Преди седмица, при влизане в браузера на собствения си лаптоп, моя позната случайно видяла забравена отворена порнографска страница. Не ставало дума обаче за обичайното порно с хора, а за забавления с... коне. Когато решила да погледне history-то, тя се шокирала още повече: били посещавани и други содомиски порно страници: с кучета и маймуни. Но най-лошото било, че нямало кой друг да е сърфирал в интернет, освен собственият й 10 годишен син.
Детето се оказало достатъчно информирано, за да отваря порно сайтове, но не достатъчно, за да знае, че всички посещавани страници се пазят в "историята" на компютъра.
След първоначалния шок, моята позната предупредила сина си, че от днес нататък е инсталирала специална програма, която ще я предупреждава по мейл, ако той посещава сайтове за възрастни. С тази малка лъжа, тя пресякла следващи опити за злоупотреба точно с този компютър. Но дали това е достатъчно?
Много родители са изправени пред сходен проблем. Според проучване на благотворителната организация YoungMinds, направено сред 2000 деца и тийнейджъри във Великобритания, една трета от 11 - 14 годишните и половината от 15 - 17 годишните са гледали онлайн-порно на таблет или на мобилен телефон. Повече от половината деца на възраст 11 - 14 г. са споделили, че видяната порнография се е отразила на отношенията им с близките.
Една четвърт от 11-14 годишните пък признават, че са гледали порно в интернет с група приятели.
Какво могат да направят родителите, за да подготвят децата си за неизбежната среща с порното?
Приемете го: дори да инсталирате програма за родителски контрол, рано или късно, децата ще попаднат на филми или снимки за възрастни в интернет, независимо дали през таблет, мобилен телефон или в социалните мрежи.
В момента дори сърфирането да може да се проследява, то не може да се контролира напълно. Няма гаранция, че на уж "безопасни" страници няма да се появяват порно-реклами или банери. Дори в цензорирани сайтове като YouTube, децата могат да попаднат на смущаващи въображнието им клипове. Точно такава случка е описана в публикуваното преди две години приложение на тема "Как да разговаряме с децата си за порнографията" в New York Times. Там е пресъздаден разказа на майка, чиято 6-годишна дъщеря попада на анимирано порно, докато търси клипче от серията "Малкото пони" в YouTube.
Разбира се, задължително е родителите да филтрират и да наблюдават достъпната информация, но какво могат да направят, когато малките се срещат със съученици, когато си ходят на гости и споделят един с друг?
Според психолозите, цитирани от New York Times, децата трябва да бъдат научени да вземат решения и без родителите да са наоколо. Да се контролира тяхното поведение не е достатъчно, важно е да се повлияе на начина, по който мислят.
Така че, за да не се стига до момента, в който преди да са обяснили какво е "порно" на детето си, да им се налага да обясняват какво е "содомия" и каква е разликата между двете, необходимо е родителите да имат правилна реакция много по-отрано, в първия момент, когато малкото започне да си служи с компютър.
Как се отразяват на подрастващите шокиращите клипчета и снимки?
Порнографията се отразява различно върху психиката на децата в зависимост от възрастта им. Според изследванията, сексуалните сцени не оказват особено влияние върху психиката на 4-6 годишните деца. За сметка на това на тази възраст те се впечатляват особено силно от родителската реакция. Ако възрастните реагират твърде емоционално на видяното, могат да уплашат малките или да засилят интереса им към неща, които действително не разбират.
На възраст 8-9 години децата започват да се интересуват по-силно от това какво е "секс". Водени от любопитство, те започват да търсят подробности в интернет. Най-добрият подход тогава е родителите да поговорят с тях и да изложат собствените си разбирания и ценности. Важно е децата да бъдат помолени да питат за всичко, което не им е ясно или ги смущава.
Когато родителите подхващат разговор за порното, от особено значение е да бъдат спокойни, да създадат приятелска атмосфера, да не използват прекалено емоционален или заплашителен тон. Естествено, доста деца се срамуват да споделят с родителите си. Това също е нормално.
В тийнейджърска възраст разговорът за порното става по-сложен, защото трябва да се акцентира върху разликата между секса и любовта. Именно за 12-18 годишните е много трудно да разграничат кое може да се случи наистина в отношенията между хората и кое е снимано само за забавление.
Всъщност големият страх на родителите е, че децата ще започнат да имитират порно сцените.
Затова психологът Марти Клайн подчертава пред New York Times колко важно е възрастните да обяснят на тийнейджърите, че порно-филмите представляват измислица и в никакъв случай не показват истински ситуации.
Точно както не всеки може и трябва да стане баскетболна звезда, така и не всеки може и трябва да се държи като порно-актьор. Още по-важно е децата да осъзнаят, че телата на порно-актьорите са с особени дадености, които са такива именно, за да бъдат снимани и да въздействат по определен начин и че в реалния живот жените и мъжете далеч не изглеждат така.
Но да се върнем на моята позната, попаднала на содомиското порно, гледано от сина й. Силно притеснена, тя споделила случката с приятели (може би наистина е вярно, че в България понякога приятелския кръг играе ролята на терапевт...). Имало различни реакции.
Шокирана майка на новородено например се заклела, че няма да разрешава достъп до компютър на детето си, докато не стане пълнолетно. Но повечето, общо взето, я посъветвали да говори внимателно с момчето и да разбере какво го е подтикнало да търси точно такива видеа.
Оказало се, че след разговор за секса в училище със съученици, синът й се бил хванал на бас, че ще намери анатомични подробности за размера на половите органи на различни животни. Така, естествено, попаднал на порнографски страници. Когато поговорили, на нея й олекнало. Каквато и да е причината, когато е известна, родителите със сигурност се чувстват по-спокойни.
