Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Решава ли безплатният градски транспорт проблема с мръсния въздух

В Сеул, например, мярката не ангажира правилните хора. Хората с коли, които влияят върху качеството на въздуха, предпочитат личното удобство и навика пред това да спестят някаква сума и да използват градския транспорт. Снимка: Getty
В Сеул, например, мярката не ангажира правилните хора. Хората с коли, които влияят върху качеството на въздуха, предпочитат личното удобство и навика пред това да спестят някаква сума и да използват градския транспорт.

Проблемът за мръсния въздух в София е нещо, което ще остане на дневен ред поне до края на зимата или докато превишенията на нормите за концентрация на фини прахови частици не станат по-редки и не така стресиращи.

Столичният общински съвет вече прие механизма с мерки за дните с най-сериозно замърсяване на въздуха, като сред тях присъства и идеята за по-евтин градски транспорт – чрез „зеления билет“ на цена 1 лев.

На други места по света обаче се стига и до по-крайни мерки в тази насока - въвеждането на изцяло безплатен градски транспорт.

Подобен е случаят със столицата на Южна Корея – Сеул. Заради мръсния въздух там миналата седмица за пръв път в сила влезе драстичната мярка, приета още през лятото на 2017-а.

Сеул може да се разглежда за пример за това какви резултати дава тази мярка в по-големите градове и дали тя влияе върху нагласите на хората при избора им на начин за придвижване. Защото най-важно всъщност е именно това колко хора ще оставят колите си и ще се възползват от по-евтиния или безплатен градски транспорт.

В понеделник, 22 януари, в Сеул са отчетени „умерени стойности“ на замърсяване на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ 2,5). Става дума за концентрации от порядъка на 79 микрограма на кубичен метър.

Това кара градската управа да направи пътуването с градски транспорт безплатно в пиковите часове на деня – както сутринта, така и вечерта.

Това обаче не решава проблема – концентрациите на ФПЧ 2,5 достигат 157 микрограма/м3, което води до въвеждане на мярката с безплатния транспорт за сряда и четвъртък, пише The Atlantic.

Предприети са и допълнителни мерки. В града са затворени 360 паркинга, намиращи се край административни сгради. За държавните служители е въведена и специална система за шофиране – с редуване на автомобилите с четни и нечетни номера (което не намери място в софийския механизъм).

Всичко това е част от пакета с мерки, приети от властите в Сеул още миналото лято. Тогава нивата на фини прахови частици (ФПЧ 2,5) достигат до 179 микрограма на кубичен метър. Освен извънредните мерки, опитите гражданите на Сеул да бъдат изкарани от колите се изразяват и в изграждането на велоалеи и зони, предназначени само за пешеходци.

Също така са вложени 33 милиона долара и за построяването на преминаващ над улиците на града парк. Той е дълъг 8 километра и върху него са засадени над 24 хиляди растения. Освен това дизеловите автобуси в града са заменени с такива на газ, а собственици на автомобили са снабдени с катализатори за намаляване на вредните емисии.

Аварийният план на властите в Сеул за справяне с мръсния въздух включва безплатен градски транспорт в пиковите часове на дните, в които индексът на замърсяване е над 50 микрограма на кубичен метър и се очаква да се задържи така поне още ден. Безплатните курсове на градския транспорт важат и за следващия ден.

Финансирането за безплатния транспорт идва от фонда за бедствия на Сеул. За целта са заделени 23 милиона долара.

Проблемът?

Само за 3 дни с безплатен транспорт в рамките само на една седмица през януари, половината от тези пари, изглежда, вече са похарчени. Това показват изчисления, публикувани в местните медии Chosun Ibo и The Korean Herald. Според тях безплатният градски транспорт „гълта“ между 4,7 млн. и 5,65 млн. долара всеки ден, в който е в сила мярката.

Парите са похарчени, но резултатите не са особено добри.

Трафикът по пътищата е намалял само с 1,8% в понеделник (или 2099 коли по-малко). В същото време ползващите метро са се повишили с 23 000 души, което също са едва 2,2 процента. Ползващите автобуси са се увеличили с 3500 души. В сряда и четвъртък, 24 и 25 януари, трафикът е намалял съответно с 1,7 и 2,4 процента.

