3% от българите вярват, че до 5 години България ще бъде една модерна, европейска държава. С развито гражданско общество. Това се твърди в едно доста подробно проучване от тази година на един европейски think-tank.
3%. Проучването включва само пълнолетни българи. Не съм социолог и не знам колко са тези българи, но вероятно са около 6 милиона. Значи 180 000 българи вярват, че след 5 години ще живеем в една по-цивилизована и по-европейски уредена страна. Аз съм един от тези хора. И ще се опитам - накратко - да обясня защо.
Нека сравним две Българии. България през 2002 г. И България през 2010 г.
Нека се опитаме да направим една "снимка". Само на количествени характеристики. Доколкото е възможно - без емоции (което е почти невъзможно). Но да опитаме.
България през 2002 година
България не е член на НАТО (но в обозримо бъдеще вероятно ще стане).
България не е член на ЕС (и не е ясно кога ще стане).
Летище София си е старото летище София, което прилича на провинциална автогара.
Магистрала "Тракия" все така се забива в Плодовитово.
Банско си беше Банско.
Ходихме на море на "Смокиня", където нямаше и помен от строителство.
Нямаше нито един мол.
На цигарените кутии не пишеше "Пушенето убива".
Да намериш ресторант с японска/испанска/аржентинска кухня беше невъзможно.
Нямаше разделно събиране на отпадъците.
КПП-тата по границите (барабар с работещите там граничари и митничари) приличаха на декор от филм за соца.
Нямаше нито едно модерно кино.
Нямаше омбудсман (за това не съм съвсем сигурен, но реших да го напиша).
Архивите на ДС бяха затворени зад много, много плътни врати.
В България имаше само една национална частна телевизия.
В България нямаше нито един истински - български - продуциран сериал.
Нямаше нито една low-cost авиокомпания.
Не можехме да пътуваме в Европа само с лична карта.
Не можеше - просто ей така - да преведеш пари в чужбина.
Метрото стигаше до Шератон.
България през 2010 година
България е член на НАТО (и даже изпраща контингенти в Афганистан и Ирак).
България е член на ЕС (да, най-бедният и корумпиран, но все пак член).
Имаме си ново летище. С ръкави. Е, само 10 (или колкото бяха там). Но е ново.
Магистрала "Тракия" не е построена. Но остават само сто и кусур километра. По които се работи.
Банско е едно бетонно, грозно чудовище, в което се изляха стотици милиони. От тях много от парите вероятно не бяха чисти. Но осигуриха прехраната на хиляди за години.
Българското море не става за море. По същата причина като горната. Но десетки хиляди хора имаха прехрана.
Не знам колко са моловете в България, но има един, който е на три минути пеша от нас.
На цигарените кутии пише какви ли не ужасни неща, които аз - като пушач - не чета.
Вчера в софийски ресторант ядох аржентинско телешко, а утре мисля да мина на суши. Е, не е като в Калифорния, например, но пак става.
На всеки ъгъл има шарени контейнери за разделно събиране на отпадъците. Не знам дали наистина събират разделно, но ги има.
КПП-тата по границите още миришат на соц, но много по-малко. Даже граничарите ми пожелават лек път.
Последният филм, който гледах беше със сина ми, в центъра на София и беше 3D в голям, климатизиран, комфортен салон.
Имаме омбудсман. Не знам дали върши работа, но го имаме.
Архивите на ДС на са отворени докрай, но вече знаем онова, което подозирахме.
Частната телевизия в България вече не е само една.
Имаме си "Стъклен дом". Не го гледам, но гледам лицата на героите на сериала от всички - лъскави - списания.
Пътувал съм с Wizz air, мисля да пробвам и Easy jet, а защо не и Pegasus.
На Нова година бяхме в Австрия. Без паспорти. Само с лична карта.
Онзи ден трябваше да изпратя пари в чужбина. Направих го за 3 минути, без да излизам от офиса си.
От "Младост" до "Люлин" се стига за около 25 минути. С метрото.
Да, знам, че това далеч не е достатъчно. Знам, че нямаме истински развито гражданско общество. Знам за натиска над журналисти. Знам, че имаме - ние, българите - безобразно отношение към децата в институциите, които умират от глад пред безучастните ни погледи. Знам, че ченгетата са навсякъде. Знам още много неща. Знам, че е криза и че сме в рецесия повече от една година.
Но знам и друго. Знам, че около мен е пълно с работливи, умни и талантливи хора, които не искат да газят в кал след първия есенен дъжд. Искат магистрала. Не - магистрали. Искат нормално образование и здравеопазване. Искат гражданско общество. Искат нормална държава.
А как го правят? Мрънкат, че българите са мързеливи и не са граждани.
Не е така. Българските студенти в САЩ са в топ 5 по успех години наред. Защо? Ами защото си скъсват задника от учене, работа, с надеждата да могат да се връщат в България веднъж годишно за Коледа. А после да си намерят работа в Америка и да изтеглят някак роднините си.
Хайде да спрем с мрънкането
От два месеца консултирам три фирми. Заварих талантливи хора, които идваха на работа с нежелание. Сега идват и си тръгват усмихнати. Защото си харесват работата и са горди с нея. Не го пиша, за да се надувам, а защото е така. Факт, който може да бъде проверен.
Хайде да спрем с мрънкането и да правим това, което правим добре. Да работим. И да накараме и другите хора да работят. С личен пример. С убеждаване. С уволнение на некадърните и мързеливите и назначаване на кадърни и работливи.
В същото това проучване се казва, че България е в топ 5 държавите по света с най-голям модернизационен потенциал. В света. Същите тези хора предсказаха, че Естония и Словения ще са най-уредените държави от новите страни-членки. Което е факт.
Е, на кого да вярвам - на един почти неизвестен европейски think-tank или на многото кадърни, умни, работливи и мрънкащи хора, с които се виждам всеки ден?
Избирам първите.
А сега си лягам, защото е късно, а утре ме чака много работа. Нямам търпение.
