Сега ще кажа защо ОТНОВО НЯМА ДА ГЛАСУВАМ:
Никой (от политиците - бел.р.) не е в състояние да ме накара да му повярвам, защото за годините, в които осъзнавам сериозния живот, ситуациите ми говорят повече, отколкото думите на т.нар. ни управници.
На всички ни е ясно, че това е поредният парад на "Аз мога", "Аз зная", "Аз съм различен", а в същото време всеки един е наясно защо пълзи по нагорнището, наречено политика.
И в съзнанието ми изниква една мисъл, мисля, че е на Конфуций - че трябва да се дават наставления само на онези, които търсят още знания и са осъзнали своето невежество.
Другото е: "Не видях. Не чух. Не разбрах". Достойната статуетка за всеки един управник в държавата ни. Всеки ме агитира, че ще подобри живота - моя, на детето ми, на родителите ми, на баба ми, на всички нас, които живеем в родна българийка (умишлено изписвам тази дума така!) На всички нас, които се борим с нечовешки сили, за да оцеляваме, оставяйки след себе си само един непълноценен живот, пълен с несгоди и болести.
Защо всички ми обещават, че ще се грижат за бъдещето на децата ни - а в същото време продават живота им. Защо не се чувствам сигурна в нищо от години? Защо, след като уж има правосъдие, аз не мога да разчитам на него и нося бреме от години, за неща, които са ме сполетяли и търсейки правдата, се оказва, че е по-добре "да не ровя там"?!
Защо за децата ни транспортът до училище и храната в стола са платени - а за "малцинствата" всичко това е безплатно?! И защо аз не мога да получавам помощи като безработна, дето работя от 19-годишна - само защото в закона има вратичка, която не ми дава тази възможност. А в същото време хора, които никога не са работили - да получават какви ли не привилегии от държавата...?!
Защо съм без работа за пореден път... И защо унижението е ужасно да си жена в тая страна. Особено жена, която сама иска да докаже, че може да се грижи за себе си и децата си - а в същото време всичко я смачква, показвайки й, че е по-лесно да влезе в коловоза с другите.
И защо никой от тези хора, пъплейки към върха, не се вгледат в нечий живот по-отблизо, и да осъзнаят, че ние тук, долу, имаме наистина нужда от действия, а не от поредните голословия.
Защото на никой не са му нужни само думи. Защото думите няма да ми платят нито тока и данъците, нито ще ми гарантират качество на обслужване, където и да било - ако няма контрол и проституцията (в който и да е смисъл на тази дума) - е навсякъде!
Не е ли това продажност? Не са ли това интереси? Интереси, чиято цел е да се управлява по-лесното? Народът го е казал - гладен човек и сито животно най-лесно се управляват.
Аз не искам да съм от това стадо!
