Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Здравей обратно, комунизъм!

Монополът върху учебниците връща образованието в соца
Монополът върху учебниците връща образованието в соца

Анелия Клисарова, в ролята си на министър на образованието, действа с размах. За една година успя да смути всички в сектора с революционните си идеи, включвайки дори анкета, която да определи от какви реформи се нуждае образованието.

Тя предприе и стъпката към въвеждането на технологиите в училище - не става дума за компютърна грамотност, а за таблет, лаптоп или смартфон в класните стаи, така ще децата да учат „на компютър".
Последната идея обаче дойде някак изведнъж, разви се за около месец и ще бъде приета тихомълком в последните дни на кабинета „Орешарски" - да се учи само по един учебник, печатан в Министерството и изготвен от експерти и учители - отново подбрани от МОН.

Тази радикална промяна ще бъде предприета с изменение само в една наредба, което значи, че не се налага да се внася промяна в Закона за народната просвета и съответно - не е нужно гласуване в Народно събрание, нито обществено обсъждане.

С поглед назад

Така образованието се поставя в поредната сложна ситуация, въпреки че идеята гали слуха на носталгично настроените, които с умиление си спомнят доброто образование по време на соца, когато пазарната икономика е била измислица на западната пропаганда.

Мотивите преминават през финанси, олекотяване на ученическите раници, по-голяма прозрачност при избора на учебници и улесняване на местенето от едно училище в друго.  Сред аргументите за нововъведението Клисарова изреди и обвинение към издателите заради неразбираемите учебници, които мъчат децата учат, макар че всеки учебник е изготвен в съответствие от зададени от МОН критерии, а освен това министърът на образованието одобрява до три учебника. За изкуствата отговаря Министерство на културата.

Затова МОН ще бъде органът, който одобрява и който издава - пълен монопол над образованието до осми клас. Шансове за разнообразие има само при гимназистите - неясно по каква логика. Според Клисарова при профилираните паралелки няма как да важи правилото на единия учебник, вероятно защото при гимназиите има по-голямо разнообразие от преподавани дисциплини, или защото учениците вече са оформени достатъчно добре от първите си 8 години в училище.

С няколко години назад

Въвеждането на един учебник по предмет на практика унищожава пазарния принцип и конкуренцията в издаването. Това означава, че независимо колко е добър колективът, който изготвя новия учебник, той може да разчита на вече издаваните за сравнение, но реално няма да има конкуренция, която да мотивира промени в съдържанието.

Казано по друг начин, когато не се разчита на борбата за печалба, учебниците ще остаряват бързо и шансът да бъдат неадекватни на средата се увеличава.

Освен това липсата на конкуренция на практика означава връщането на монопола на държавата над печатането на учебници - нещо, което връща към времето, по което се изучаваше историята на БКП.

Спорен е и въпросът доколко качествени ще са учебниците, когато до момента изданията са се изготвяли от специализирани издателства, а МОН ще трябва тепърва да открива топлата вода. Това дали е направено предварително проучване и анализ, свързан с очаквани резултати от промените, остава неясно. Липсват и ясни процедури, по които ще бъде избран авторският екип.

Монополът замества олигопола

Клисарова твърди, че единият учебник няма да се наруши конкуренцията - издателствата отново ще могат да участват в конкурсна надпревара, но този път като авторски екипи. За отпечатването също ще се обявява конкурс, въпреки че първоначално беше анонсирана идеята да се печатат от МОН.

Според министъра така процедурата ще бъде по-прозрачна, въпреки че не е ясно как се гарантира тази прозрачност. Според издателите - това е начин да бъде избран предварително определен участник и да се „усвоят едни пари". А именно с едните пари Клисарова мотивира идеята - хонорарът за написване на учебник е 134 000 лева.

Издателите коментират, че това няма да доведе до спестяване на средства, а дори би създало предпоставка за корупция и още по-големи харчове. Има и друг аргумент - липсата на право на избор ще се отрази благоприятно на частните занимални и школи, които да компенсират лошото качество на учебника.

Освен това налагането на нови учебници би означавало печатане на изцяло нови учебници, което би лишило и шансът на някои родители да спестят пари за учебници, взимайки от близки или на старо.
Същевременно с решение от 2011 година КЗК осъжда дори ограничението министърът да избира между "не повече от три учебника по един учебен предмет за всеки клас" като създаващо олигополна структура на пазара на учебници.

По партизански и в последния момент

Според Явор Стефанов, управител на издателство „Анубис", промените се правят по партизански - без парламент и без обществено обсъждане (темата за учебниците липсва дори от анкетата за образователна реформа).

Правителство, което се ползва с отрицателна обществена подкрепа, да прокарва тихомълком в последните дни на своя мандат подобно изменение на Наредбата, което ни връща години назад, казва иКина Андреева - главен редактор на издателство „Просвета". „Известно е дори и на децата, че само истинската, здравословна конкуренция води до по-добро качеството. Това в пълна степен важи и за учебниците", казва тя.

Ефектите от подобна мярка са спорни - липсва анализ, който да я аргументира. Не е ясно и по какъв начин се определя профилът на средния ученик, който да учи по един единствен тип учебници.

Въпросът за тежестта на ученическите раници няма да бъде решен, защото учениците ще продължават да носят по един и същ брой учебници на ден, а това да се прибират само с тетрадки и учебниците да остават в собствени шкафчета е въпрос, свързан с материална база и реформа образователна реформа - проблеми, покрай който през мандата си Клисарова мина с решимост, но от разстояние - единствената стъпка към реформа беше пусната на сайта на министерството анкета.

Това, което може да постигне предложената от Клисарова мярка, е да накара носталгично настроените да проронят въздишка в памет на „онова време". Но за реални приноси към образованието в XXI век не може и да се говори -  връщане с повече от 20 години назад трудно може да доближи резултатите на учениците до тези на развитите държави. Единственото, което може да спре спорното изменение, е оставка със седмица преди очакваното.

 

Най-четените