Носталгията по "славното минало" е болестта на нашето време | webcafe.bg
Webcafe

Носталгията по "славното минало" е болестта на нашето време

Webcafe по Foreign Policy
15.05.2019, 16:06 (обновена 18.05.2019, 10:45)

1 от 3 снимки Назад Напред

Маргарет Тачър, Роналд Рейгън

Снимка: © Getty Images

С вперен поглед в миналото светът се движи към бъдещето

Светът се движи към бъдещето обърнат назад към миналото. Милиони хора в развитата част на света (включително и в България) продължават да вярват, че животът преди 40-50 години е бил много по-добър: възможностите за работа са били повече, местните общности - непокътнати, а темпото, с което се случват технологичните промени, е било контролирано.

В днешната епидемия от носталгия вчерашният ден се свързва с напредъка, а утрешният - с упадък и регресия.

Дори в САЩ - страната, в която се случва голяма част от технологичния прогрес - през 2016 г. Институтът за изследване на религията в обществото разкри, че 51% от населението смята, че американският начин на живот и култура са се променили към по-лошо от 50-те насам.

По същия начин в изследване от 2012 г. 43% от британското население заявява, че положението в страната се е влошило от качването на кралица Елизабет II на трона 60 години по-рано. Само 30% твърдят обратното.

Подобни възприятия са широко разпространени на континента. И въпреки че Италия изглежда една от най-носталгичните държави в ЕС, в Германия - символът на просперитета на Европа, изследване от 2014 г. показва, че забележим дял от хора изразява мнението, че щеше по-добре Берлинската стена да не беше падала.

Дори и в Русия е по-често да се чува копнеж за старите съветски дни, когато централно планираната икономика е предполагала стабилна заетост, адекватни заплати и достъп до широки социални услуги.

Подобно и у нас, където "По Бай Тошово време" за мнозина означава време на сигурност, стабилна работа, по-малко престъпност и по-прост живот.

И тази носталгия далеч не е безобидна. Увлечението по това героизирано минало оформя политиките сега по рисковани начини. Носталгията кара хората да търсят утеха в едни времена, когато светът е бил не толкова сложен, а правителствата са изглеждали така, сякаш имат силата да защитят гражданите си от външните заплахи.

Патриотарски лидери, от Доналд Тръмп в САЩ и Брекзитърите във Великобритания до Реджеп Тайип Ердоган в Турция и Владимир Путин в Русия, подхранват тези копнежи със страх, гняв и негодувание към настоящето. В много отношения носталгичният национализъм е политическата болест на нашето време.

Колективната носталгия е могъщо емоционално оръжие, способно да мобилизира една нация към зададена обща цел. И въпреки че често тази цел е обагрена в гневни послания, тя не е непременно източник на проблеми и поводи за страх.

Светлана Бойм, професор в Харвардския университет, прави разграничение между два вида носталгия. Рефлективната носталгия е доброкачествената форма на проблема. Тя гледа към миналото с мило чувство, но въпреки това признава, че 1) това време си е отишло и 2) то не е било изцяло хубаво. Също така признава и, че междувременно е постигнат напредък.

Проблемът е, че светът сега се занимава предимно с токсичната носталгия, която търси как да възстанови света такъв, какъвто е бил 40 години назад.

Пример за това беше кампанията на Доналд Тръмп, която стъпваше предимно върху посланията за завръщане на "славното минало". По същия начин турският президент Реджеп Таип Ердоган се заиграва с идеята за величието на Османската империя и пренасянето му в днешно време.

Унгарският премиер Виктор Орбан все още съжалява за териториалните загуби на Кралство Унгария след Първата световна война, Путин описва разпадането на Съветския съюз като "най-голямата геополитическа катастрофа" на 20-ти век, а пътеводната звезда на японският премиер Шиндзо Абе е Реставрацията при император Мейдзи от XIX век, която задава курса към мощта на Япония до края на Втората световна война.

И все пак на фона на всички тези неща Брекзит беше нещото, което олицетворява тази нова епоха на носталгичен национализъм на Запада в най-чистата му форма. Вотът за напускане на ЕС във Великобритания улавя най-добре икономическата болка на онези, които изпадат и остават назад заради глобализацията, социалните смущения, породени от имиграцията, както и геополитическите амбиции на една някога славна империя.

Трите етапа на носталгичния наратив, описан от социолозите, са ясни: "Златните дни", "Големият разрив" и "Настоящето недоволство".

