бърза да отписва движението, както вече направиха някои големи американски медии. В своя статия по повод годишнината то е определено като "един от най-интересните политически феномени", макар и все още да няма чертите на типичния активизъм.
Историята на политическия активизъм показва, че той няма времеви проявления. Никой не може да предвиди спонтанните избухвания или затихвания на движения с подобна силна социална кауза...
Движението "Окупирай Уолстрийт" тръгна преди една година от финансовото сърце на капитализма, за да залее светкавично света с призиви за справедливост. Всичко стана толкова бързо и непринудено, че се заговори дори за нов фактор в американската политика.
Година по-късно са останали шепа твърдолинейни "окупатори", които отбелязаха датата с нещо като първомайска манифестация. "Честването" - протест събра няколкостотин ентусиасти, чийто път до Нюйоркската стокова борса бе париран от полицията.
Въпреки силния заряд и широката първоначална подкрепа, протестът за социално и икономическо равенство изгуби ритъм и замръкна по изчезващи палатки из паркове и площади. Доказа единствено силата на социалните мрежи и взривния потенциал на таеното недоволство.
Огромният потенциал бързо бе пропилян заради хаос в организацията, безредици и отсъствие на изявени лидери, които да канализират претенциите на движението. Най-тъжното е, че "бойците" му са прави, но не могат да променят нищо.
Протест без лица и алтернатива
Подобно мащабно социално движение не е имало в САЩ от 70-те години на миналия век, когато стихваха последните викове срещу войната във Виетнам и стъпките на цветнокожите от похода до Вашингтон. Да, в капитализма има нещо гнило, но алтернативата така и не бе предложена.
"Окупаторите", предимно млади и свободолюбиви хора, водещи алтернативен начин на живот, издигнаха трибуна от несправедливостите на днешната пазарна система. Тя накратко се описва така: огромна маса бедни, малцина богати и все по-зейваща пропаст между тях. И, разбира се, банките с тяхната алчност, предизвикващи катаклизми не само в живота на редовния данъкоплатец, но и на народите в цял свят.
Злодеят са парите, без които не можем.
"Окупирай Уолстрийт" остана без лидери и външна подкрепа, без говорители. Зад него застанаха изтъкнатият критик на американския модел на управление Ноам Чомски, Михаил Горбачов и Лех Валенса, режисьорът и граждански активист Майкъл Мур, но големите американски профсъюзи, работнически сдружения и лидери останаха глухи.
Майкъл Казин, историк на социалните движения от Джорджтаун, твърди, че има анархизъм в действията на "окупаторите". Други анализатори откриват леви идеи в движението, трети го окачествяват просто като "масово вълнение", породено от Арабската пролет и световната криза. Т.е. просто концентричен кръг на социално недоволство, размътил водата.
Факт, "Окупирай Уолстрийт" е непознато явление в САЩ - толкова неясно и толкова мащабно, претендиращо за световен бъг в капитализма, но не и за политическо лидерство. Най-близката аналогия е с 30-те години на миналия век, когато САЩ преживява най-трудните си времена, а световната икономика отново е в криза.
Тогава също широка маса американци изразяват несъгласие със системата, гневят се на бедността и искат нов "Обществен договор" с управляващата класа.
"Окупирай Уолстрий" е просто утопия за справедливо разпределение на благата, работните места и доходите.
Хаос и безредици
Социалното движение бързо се сдоби с разклонения в САЩ и Европа, но това далеч не бе достатъчно, за да произведе нов закон, регулация или някаква промяна. "Ние не окупираме просто пространство, а съзнанието на хората", заяви тогава обнадежден протестиращ от Лондон.
Статистиката сочи, че повечето хора симпатизират на окупаторите, но не одобряват липсата на тактика в действията им, които често се движат на ръба на закона като затваряне на улици, създаване на палаткови лагери и конфронтация с полицията. Голяма част от активистите предприемат самосиндикално действия, които често приключват с репортажи в криминалната хроника.
Това накърни имиджа на движението, въпреки откровените сцени на полицейско насилие срещу демонстранти от страна на американската полиция.
Надеждата умира последна
Макар и да преживя драстичен спад в редиците си, движението обещава да се завърне с нова сила. На практика то засяга 99% от американците, които работят за забогатяването на оня 1 процент.
"В началото имаше хаос, което беше добре, но сега движението трябва да бъде по-организирано, защото ще изчезне. То трябва да се разнообрази и да бъде привлече нови хора, а не просто хора с алтернативен начин на живот", смята 30-годишната Сара Блом от Холандия, заснела филм за нидерландския клон на движението, пред Франс прес.
"Това, което се случи преди една година, не може да бъде спряно. То обрече не гибел днешната корпоративна държава", казва носителят на "Пулицър" Крис Хеджис, цитиран от Ройтерс.
На фона на този оптимизъм цари политическо въздържание. Типично за демократ, президентът Барак Обама бе доста толерантен към действията на недоволните, но не ги приласка към лоното на своята партия.
Същата позиция изяви и кметът-милиардер на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, който не предприе никакви преки действия срещу "люлката на движението", изникнала в Зукоти парк. Колкото до Републиканската партия - тя остро разкритикува протестите.
Със сигурност обаче фактът, че за първи път от близо половин век социалните протести тръгват от най-великата демокрация в света, показва, че несправедливостта при разпределението на благата наистина е станала твърде нетърпима.
Данните от всички глобални проучвания го потвърждават: на фона на кризата, много богатите стават още по-богати, а все повече и повече хора обедняват. Безработицата сред младите хора расте, което обезсърчава и угнетява цяло едно поколение, отнема енергията му за съзидание и креативност и го оставя с твърде много свободно време... и гняв.
"Окупирай Уолстрийт" не успя да превърне този гняв в инструмент за натиск и промяна.
Просто за известно време окупира новините.
Още от Общество
-
Луди за връзване или до доказване на противното
Светът си има Хамлет и Дон Кихот, ние си имаме Мунчо
-
Роботи, компютри и живот в Космоса - 2019-a през погледа на Айзък Азимов
Преди 35 години писателят предвижда 2019-а така...
-
The Best of Webcafe 2018 - топ пет на най-четеното през годината
Време е за равносметка...
-
От ГМО-бебета до доброволни евтаназии - технологичните провали на годината
Експериментът на Хе Джанкуи с CRISPR и още техно-гафове
Реклама
|
|
Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.
Стига само да оценим онова, което вече имаме, ние спираме сърдечния цикъл на системата. Толкова е просто!
Актът Dodd–Frank е въведен през юли, 2010, тоест - повече от година преди OCW протестите. До голяма степен, правилото Volcker, което е част от този акт, регулира именно това, и в последствие на инвестиционните банки им се налага да отделят prop trading отделите си.
А да предявяваш искане за нещо, което отдавна вече е въведено като законов акт, е показателно на това, че OCW се води не с обективната реалност и факти, а с евтин популизъм - 'банкерите са лоши, не са приели такъв и такъв акт', докато истината е точно противоположна.
Ако не успя да проследиш мисълта ми по-горе, предполагам логично следва да поплюеш и срещу лошите автомобилни компании, които не щат и не щат да направят електромобили..