Или казано накратко – безплатният градски транспорт не е довел до особено забележима разлика в броя на автомобилите по улиците на Сеул. Много от шофьорите просто не са откликнали на призива да се ориентират към градски транспорт.

Според природозащитници проблемът е в това, че мерките не са задължителни, а вместо това се разчита на доброволното сътрудничество на гражданите. Точно както е и в София.

Редовите шофьори в 10-милионния Сеул по никакъв начин не са задължени да правят каквото и да е. Единствената мярка, която ги засяга пряко, е затварянето на паркинги.

Да се направи транспортът безплатен (или поне по-евтин) не е рядко срещан подход в борбата с мръсния въздух. Париж започна да предлага безплатен транспорт като мярка срещу смога още през 2014-а, цените на билетите в Милано са по-ниски в дните с най-лош въздух, а в Мадрид също има предложение за същото.

До момента инициативите с безплатен градски транспорт обаче не дават особено обещаващи резултати в това да променят транспортните навици на хората, поне в големите градове.

Това е ефективна мярка само в някои малки градове или общности, като, например, кампусите на някои западни университети, посочва The Atlantic.

Още през 2002-ра година използването на масовия градски транспорт в Шатору, Франция, се е повишило с 80 процента едва година след като пътуването е станало безплатно. По това време там живеят 49 хиляди души.

В Сеул обаче живеят 10 милиона. Жителите на огромния град масово предпочитат използването на автомобили. Самият кмет описва населението като „пристрастено към колите“. И тук се появява и друг проблем с подобни инициативи – те привличат „неправилната аудитория“.

Определението „безплатен градски транспорт“ (както и "евтин") привлича към услугата не хората, които пътуват с лични автомобили или таксита, а тези, които биха предпочели да се движат пеша. „Правилната“ таргет група за подобни инициативи трябва да са шофьорите, чиито автомобили влияят върху качеството на въздуха.

Те обаче не се трогват толкова от промяната в цените на градския транспорт. Предпочитат да запазят удобството и чувството за лично пространство, което автомобилът им дава.

А след като мерките зависят от доброволното включване на гражданите, няма нищо изненадващо, ако самите граждани не искат да съдействат.

Подобна е ситуацията и у нас. Естествено, няма как да твърдим, че изводите за Сеул са напълно валидни за двумилионна София. Но и тук много от мерките са насочени към шофьорите, нямат задължителен характер и изискват човек да се откаже от удобството на автомобила си. В "замяна" той просто спестява част от парите за билетчета и в евентуален бъдещ момент ще се радва на по-хубав въздух в столицата.

Кметът на София Йорданка Фандъкова още в събота посочи, че след призивите на Столична община около 4-5 хиляди души повече са пътували в метрото в петък в сравнение с четвъртък. Въпреки това се стигна до прилагането и на по-“тежка“ мярка - „зеленият билет“ на стойност 1 лев.

Над 17 000 "зелени" билети са били продадени в неделя. Но в това число влизат и хората, които обикновено пътуват с градски транспорт. Все още няма информация как по-евтиният билет се е отразил на броя на превозните средства по булевардите и улиците на града, което, в крайна сметка, е целта.

В София основното оръжие на властите също остават т.нар. „призиви“ - гражданите да използват градски транспорт вместо личните си автомобили и таксита, да се отопляват по друг начин вместо изгаряйки твърди горива, и пр.

Т.е. отново се разчита на личната съвест на гражданите, а понякога и техните възможности (дали могат да си позволят по-екологични горива, дали имат удобен градски транспорт и пр.).

И за финал - фокусът в София също пада върху мерките срещу автомобилния транспорт, а не върху основният замърсител – отоплението с горене на твърди горива. По този въпрос от Столична община и Столичния общински съвет отново се ограничиха върху призивите, а оставиха предприемането на сериозни мерки на държавата. Кога и дали централната власт ще се възползва от своите лостове в борбата с мръсния въздух е един въпрос. А след колко месеци/години ще видим резултат – това вече е съвсем отделен.

 

Най-четените