Горнооряховска смяна на темата

Втори януари е като втората целувка в живота ти, втората кола, която си купуваш сам, раждането на второто ти дете. Еуфорията пак я има, само че през преди плътната й пелена надникват късчета реалност.

Отново летиш във въздуха, но единият ти крак леко се тътри по земята. Вперил си безгрижен поглед в светлото бъдеще, но с едното око поглеждаш плахо през рамо към зверовете от миналото.

На втори вечерта реших, че е време и аз да загърбя празничното настроение и да си пусна лека терапевтична доза сериозност, за да се подготвя за първия работен ден за новата година. Сметнах, че някое публицистично предаване ще има необходимия ефект без да ме натоварва прекомерно и приех в дома си Цветанка Ризова с нейното "На четири очи".

Десетина минути без капка емпатия се забавлявах с любовната драма на певицата Алисия, зарязана с тригодишния си син от едно горнооряховско футболистче, което преди 25-ия си рожден ден вече е напълно залязло на спортния небосклон, потънало в безвъзвратно забвение като телефоните с шайба и навиващите се часовници.

Внезапно идиличното ми настроение получи груб Coitus interruptus от следната реплика на Алисия: "Нека да говорим за нещо друго - например за новия ми албум".

О, свещена... наглост. Все едно Алексей Петров да каже на Сашо Диков: "Стига си ме питал за Октопода, хайде да поговорим за лекциите по мениджмънт и организационно поведение, дето чета в УНСС".

Ситуацията ми напомня за двамата хамали, дето се напили и след цяла вечер дебелашки шеги на сексуална основа и хвалби на тема мъжко достойнство, единият избухнал "Стига сме говорили за е.ане, хайде да поговорим малко за изкуство." "Давай", съгласил се другият."Ти е.ал ли си балерина", попитал първият.

В по-прозаичните от нашето общества интересът към личния живот на звездите е следствие на популярността, която са натрупали в традиционното си поприще на изява. У нас е точно обратното.

Гледаш Андре Агаси - гениален тенисист и няма как да не се запиташ защо изпитва такъв афинитет към застаряващи жени с огромни носове. Наслаждаваш се на играта на Джак Никълсън и ти става интересно дали успява да свали маската на психопат, когато се прибере вкъщи. Дивиш се на картина на Фрида Кало и те гложди дали влага в личните си взаимоотношения същата болка и страст, които крещят от платното.

У нас парадигмата е обърната - някое момиче бележи завиден успех сред мъжкия пол, върти едновременно трима неудачни футболисти, двама пишман бизнесмени от ерата на компенсаторките и един телевизионен синоптик и все ще се намери някой продуцент, който да се запита: "Я, тази колко хубаво се е.е, дали не може и да танцува/пее/води телевизионно предаване?"

Не искам да обиждам Алисия, тъй като не съм детайлно запознат с нейното творчество, а и да бях, нямам ценза да оценявам певчески талант.

Факт е обаче, че тя е сред онези, станали известни с личния си живот, а не с професионалните си постижения. Така че е най-малкото проява на лош вкус да иска "смяна на темата".

Футболисти, фотосесии, изневери - друга тема няма.

Да поговорим малко за изкуство.