"Ти си луд да ходиш на ХаХаХа ИмПро. Те не бяха ли някакви измислени?! Нали си говорехме, че са много зле". Това ми казва една позната, която срещам минути преди да отида на снощното представление на групата в "Модерен театър". Имам глупостта екзалтирано да й се похваля накъде съм тръгнал, а тя ме лисва с хладна кашица от игнорантност и липса на такт. ХаХаХа ИмПро явно устойчиво са в списъка й на безсмислени и ненужни неща и аз не спирам да се чудя на себе си кога, за Бога, съм дал знак, че мога да споделям подобно безумно мнение.
Този текст е посветен на нея и на всички онези, които са твърде сковани, за да допуснат до себе си парченцето искрено забавление, което предлага импровизационния театър на Ивайло Рогозинов, Тони Карабашев, Петър Мелтев, Васил Бовянски, Живко Джуранов, Леонид Йовчев и Златин Цветков.
"Модерен театър" е зала-призрак. Луксозна, голяма и най-често празна. В сряда вечерта обаче пред главния вход е оживено. Най-цветните и интересни хора, които съм срещал напоследък, се поздравяват, прегръщат и вълнуват.
Г-н Рогозинов (името му обикновено върви с определението "основател") наблюдава процеса с челник на главата. Опасява се, че няма да се съберат достатъчно зрители, въпреки анонсите във фейсбук и радио-гостуванията. Какво помага челникът тук не е ясно. Опасението му обаче е съвсем излишно. Салонът не само се напълва, но всички участват активно в играта, предлагат теми и ситуации, подхвърлят реплики, смеят се и издават звуци. Това изобщо не е обикновена публика. Не съм сигурен кое ме прави по-щастлив - че съм част от нея или че имам шанса да познавам някои от актьорите лично.
Никакъв смисъл няма да ви разказвам какво точно се случва по време на двучасовото представление. Защото дори да ви опиша с подробности, следващия път нищо от това няма да се повтори. Редуват се ситуации, които изненадват и провокират самите участници. Жижо е китаец, който разбива на пинг-понг противника си с парче франзела, докато възпява сандвича с фин фалцет. После се превръща в свещеник-геймър с лекотата, с която малко по-рано е бил оплешивяваща оперна певица. Петър кърши огромните си изящни ръце като зловещ колумбийски наркотрафикант, преминава през половин дузина филмови жанрове и накрая се влюбва в жертвата си. Или май на финала пиеха ракия от пластмасови чашки.
Всъщност не е важно. Тони е повече от впечатляващ като куцащия пилот, който сменя пола си, след като е пребит от психически неуравновесена стюардеса. В нейната роля е Ивайло; комедийният му талант кара публиката да цвили от удоволствие. Самият той не спира да се усмихва, дори когато се къпе в киселинен дъжд с мини редосеялка в ръка. А Златин така владее сцената, сякаш е построена специално за него. "Джуффф" - имитира едната част на залата удар от боздуган. "Оооох" - отвръща другата. Схващате къде се крие импрото. Но хахаха-то може единствено да се изживее.
"Кажете на приятелите си, кажете и на враговете, за да дойдат и да ги прецакате. Няма само вие да страдате, я." - завършва спектакъла Рогозинов и се ухилва както само той си може. Импровизационният театър, както ми е обяснил по-рано, е бил много популярен в света преди петнадесетина години; у нас идва със закъснение и съществува едва от три. Ето ви едно от малкото забавяния, които са си стрували всяка секунда чакане.
Прибирам се и пак се сещам за познатата ми, която едва ли скоро ще даде шанс на ХаХаХа ИмПро. Тя е твърде сериозна, претенциозна и без грам въображение. Те са й "измислени". Е, поне за това е права. Естествено, че са измислени. При това са измислени отлично.
