Струва ли си парите БНТ? | webcafe.bg
Webcafe

Струва ли си парите БНТ?

webcafeДияна Костова
24.01.2018, 16:08 (обновена 26.01.2018, 17:48)
бнт избори

Снимка: © Явор Николов

За последните седем години парите за "1 час БНТ" sa намалели със 17%, въпреки че предаванията не са станали по-евтини или по-лесни за производство, а общият брой часове за излъчване на съдържание са се увеличили при ползването на един и същ ресурс

На кого въобще е нужна БНТ? Този въпрос се прокрадва в много от коментарите около напрежението в телевизията заради твърденията за натиск, оказван от страна на Емил Кошлуков върху екипа на "Денят започва с култура".

Ако проследите дебата през последните дни, вероятно ще успеете да различите три групи аргументи, отричащи смисъла на съществуване на обществената телевизия.

1) недоволство от ниската гледаемост при "раздут" бюджет от над 65 милиона лева;

2) внезапно осъзнаване на факта, че финансирането на обществените медии в България се прави на принципа "Ползваш, не ползваш - плащаш";

3) тотален песимизъм по въпроса може ли държавна медия да бъде истински независима от правителството и да не се поддава на натиск.

Ако разчитате само на количествените пийпълметрични изследвания, БНТ няма причина да съществува в настоящата си форма и съдържание. Тоест - Кошлуков е прав.

Само че социологията и законодателството показват много по-различна картина.

Над 50 на сто от българите имат доверие на БНТ (по данни на Алфа рисърч от 2016 г.), почти два пъти повече от БНР, например. Общо 58% я припознават с информацията, която предоставя по социално значими проблеми и с бързото и адекватно отразяване на събитията. 35% са хората, които оценяват БНТ заради създаването на произведения от български автори и силно застъпените образователни и културни програми.

На практика - точно такъв е замисълът на обществените медии според Закона за радиото и телевизията. Тоест - Кошлуков не е прав.

Но ако БНТ изпълнява адекватно функциите си на обществена медия, защо обществото не я припознава като лидер на ТВ-пазара?

Дали проблемът се дължи само на некомерсиалната й цел, или слабата гледаемост е следствие от слаба цялостна програма, лоша управленска стратегия или недостатъчно активна комуникация с аудиторията?

Всъщност, високият рейтинг (мерителят, използван за привличане на рекламни приходи) никога не е бил вменяван като задача на БНТ.

Самите пийпълметрични системи в България дават толкова сериозни отклонения в резултатите си, че се стига до абсурдни ситуации - bTV и Nova едновременно се обявиха за "безспорни лидери" в една и съща група аудитория през 2017 г.

БНТ работи в силно регулирана среда, която не съществува за частните медии: разрешеното време за излъчване на реклама в националната телевизия например е ограничено до 15 минути на денонощие със закон. 30 секунди реклама преди "По света и у нас" са 4 пъти по-евтини от 30 секунди реклама преди bTV Новините.

За разлика от частните медии Българската национална телевизия е длъжна да предоставя услугата си до всички български граждани, няма право да събира такси за излъчване от кабелни или сателитни оператори, и плаща милиони за качването на програмите през мултиплекса за цифрово ефирно разпространение.

Разбира се, БНТ има вътрешни условия за минималните прагове на гледаемост, под които предаванията не могат да съществуват.

Но философията на държавната телевизия не е на "приходна агенция", тъкмо обратното.

На БНТ се гледа като на фонд за стимулиране на определен минимум производство, в което комерсиалният ТВ пазар няма интерес да инвестира.

Освен че трябва да изпълнява функциите си по информиране, образоване, опазване на традициите и "окултуряване" на обществото, телевизията е длъжна да отдели най-малко 10% от държавната си субсидия за ново българско филмово творчество. Най-малко 12% от програмата й трябва да бъде предназначена за европейски произведения от независими продуценти (т.е. външна продукция).

Начинът на формиране на бюджета на БНТ я поставя в много неизгодно положение спрямо изискванията от нея.

Как се образува привидно "раздутият" бюджет на БНТ?

Министерски съвет приема т.нар. норматив за час програма, който се умножава по четирите 24-часови канала БНТ1, БНТ2, БНТ Свят и БНТ HD. Като се добавят разходите за ремонти и купуване на нова техника, се получава държавната субсидия на цялата телевизия.

През 2018 г. подготовката, реализацията и излъчването на един час програма на БНТ1 се оценява от държавата на 1635 лв.

Това е осреднената сума, която министърът на финансите е преценил за достатъчна, за да покрие разходите на емисия "По света и у нас" или на предавания като "Референдум", "История БГ", "Панорама", "Вяра и общество", "Библиотеката" и др., благодарение на които обществената телевизия изпълнява мисията си.

В тези 1635 лв. на час програма влизат всички средства за труда на водещи, продуценти, редактори и репортери (в това число - хонорари за нещатните служители), оператори, монтажисти, режисьори на предаванията, режисьори на пулт и звукорежисьори, мобилни екипи за сателитни или радиорелейни включвания, осветители, студийни инженери и техници, графици, гримьори, организатори, програмни редактори и излъчващ комплекс, администрация, плюс разходите за телекомуникационни услуги, авторски права, поддръжка на архив, трасета за преки включвания, декори и реквизит, командировки и т.н.

