Вероятно няма по-шокиращо усещане от това да отвориш небрежно Facebook-а си, а оттам да изскочи в цялата си реалност статус с профилни снимки - но не захаросани "селфита", ами кадри на подпухнало лице, цялото в рани и брутални оттоци.
Не че въздействието на подобни снимки щеше да е по-малко, ако същото това лице не беше известно с иначе красивото си телевизионно присъствие. Но в случая става дума за певицата Александра Апостолова или Сани Алекса, която участваше в първия сезон на X Factor, след което започна самостоятелна артистична кариера.
Нейната история е брутален пример за "домашно насилие" - такова, каквото понасят огромна част от жените в ежедневието си, но и което повечето дори не биха си и помислили да го споделят онлайн. Защото "имат здрави семейства", "защото не е голяма работа", защото "той е толкова мил иначе" и защото под девиза "щом те бие, значи те обича" все още живеят твърде много жени по света - и в България.
В публичното признаване на Сани Алекса за побоя, нанесен й от страна на нейния шведски приятел, можем да подозираме и елемент от "скандинавския фактор".
А той се състои в това, че Швеция, заедно с Финландия и Дания, са сред страните в Европа с най-голям процент регистрирано домашно насилие над жени в статистиките през последните години. С този "фактор" обаче не бива да се спекулира, защото е спорно дали скандинавците са сред най-големите насилници на Стария континент, или пък жените там са по-склонни да "излизат на светло" и да търсят помощ. Все пак говорим за страни, в които еманципацията е на най-високо ниво в света.
Във всички случаи това няма как да омаловажи безпрецедентния за България пример на Сани.
Последните години стана до болка известна статистиката, разпространена първоначално от Европейската агенция за защита на правата на човека, според която всяка четвърта българка е жертва на някаква форма на домашно насилие.
Това разбира се, не означава, че всяка четвърта жена получава подобни брутални оттоци по лицето, с каквито е наградил Сани нейният шведски приятел. Насилието може да съществува под много форми, сред които е и психически или емоционален тормоз, ограничаване на свободата, изнудване и други форми на подтисничество.
Истина е, че малко мъже насилници се чувстват толкова необезпокоявани от последствията, че да направят на пихтия лицата на половинките си. Повечето от побойниците предпочитат да оставят белези на места, които няма да се виждат - иначе рискуват техните действия, предназначени за консумация между четири стени и двама души, да излязат на светло. А тогава ще излезе на светло и истината, че проблемът не е в "неразбирателството" между тях и тяхната жертва, а е изцяло в садистичния им уклон и - често - в генералната им омраза и страх от партньорката.
Ако бъдат вкарани в тази игра на надмощие, при която физическата доминация е напълно на страната на мъжа, много жени реагират с чувство за вина. "Аз го предизвиках" е сред най-честите погрешни разсъждения на малтретираните съпруги и приятелки. Но това не вярно. Това е все едно да смяташ, че ако боксовата круша е с друг цвят, боксьорите няма да искат да я удрят.
Именно затова и решението на Сани да разкрие публично, че е била обезобразена от мъжа, заради когото е отишла да живее в Швеция, е много смело.
Наистина, когато бруталният побой е по лицето - това е много трудно да се скрие, особено ако става дума за публична личност. Вероятно за решението й да говори в национален ефир спомага и фактът, че тя е с приятеля си от сравнително кратко време - по-малко от година, а може би и това, че певицата може да разчита на подкрепа от страна на сънародници и приятелски кръг, поради факта, че побойникът е чужденец.
Много вероятно на решението й да осветли побоя публично е повлиял и медийно преекспонирания напоследък фокус върху шведския турист, който удря камериерка в хотел на Черноморието. Което и да й е повлияло обаче - да покажеш на света щетите от любовта си, е смело поведение, достойно за аплодисменти.
Остава надеждата, че с помощта на медиите този драстичен случай на посегателство би могъл да повлияе поне на една жена, която е малтретирана от "любимия" и да й помогне да вземе съдбоносното решение "да го напусне". По възможност без това да й коства живота.
А за това вече е необходима и специализирана помощ - каквато, слава Богу, в България има къде да бъде получена, стига проблемът да е осъзнат и да има желание за преодоляването му.
