Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Устойчивостта на българската криза

Както и да разглеждаме българската система, все ще заключим, че макростабилността й е невероятно устойчива. Нищо не може повече да се случи у нас и затова и Бойко, и Дянков са самоуверени и щастливи... Снимка: Sofia photo agency
Както и да разглеждаме българската система, все ще заключим, че макростабилността й е невероятно устойчива. Нищо не може повече да се случи у нас и затова и Бойко, и Дянков са самоуверени и щастливи...

Отдавна Бойко (Борисов) и (Симеон) Дянков търсят обяснение на световната криза и невероятната устойчивост на българската икономика в тежките времена.

Националният вожд има две изключително оригинални тези, обясняващи ниския ни жизнен стандарт - управлението на тройната коалиция, която не само грабеше народа, но не направи и нито един магистрален километър, както и безгрижието на гърците, довели се на ръба на бедността от прекалено протестиране с блокаж на границите и безнаказано трошене на чинии при танцуване на замбекико.

Световноизвестният ни финансов министър, познат и със светкавичните промени на становищата си, открива причината за пословичната ни стабилност в личния си чар на чиновник от Световната банка и последователната си ненавист към учените от БАН.

Истината, обаче, е другаде. Без да имаме претенции за оригиналност, ще се опитаме да споделим един абсолютно нов и функционален икономически модел, обясняващ лесно нашата оптимистично безнадеждна ситуация. Всички, които някога са учили физика и химия знаят, че една система е стабилна, когато притежава минимална енергия.

Едно топче се търкулва по склона и се настанява удобно в дупка, изкопана нарочно или съществуваща като природна даденост. Топчето се укротява, енергията му е минимална и много трудно може само да се измъкне от ямата или дупката. Точно такова е и положението с нашата икономика, с нашия жизнен стандарт, с политическия ни живот, с нашето абсурдно битие.

Да не забравяме, че колкото е по-дълбока ямата, толкова по-стабилно е положението на бедното топче! То може да остане в дупката неограничено дълго време и все ще си бъде стабилно, истинско топче - образец на стабилност.

Нали усещате аналогията? България вече е стабилна до крайност - няма накъде повече да пада производството (ако изобщо го има), няма накъде повече да се срива и жизненият ни стандарт (той трайно и стабилно е най-нисък в Европа), пенсиите са удобно ниски и предвидливо затапени с таван, за да има и за социално слабите...

Както и да разглеждаме българската система, все ще заключим, че макростабилността й е невероятно устойчива. Нищо не може повече да се случи у нас и затова и Бойко, и Дянков са самоуверени и щастливи. Неслучайно маститият ни финансист заяви с присъщата му компетентност, че няма да даде и лев за общия европейски фонд за стабилност - откъде да вземе, горкият!

Напълно естествено е премиерът да предлага модела ни за стабилност на цяла Европа (май че и на целия свят). Не знам дали няма да му е от полза и идеята за търкулналото се в дупката топче, за да смае Меркел и Саркози с икономическа логика и класическа термодинамика.

Българският икономически модел на тикнатото в ямата топче е класическият пример за неподражаема стабилност и повод за гордост на управляващия елит. Пазарите могат да се вълнуват, гърците могат да протестират, американците могат да се самоизмъчват с бюджетния си дефицит - можем да помогнем единствено с теорията за нисък жизнен стандарт, пожизнена бедност и макростабилност.

 

Най-четените