Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Битката срещу бутилката

Новият голям въпрос - колко калории има в питието ви Снимка: Pixabay
Новият голям въпрос - колко калории има в питието ви

Разпоредбите на Европейския съюз (ЕС) направиха така, че да е много по-лесно да разберете колко калории има в парче торта, отколкото в чаша вино. Поне така беше досега.

Късметът на алкохолните компании се изчерпа преди около година, когато Европейската комисия (ЕК) публикува доклад, в който се посочваше, че няма причина върху бутилките с алкохолни напитки да няма информация за съставките и хранителните им свойства. Точно както е при храната. Това беше поредната част от продължаващото вече 30 години стълкновение между европейските бюрократи и алкохолната индустрия.

Комисията поиска от групи в индустрията да излязат с общо предложение за това какъв е най-добрият начин да се представя тази информация на етикетите на бутилките с алкохол.

След като прегледа добре предложението, Брюксел ще трябва да се произнесе дали то ще свърши работа. Ако ли не, ЕК се зарича да работи в насока на въвеждането на регулация на етикетите в целия Европейски съюз.

Търговски асоциации на фирми, занимаващи се с производството на вино, бира и спиртни напитки, предадоха своето предложение на ЕК на 12 март. То обаче е много рисково. Според тях е напълно достатъчно потребителите да проверят интернет линк, посочен на бутилката, или да изкарат смартфоните си и да сканират дадения QR баркод. Това ще ги отведе в сайт, където са посочени количеството калории и съставките на алкохола.

Това доведе до остра реакция от страна на 12 обществени здравни групи, за които предложението е провал. Да публикуваш информацията онлайн, вместо върху самия етикет, изключва голям брой консуматори, които нямат смартфон или не са в крак с новите технологии. Това е мнението на Мариан Скар, главен секретар на Европейския алианс за алкохолни политики – неправителствена организация, по-позната като Eurocare.

„Не е нужно да посещаваме сайт, за да намерим информация за млякото или портокаловия си сок. Защо трябва да го правим за виното?”, пита тя.

Срещу идеята е и потребителската група BEUC. Според нейни представители потребителите решават какво да купят в рамките на секунди и е нереалистично да се очаква, че ще отделят няколко минути, за да проверят колко калорична е водката им. Да си субект на същите разпоредби като други продукти означава на етикета да са посочени „хранителната информация за 100 милилитра и списък със съставките”, посочват от групата.

Далеч не е сигурно, че ЕК ще подкрепи предложението на индустрията, което запраща дебата за информацията на етикета в киберпространството. Самото предложение не успява да реши и дългосрочното разделение между пивоварите и производителите на спиртни напитки за това как точно да се посочва информацията на етикета – дали за 100 милилитра или за цялата бутилка.

Дебатът за 100-те милилитра

На пръв поглед чисто техническия спор за това как точно да се показва какво пиете се превърна в брутално бойно поле на различни лобита.

Европейските разпоредби за хранителна информация от 2011-а изискват производителите на храни и безалкохолни напитки да предоставят информация за калориите в 100 грама или 100 мл от продукта си. Ако е възможно, се изисква да се посочва информация и за обичайната порция/доза от дадения продукт. Разпоредбите не бяха задължителни за алкохолната индустрия. Това е големият въпрос сега – дали нещата ще се променят и разпоредбите ще станат задължителни и там.

Пивоварите нямат проблем с концепцията за калории-на-100 мл върху етикета, защото това е една трета от количеството бира, което хората сипват в една чаша.

Производителите на спиртни напитки обаче са на мнение, че етикет с информация за съдържанието на 100 милилитра ще създаде неправилно впечатление за калориите, тъй като е базирано на обем, по-голям от най-масово консумирания от техните продукти. В някои страни, например, е обичайно да се сервира една четвърт от това при продажбата на водка – т.е. 25 мл.

На етикета на спиртна напитка може да се посочат до 240 калории на 100 мл, докато при бирата за същото количество ще пише само 40 калории, сочи справка в графика на SpiritsEurope. Но в същото време чаша спиртна напитка в бар обикновено добавя едва 67 калории към енергийния ви прием за деня, докато стандартна 250 мл чаша бира може да добави повече от 100 калории.

Докато алкохолната индустрия е обединена в общото си предложение към ЕК да посочва калориите за 100 мл и да остави всеки производител да добави информация за енергийната стойност на обичайната „доза”, напрежението между пивовари и производители на спиртни напитки не стихва.

SpiritsEurope са поискали от ЕК да разреши етикетите на спиртните напитки да дават „повече видимост” на калориите за обичайната доза. Т.е. акцентът на етикета да е върху количеството, в което обикновено се поръчва/сервира този алкохол – дали 25 мл, дали 50 мл и т.н.

Освен това се иска производителите да са длъжни на етикетите на „всички алкохолни напитки, които по принцип не се консумират и сервират на дози от по 100 мл, да е посочена енергийната /хранителна стойност за обичайното количество”, обяснява шефът на организацията Улрих Адамс. Това означава на етикетите на бирата да няма само енергийната стойност за 100 мл, а и за целия половин литър.

Главният секретар на Европейските пивовари Пиер-Оливие Бергерон обаче отвръща, че разпоредбите на ЕС слагат акцента върху информацията за 100 мл и това трябва да бъде уважено от алкохолната индустрия, по същия начин както се прилага при храните и безалкохолните.

Здравните групи също подкрепят информацията на етикетите да е за 100 мл.

Винопроизводителите имат друго притеснение. Тъй като качеството на виното се променя с всяка година, това ще изисква постоянно (и скъпо) обновяване на етикетите. Представители на бранша протестират срещу нуждата да се поставя такава информация на етикетите на бутилките.

Разпоредбите за миксовете

Европа беше близо до въвеждането на подобни изисквания за етикетите още през 2008-а. Тогава ЕК предложи нови разпоредби за хранителната информация, която се предоставя на потребителите. Тя щеше да засегне напитките, които са микс между алкохол и безалкохолно. Това обаче оставяше виното, бирата и спиртните напитки извън разпоредбите.

Комисията обеща да разгледа въпроса с етикетите на алкохолните питиета в отделен доклад – нещо, което се случи след 9 години. От Европейския парламент тогава бяха учудени защо се предлага регулация за миксовете, а не и за чистия алкохол.

Тъй като няма точна дефиниция за миксовете и защото страните в Европейския съюз не искат да засилват изискванията към етикетите на алкохолните си напитки (пазят собствената си индустрия), предложението на Комисията беше прието през 2011-а, но без нови правила за алкохола.

Сега от ЕК показват по-голяма решителност да продължат напред с новите разпоредби за етикетите за алкохола, дори ако не получи „задоволително” предложение от индустрията. Представител на Комисията, който остава анонимен, е коментирал пред Politico, че „задоволително” означава хранителните и енергийни стойности да са изписани на самия етикет, а не някъде онлайн.

Засега от Комисията държат картите си добре скрити. Похвалиха алкохолния сектор за усилията да излязат с общо предложение.

В същото време има съмнения дали едно предложение от ЕК за задължителна информация на етикетите на бутилките с алкохол може да бъде прието бързо.  Тази комисия има 20 месеца, оставащи от нейния мандат, а оценяването на потенциалните резултати от мерките може да отнеме много повече.

Ако не се действа бързо, нови комисари ще поемат топката, с което темата ще влезе в следващото десетилетие, а става дума за решение, което е било предложено още през 80-те.

 

Най-четените