Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сливенски PR-перли

Държавата прати ядрена ракета срещу комар... Снимка: Sofia Photo Agency
Държавата прати ядрена ракета срещу комар...

Екшънът в Сливен приключи. Похитителят, който взе заложници в банков клон, държа ги часове наред под дулото на пистолета си, после почти едно денонощие заплашваше, че ще се самоубие, най-накрая излезе с вдигнати ръце и се предаде.

Народът си отдъхна, репортерите, изтощени от безсъние, отидоха да се наспят, а ние сега трябва да си направим някои изводи от цялата случка и да си дадем сметка как понякога сравнително дребни криминални ситуации изкушават политически фигури да си правят нелеп PR.

Обикновено криминале, макар и първо в историята ни...

Аз обичам криминалетата, чета ги настървено от детството си. Затова сливенската случка ми беше интересна, ама и не чак толкова. Тя бе дело на аматьор. Изтрещял младеж, който нямаше план и искания.

И то не чак толкова изтрещял като онзи, който преди десетина години разстреля двайсетина души в щата Вашингтон. В действията на сливенския похитител не личеше предварителен умисъл, опит, жестокост. Само прегорели жички на бушоните. Работа за местни ченгета и няколко криминални психолози.

И нямам обяснение защо тръгна да го атакува най-елитният ни антитерористичен отряд, цяла армия снайперисти, начело с главния секретар на МВР и о! - как забравих: лично министър-председателят! Който на всичкото отгоре даваше лични телефонни интервюта на репортери по случката.

Това е все едно да се опитваш да се справиш с комар, използвайки ядрена ракета. Ами ако утре ни се случи истинска терористична ситуация, ако някъде се барикадира истински похитител със сериозни искания, рецидивист с бойни умения, съвсем реален психопат, който знае какво прави и не се поддава на преговори? Тогава кого ще пратим срещу него, след като за един лабилен младеж мобилизираме баретите и премиера?

Г-н Борисов очевидно си дава парите на не особено професионални PR-и или пък ако помощниците му са кадърни, не ги слуша. Залисан да употреби докрай рекламния потенциал на сливенската случка, той допусна според мен един огромен гаф.

"Обещал съм му един шамар никой да не му удари, пък и полицаите нямат намерение да правят нещо подобно", каза той пред гората от микрофони в кулоарите на парламента в разгара на заложническата криза. Голяма грешка, г-н Борисов. От това изказване аз логически стигнах до следните изводи.

Някои съображения по повод шамарите

Първо, когато българските полицаи арестуват, те бият повече от шамар. Нямам честта да съм била арестувана, но ако съдя по филмчетата на "МВР Пикчърс" от последната година и половина, в които на несъпротивляващи се хора се крещи грубо, карат ги да лягат по земята и им произнасят присъди преди съда, като че ли наистина е така.

Май арестите у нас нямат нищо общо със сценките от американските филми, в които ти четат правата и се обръщат към теб с "господине" и "госпожо", стига доброволно да подадеш ръце, за да ти щракнат белезниците. Пък ако ще да си сериен убиец. Честта така повелява - да не се бие падналия, да не се атакува силово, когато имаш числено превъзходство.

Второ, излиза, че не е въпрос на закон и процедура, а на намерения на арестуващите полицаи дали ще има шамари, дали ще се стреля на месо или всичко ще стане кротко, мирно и легално. През цялото време на сливенската драма висши полицаи и лично премиерът ни уверяваха, че няма да убият похитителя, ако реши да се предаде.

Сякаш това не е последна крайна мярка, а един от първите ходове, които би трябвало да им хрумнат и си е съвсем в реда на нещата. Защо, по дяволите, ще го застрелват, ако тръгне да се предава? Ако открие огън по някого, да му отвърнат. Но те му обещаваха, че няма да го застрелят, ако кротко и мирно се предаде.

Третият извод, който си направих от изявлението на г-н Борисов в Народното събрание беше, че лично министър-председателят решава на кого и кога да се бият шамари при арест. Ако той ти обещае, че няма да те напляскат - добре. Но ако не ти обещае, очаквай неочакваното и хич не се надявай НПК да ти подскаже какво може да е то. Аз пък все си мислех, че механизмът работи наобратно. Че дори премиерът да нареди да има шамари, законът го надцаква и полицейско насилие няма да има.

А пък президентът...

Това от г-н Борисов го очаквахме. Той обича да си прави подобни промоции през полицейските акции. Пък и добре му дойде, че вътрешният министър Цветанов бе в чужбина по време на драмата и лично можеше да фокусира вниманието. Преди заместникът му обираше лаврите от подобни случки.

Изненадата дойде от президента Георги Първанов. Той като гръм от ясно небе заяви, че безработицата при младите е причина за подобни заложнически кризи (23% от младежите в България са безработни  - бел.р.). И г-н Първанов трябва да внимава повече, когато си подбира съветниците. Те трябваше да проучват по-добре ситуацията, преди да го консултират как да бори архи-опонента си чрез събитие, приковало вниманието на нацията.

Младежът, който похити служителките на банковия клон в Сливен, не е безработен, г-н президент. Той дори и заплата е получавал редовно. Даже месечното му възнаграждение било твърде добро за региона, казаха колегите му.

Получихме и знак, че вече имаме и един бъдещ Бойко Борисов на път. На пресконференцията с част от похитените жени, главният секретар на МВР Калин Георгиев направи запомнящо се включване. Когато една от спасените жени благодареше пред журналистите на полицаите и психолозите, Георгиев се наведе зад гърба й и й подсказа: "И на премиера!" Сащисаната женица веднага се поправи: "И на премиера!", добави тя към списъка с благодарностите...

Овации за психолозите на МВР

Психолозите на МВР се справиха блестящо със сливенската случка - това няма как да не им го признаем. Което показва, че когато полицейската работа се върши по професионални правила, когато интелектът и криминалистиката вземат връх над дребни политикански и пиарски страсти, когато се работи всеотдайно, нещата се получават.

Малко попресилиха сложността на задачата, но да не издребняваме. Само че този успех не може още да изтрие в съзнанието ми всички шумни, филмирани и излъчвани до втръсване арести, които завършват с оправдателни присъди заради несъбрани доказателства. Нито сръдните на премиера към магистратите, които се чудят как да образуват дело и да повдигнат обвинения с калпавите доказателства, които полицията им е представила. Както и художественото четене на разговори, записани със СРС-та в парламента още преди разследването да е приключило, с чисто политически цели.

И най-вече не могат да изтрият убеждението ми, че се работи повече за ефекта от публичността, а не се води истинска борба с престъпността.

 

Най-четените