Като всеки здравомислещ човек, и Емил Хърсев смята, че увеличението на осигуровките - колкото и да е голямо, не е решениеТО за пенсионната ни система. 49-годишният доцент по банково дело и собственик на "Хърсев КO" е абсолютният работохолик, чийто офис свети до късно по нощите, и от малцината икономисти/финансисти у нас, които имат дарба за писане - освен че управлява пари. Другите са Румен Аврамов, който обаче предпочита писането на книги пред статиите, и Александър Божков (лека му пръст).
Като един от колумнистите в "Сега" статиите му се радват на форумни изригвания. "...Бирникът вече не гони Станойко с каруца, той вече облита дворците му с хеликоптер. Иначе класическият Пелинов сюжет се повтаря. В горчивия (засега) край бирникът стои в блатото и вика за помощ. Пак не го пускат зад дуварите, длъжникът пак е успял да се скрие. Но поредната акция на данъчните трудно прикрива фалша на посредствена и нагласена драматургия..."
Е няма как да не се прочете!
За себе си казва, че се е научил да живее във всякакви условия - "вероятно и в сярна киселина може да плувам". Не се има за бизнесмен - виж, за професионалист да.
Дали бившият банкер (беше подуправител на БНБ, както и в бордовете на Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка, БРИБ и др.) се е отказал от идеята, че бизнесът има нужда от свое парламентарно представителство, а не партийни професионали да "защитават" интересите му?
След злополучния опит с изборите през 2001 г., когато участва ГОДО (Гражданското обединение на демократичните организации), би трябвало да се е разколебал... Освен ако продължава да вярва, че "съвременната демокрация е тръгнала именно от желанието за политическа защита и за пряко политическо представителство на собствените интереси".
Явлението
За мен явлението е нормализацията на икономическите и обществените отношения, в смисъл че все повече заприличваме на държавите от обкръжаващата ни среда, от европейската общност. Все повече неща, специфични за България, се променят към общоприетото, към естественото за страните, за които казваме, че са нормални.
Естествено, отклоненията ни съпътстват, откакто сме се родили, но започват да намаляват.
Личността
Значи, много са ни спорни личностите. Като че ли някакси не мога само в една личност да видя еманацията, нещо епохално. Иначе времето роди доста личности, всяка от тях носеше неговия заряд, който пък направи възможен тези постижения на България.
Но едноличен фаворит нямам.
Повратната точка
Самата повратна точна настъпи у нас в края на 90-те години. Несъмнено друг сериозен поврат е, разбира се, 1997 година. Това е моментът, в който осъзнахме, че няма начин да изядеш нещо, което не си произвел. Именно в тази година разбрахме бюджетните ограничения и пазарното стопанство, разбрахме, че с труда си и с ума си можем да получим блага, но не даром - и наготово. Изобщо това беше моментът на много сериозното отрезвяване.
Разбира се, че повратна точка е и 1 януари 2007 г. - датата на приемането ни в Европейския съюз, но това всъщност отрази повратните точки, които вече бяха настъпили.
След Освобождението на България и независимостта й това е най-мащабнотото събитие за нас, дори и Съединението няма такова отражение върху българската история, който ще има този акт.
Но, разбира се, историята ще покаже...
Незабравимото
Отново нямам сияен фаворит. Доста неща остават незабравими. За мен такава е всяка сделка.
Събитието
Както вече казах - присъединяването ни към европейската общност. Това е паметно, и естествено, няма как да се забрави. Невъзможно е.
То може да се съизмери с, абсолютно съм сигурен, с фактическата ни независимост. Нямам предвид онази, прогласената от Фердинанд, която на практика е демонстративен акт на един владетел (на 22 септември 1908 г. цар Фердинанд прочита манифеста за независимостта в двора на църквата "Свети 40 великомъченици във Велико Търново - бел.а.). Всъщност 3 март е фактическата независимост на България.
Непосредствено след това събитие идва моментът на влизането ни в ЕС, което е сбъдване на мечтата на поколения държавници в България. Стефан Стамболов например е търсил някаква форма на присъединяването ни към общността на европейските държави, макар и тя да не е съществувала в този си вид през 19-и век.
Това е причината, поради която сме влизали и в Първата, и във Втората световна война, с тази мисъл сме влизали и ето вече е неоспорим - и неподлежащ на промяна факт...
Творбата
Творбата е това, което съм замислил, но още не се е появило - става въпрос за една книга. До края на годината обаче при всички положения ще се появи.
Смятам да събера в една книга писанията си за икономиката на страната, които през тези 10 години съм писал и понеже ме е страх, че никой няма да се заинтересува, съм помолил Ганчо Карабаджаков да направи илюстрациите към нея. Той е голям човек, голям живописец, имаше и опит в администрацията (Ганчо Карабаджаков беше заместник-министър на културата - бел.а.), та любопитното ще е как той вижда проблемите на икономиката. Вече ни се вижда интересно и на двамата, нека и да го направим. Ганчо ще го илюстрира в типичната си балканска колористика.
Ще подбера от коментарите, които съм писал за "Сега", "Бизнес уик", "Труд", от хоризонта на времето ще погледна нещата - как са се развивали, какво се е случило, ще добавим фактите към прогнозите, и надявам се това, което ще се получи, да се окаже интересно. Както с това, което се е сбъднало, така и с онова, което не се е сбъднало.
Откритието
Още не съм го направил за себе си. Но пък направих преоткритие. Преоткрих Германия - страна, където съм учил от 14-годишен, работил съм. И наскоро отново започнахме да преоткриваме.
Преоткриването на една страна с огромна развита икономика, сериозно конкурентоспособна, за която се оказа, че и ние можем да добавим нещо. Интересното е, че можем да печелим там - в положителен план. Та това е откритието за мен - че преоткрих Германия...