Златният век е представен от имперската епоха, през която Обединеното кралство владее над "един континент, сто полуострова, петстотин носа, хиляди езера, две хиляди реки, десет хиляди острова", както пише вестник St James's Gazette в началото на миналия век.

Разривът дойде не само от бавната смърт на Британската империя, но и от решението на Лондон да се присъедини към Европейския проект през 1973 г. Настоящото недоволство се дължи на нежеланието на много британци да се примирят с превръщането на великата им империя в обикновена държава наравно с всички останали.

Брекзит се явяваше за тези хора спасителното решение, което да затвори този носталгичен цикъл, като върне Лондон обратно в неговата златна ера - не от времето точно преди да се присъедини към ЕС, но вероятно и към по-далечното славно минало.

Премахването на тази епидемия от носталгия няма да бъде лесно. Тя е проникнала в социално-политическата структура на множество нации, а структурните сили като застаряването на населението, пропукването на глобалния либерален ред и технологичните смущения само засилват нагласите за копнеж към "онези славни времена".

А популистките политици продължават да се възползват от тези негативни емоции като ги подхранват. Междувременно продължаващите промени, кризата на идентичността в много общества, икономическата несигурност и миграционните процеси засилват допълнително песимизма и разочарованието. Това, от своя страна, прави тази носталгия за възстановяване на миналото значително по-популярна.

Как обаче може да се борим с тази деградивна носталгия?

Във време, когато доверието в експертите и медиите е сринато, а обществеността навсякъде бива бомбардирана през социалните мрежи от послания на "доброто старо време", борбата с тези политически процеси далеч не е лека или проста.

За да успеят в играта на днешната емоционална политика, основните партии трябва да играят по нейните правила. В такава емоционално натоварена политическа среда не бива да се оставят само популистите да играят по тънките струни на душевността на избирателите.

Политиката отдавна не е рационалност и факти (някои дори биха спорили, че тя никога не е била). Все пак избирателите, дори най-информираните и политически осъзнатите, често мислят и действат със сърцата си.

Ето защо отговорните политици трябва сами да използват миналото, което предлага достатъчно доказателства, че напредъкът в бъдеще е все още възможен.

Те не трябва да позволяват на безотговорните националистически лидери да монополизират, мобилизират и манипулират историята на своите каузи. Иначе носталгията само ще се задълбочи и бъдещето наистина ще дойде назад във времето.

Oще: бай тошово време  минало  носталгична политика  носталгия  политика  популисти  славно минало 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 06.03.2016, 11:35

10 deaf | 17.05.201910:38

Дедо и деоуин,

обективни измерения все пак съществуват. Викат им Реалност. Например,реалността в Украйна е такава,че тя с всички сили иска да бъде част от Европа. Но идиотът Путин реши,че може да върне Украйна в Евразия и съответно за което Реалността го халоса с каменарски чук по главата. Много щастлив Смее се Ако кремълският вожд имаше поне малко връзка с реалността щеше да остави Украйна да влезе в ЕС и дори да и помага за това. Като самата Русия си остава извън Европа и "самодостатъчна". Много щастлив Така Путин щеше да привлече симпатиите на Украйна и кой знае,в бъдеще може би щеше да остане с единият крак в руската орбита.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2016, 11:35

9 deaf | 17.05.201910:23

Има,има,

съгласен съм с теб. Но опитът от миналото може съвсем мъничко да помогне в "усвояването" на настоящето и бъдещето. За постигане на успехи днес,утре,в други ден..са нужни "неща" като перцепция например.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.11.2014, 05:32

8 ImaIma | 17.05.201905:40

deaf Към миналото се обръщаш единствено да търсиш съвет, да не повтаряш минала грешка. Само идиот ще иска миналото да е настояще.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

7 deowin | 17.05.201900:29

>Изследват се субективните преценки на жителите

Именно. Защото, все пак, огромното болшинство от народа са точно тези като теб и всички останали идиоти с 'копнеж към "онези славни времена"' - или времената, когато са могли да получат ерекция, или още по-далечните времена, за които са свободни да си представят каквото си пожелаят, например че от чешмите е текло вино, а facebook е бил чудесно, приятно място, където прадедите им от 14ти век са си споделяли рецепти за шопските салати, които ще правят след стотина-двеста години.
Статията говори именно за тези хора - тръмпанари, брекзидиоти, руски и унгарски отрепки, като редакторът/преводачът е добавил и аналогичната класа в България, тази на патреотите, към които ти гордо се числиш.