Една от най-големите грешки в този сайт е да се връзвате на заяжданията на двама откровени комплексари - Оня Дето Все Много Знае и презокеанския разбирач със снимка на прасе. Никога няма да получите компетентно и издържано с разумни доводи мнение. Ще получите само общи приказки, присмех (безсмислен в повечето случаи...) и повтаряне до втръсване на нелогични въпроси!
"Номер 1 в дневния ред: Извадете парите вън от политиката. Най-често се цитираше законодателството, което притъпява ефекта от Управлението на обединените граждани, което позволява неограничени суми да навлизат в процеса на водене на кампании.
Номер 2: реформирайте банковата система, за да се предотвратят измамите и манипулациите. Като частта, която най-често се повтаряше, беше да се възстанови Законът Глас-Стигол (Glass-Steagall Act) – закон от ерата на Голямата депресия, премахнат от президента Клинтън, който разделя инвестиционните банки от търговските банки. Този закон би коригирал условията довели до сегашната криза, тъй като инвестиционните банки няма да могат да поемат рискове с цел печалба, която създава парични деривати от нищото, и унищожава търговските и спестовни банки.
Номер 3: Да се изготвят закони срещу малко известната вратичка, която сега позволява на членовете на Конгреса да приемат законодателни актове, засягащи корпорациите със седалище Далауеър, в които те самите са инвеститори. (Бел. ред. - щатът Делауер е офшорна зона, където се регистрират много щатски и чуждестранни компании, за да избегнат данъци)."
По-конкретно от това ли искате?

Наистина няма смисъл да коментирам, защото при теб нищо не се променя.
оооо боже никой не мое ме врати на селоооо


По комплексите ще ги познаете..
Къде видя, че не ти давам да коментираш?
Доколкото виждам, в пряк текст ти казвам, че не разбирам защо си изписал толкова много, след като, ако е предназначено за мен (както си личи от обръщението), би трябвало да е очевидно, че няма никакъв смисъл.
И никъде не оспорвам правото ти да пишеш дълги, безсмислени коментари.

Ти пък що не ми даваш да си коментирам?

Коментари 41 Facebook коментари
Най-старите отгоре
» Вашият коментар