Разумът вървеше по пътя, когато видя човек, който седеше неподвижно и гледаше телевизор.
- Добър ден - поздрави Разумът.
- Шшшт - отвърна човекът, повдигайки ръка в знак, че желае тишина.
Разумът зачака, но погледът на човека не се отместваше от екрана, затова той дръпна щепсела.
- Какво направи?! - викна гневно човекът.
- Какво направих? - учуди се Разумът.
- Нима не разбираш? - изкрещя човекът - Сега не знам какво става.
- Къде? - попита Разумът.
- Как къде, по света - нервно простена човекът. - Може да съобщят нещо.
- Какво? - попита Разумът. - Да не чакате вест?
- Не, нищо не чакам, гледам новините, там казват всичко.
- Кое? - попита Разумът.
- Как кое, което се случва.
- Къде? - продължаваше Разумът.
- По света, не ме ли чуваш?
- А нима тук нищо не се случва? - попита Разумът.
- Къде? -отвърна човекът.
- Тука с теб.
- О, случват се много неща.
- Какви? - попита го Разумът.
- Непонятни - отвърна човекът. - И може би тъкмо сега обясняват по телевизията какво става.
- А какво става?
- Не знам, не разбираш ли? Затова гледам телевизия, за да разбера.
- Не знаеш какво ти се случва?!
- Разбира се, че знам! - ядосано отвърна човекът
- Тогава защо продължаваш да гледаш? - учуди се Разумът.
- Защото може да кажат какво да направя.
- С кое? - погледна го Разумът.
- С това, което се случва.
- А досега какво си правил? - не преставаше Разумът.
- Как какво, следях новините и чаках да съобщят какво се прави, докато не се появи ти.
- И сега какво смяташ да правиш? - не отстъпваше Разумът.
- С кое?
- С това, което се случва?
- Но защо аз трябва да правя нещо? - изръмжа човекът.
- А кой? - попита Разумът.
- Има кой да мисли за това какво да се прави.
- А ти за какво мислиш? - учуди се отново Разумът.
- Но защо трябва да мисля, когато там казват всичко? - попита човекът, сочейки телевизора.
- Защото нещата се случват на теб - отвърна Разумът.
- И какво от това, нещата не зависят от мен.
- А от кого?!
- От тях, не разбираш ли? Те са виновни за всичко, което се случва и те трябва да кажат какво да се прави.
- Но щом те са виновни, защо очакваш те да ти кажат какво да се прави? - недоумяваше Разумът.
- Престани! Включи телевизора, заболя ме главата от твоите въпроси - простена човекът.
Разумът се пресегна и пъхна щепсела обратно в контакта, а по лицето на човека се изписа блаженство.
След малко пред погледа на Разума се изпречи човек с бели дрехи, седнал под едно дърво в поза лотос.
- Хей, човече - подвикна радостно Разумът, забелязвайки липсата на телевизор.
- Шшшт - чу се отново познатият звук, приканващ към запазване на тишината.
- Но защо? - попита Разумът. - Не виждам при вас телевизор.
- Опитвам се да изчистя ума си - раздразнено отвърна човекът.
- От какво? - учуди се Разумът.
- От мислите, те ми пречат да се съсредоточа.
- Върху какво? - заинтригува се Разумът.
- Върху нищото, искам да получа просветление.
- Но как ще получиш просветление без да мислиш? - недоумяваше Разумът.
- Не знам, но това е пътят - отвърна човекът.
- Кой път? - обърка се Разумът.
- Към знанието за същноста на живота - дълбокомислено изрече човекът.
- Но нима може да се постигне знание без мислене? - настояваше Разумът.
- Разбира се, мислите единствено ни объркват и ни правят слаби и несигурни. Аз искам да постигна върховното спокойствие, което ще ми донесе просветление и ще ме избави от проблемите ми.
- Как ще те избави от проблемите? - заинтригува се Разумът.
- Просто е, когато спреш да мислиш, проблемите ти изчезват заедно с мислите.
- Значи твоята цел е да спреш да мислиш? - невярващо попита Разумът.
- Точно така - гордо отвърна човекът. - А сега би ли ме оставил на мира?
И Разумът си тръгна.