>смартфонът не е достатъчен да замести личния контакт

Мъка.
А има дори по-печални сходни наблюдения - например, цифровите фотоапарати не заместиха баницата, космическата станция не замести обувките, а интернет съвсем не намали необходимостта да се наторяват селскостопанските посеви.
Хем е така, хем трябва да си впечатляващ идиот, за да намериш за нужно да го отбележиш. Затова се и чудя, че в случая си пропуснал..
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

6 dedo adji | 16.05.201923:04

...няма никакъв смисъл да питаме хората за субективните им преценки (дори да предположим, че те биха имали значение), то остават обективните измерения. Та, според кои обективни измерения хората днес живеят "по-зле"?

Точно за субективните преценки е статията. И едва ли списанието визира България, чието славно минало е със 100 годишна давност или Унгарското кралство, васално на австрийската империя. Изследват се субективните преценки на жителите на БИВШИТЕ movers and shakers, от които само две вече не са бивши. И се оказва, че всички те, даже и жителите на настоящите върховни, изпитват носталгия. Не са изследвани преценките на китайците, които, смея да предположа, не изпитват носталгия по времето на император ЦунКайХуй, нито по времето на Мао. А всички западно европейци и японци изпитват носталгия по времето на Кенеди, МакМилан и Мейджи. Това, че ти, прасчо не изпитваш носталгия за времето, когато си бил Гошо от Младост и смяташ, че като си станал миячът на чинии GP (Greenboots Piglet) си хванал Господа за шлифера, също е субективна преценка.
А кои са обективните измерения? Огромният технически прогрес. Но се оказва, че смартфонът не е достатъчен да замести личния контакт. По повод техническия прогрес си спомням една дописка от 60-те. През 1964 средната скорост на колите в центъра на Ню Йорк била 4 мили в час. В началото на века конските файтони се движели с 6 мили в час.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

5 deowin | 16.05.201920:45

>днешното време е в културен упадък

"Времето" няма как да е в културен упадък. Хората могат да са.
Ако хората усещат културен упадък, той е в тях, проблемът са те, а не "времето".

>в същото време хората живеят по зле отолкото едно време

В кой точно смисъл живеят "по-зле"?
От моя гледна точка няма как дори да добием представа за самоотчетената субективна преценка на "добротата" на живота на самите хора, защото не съществуват хора, които са живели и тогава, и днес, като в двете ситуации всички други обстоятелства са им били еднакви - очевидно най-малкото възрастта на хората е била доста различна.
А ако няма никакъв смисъл да питаме хората за субективните им преценки (дори да предположим, че те биха имали значение), то остават обективните измерения. Та, според кои обективни измерения хората днес живеят "по-зле"?
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 28.05.2017, 18:45

4 Nenimir | 16.05.201917:45

Носталгията не идва от това, че няма прогрес като цяло-в науката, в определени отрасли, -но в същото време хората живеят по зле отолкото едно време.
Държави като нашата са ясни, пътят им е изгубен в някъде прекъснатият цикъл на осъзнаване, на това какво е общество.
Но пък в по развитите държави се оказа, че хората също се чувстват по зле, може би защото прогресът носи по-добър живот само на малка група от хора.

Брекзит се случи, защото на англичаните им писна да гледат как една група охранени и безполезни евро-депутати не могат да изработят единна евро-политика и бягат от отговорност, когато трябва да я приемат.
Евро-съюз, който всъщност е Бундес-съюз.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 06.03.2016, 11:35

3 deaf | 16.05.201910:09

Всеки народ когато е във възход Не се взира като хипнотизиран в миналото си. Например българският народ през 19-ти век. Тогава Левски,Ботев,Раковски,Стамболов са гледали само напред в бъдещето и са обсъждали каква България искат след освобождаването от "турското робство".
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 18.03.2011, 09:26

2 explorer | 16.05.201909:48

мъка, мъка....горното издава липса на житейски опит, уважение и възпитание от страна на родител от мъжки пол.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2016, 11:35

1 deaf | 16.05.201909:39

Обръщането към миналото е симптом,че днешното време е в културен упадък. Или поне в ниска точка... Останалото в статията са манипулации и глупости.
   

оценка

+2 -1