Как се променя нормативът за 1 час програма на БНТ според постановления на Министерски съвет:

за 2011 г. - 1978 лв.
за 2012 г. - 1679 лв.
за 2013 г. - 1770 лв.
за 2014 г. - 1628 лв.
за 2015 г. - 1628 лв.
за 2016 г. - 1628 лв.
за 2017 г. - 1631 лв.
за 2018 г. - 1635 лв.

За седем години парите за "1 час БНТ" са намалели със 17%, въпреки че предаванията не са станали по-евтини или по-лесни за производство, а общият брой часове за излъчване на съдържание са се увеличили при ползването на един и същ ресурс (един основен комплекс в София на "Сан Стефано" 29, НРТЦ на "Цариградско шосе", и 4 регионални телевизионни центъра в Пловдив, Варна, Русе и Благоевград).

Всеки, който има бегла представа колко скъпа, трудоемка и стресова индустрия е телевизията, разбира за какъв дефицит става дума.

БНТ е безценен ресурс за обучението и подготовката на квалифицирани кадри, каквито нито един журналистически факултет в България не може да създаде. Проблемът е, че телевизията не е способна да им създаде условия за нормална работа и много бързо ги губи в полза на частните медии.

Тъй като собствените приходи на БНТ покриват около 15% от разходите, огромният дял от финансирането се осигурява от държавата, чрез субсидия от бюджета.

Спасението на БНТ всъщност се превръща във всенародно усилие - но по неволя.

Всеки работещ българин плаща около 50 лева на година за съществуването на Телевизията и Радиото, независимо колко често използва услугите им и дали е доволен от качеството им. Дори да нямате ТВ-приемник и FM-радио у дома, пак плащате абонамент, от който не може да се откажете.

Бъдете сигурни, че и в БНТ никой не е доволен от тази ситуация.

Зависимостта от нестабилна бюджетна издръжка поставя всяко ръководство на медията в поза "партер" спрямо правителството, без значение от партийната принадлежност. Рязкото съкращаване на бюджета може да доведе до капитулация дори най-етичния и добронамерен генерален директор.

По-справедлива (макар и не безспорна) схема е финансирането на обществени медии чрез събиране на годишни такси.

Принципът се прилага в страна като Франция, която издържа солидна и висококачествена мрежа от обществени медии: лидера France 2, регионалния канал France 3, медията за сериали, музика и култура France 4, социалния канал France 5, програмата Premiere за отвъдморските територии, многоезичния новинарски канал France 24, културния френско-германски канал Arte, радиата France Info и RFI, "златния фонд" INA и др.

4,5 милиарда евро е целият бюджет, който Франция отделя за 2018 г. за обществени аудиовизуални услуги.

Голямата част от тези средства се осигурява от годишна такса на домакинствата и фирмите, която се събира с местните данъци (някои физически и юридически лица са освободени от това задължение).

Размерът й в момента е 138 евро на домакинство. 552 евро за телевизор плащат например собствениците на питейни заведения. Сумата се индексира всяка година според инфлацията.

Според действащия в момента ЗРТ, тази схема ще започне да се прилага и в България, считано от 1 януари 2019. Всъщност трябваше да се случи още през 2000 г. Бас ловим, че и този път няма да стане.

Ако фонд "Радио и телевизия" действаше, всяко домакинство с телевизор щеше да плаща 37 лева, а всеки търговец - 156 лв. на година за БНТ и БНР. Сумата се изчислява като процент от минималната работна заплата - съответно издръжката на обществените медии щеше да се качва плавно нагоре с всяка промяна на този показател.

Откакто е приет законът, обаче срокът се удължава всяка година - с по една година. А портфейлът на БНТ продължава да зависи от прекия контрол на правителството.

Наивно би било да се вярва, че властта (независимо дали е политическа или икономическа) няма да се възползва от възможността да държи на повод "държавната" медия - било то с пръчка и морков, или с директна намеса в редакционната работа, какъвто беше случаят с Емил Кошлуков и "Денят започва с култура".

Ето защо най-важният въпрос пред БНТ е проблем, чието решение не може да се гарантира с нито един закон или експериментална форма на финансиране.

Това е въпросът за личния интегритет на журналистите, за неподатливост на незаконна цензура и порочна автоцензура, за издръжливостта им на външен натиск (вкл. властови, опозиционен, икономически и др.), за познаване и спазване на безупречни професионални стандарти, за защита на правото си да се наричат служители на обществения интерес.

Затова протестната реакция на "Денят започва с култура" и продуцентите на дирекция "Информация" на БНТ заслужава сериозно внимание.

Извън конкретните детайли на скандала, журналистите от БНТ показаха, че разпознават собствената си отговорност пред публиката. Затова заслужават и подкрепа, и уважение.

Самата публика трябва да покаже, че разбира интереса си от съществуването на обществената медия като терен на свободното слово и смисъла - в противовес на всички останали фабрики за fast-food телевизия.

Едва тогава ще можем да започнем разговора за това, че БНТ има нужда да бъде по-качествена, по-гледаема, по-адекватна, но и много по-добре финансирана.

Oще: бнт  българска национална телевизия  емил кошлуков  константин каменаров 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.