Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

А вие бихте ли пратили 4-годишното си дете на училище?

Един възможен отговор от личен опит
Един възможен отговор от личен опит

В най-новото ни законотворчество никак не са рядкост нормите, които слагат каруцата пред коня. Една от най-изпреварващите добичето е решението за задължителна предучилищна подготовка от 4-годишна възраст, което влиза ефективно в сила от 2016 г. В превод? Бебетата, родени току-що, вече са включени в системата - честито на печелившите.

Като майка на дете, което е на 4 в момента, мога, от една страна, да се радвам, че съм изпреварила с няколко години хода на герберските законодателни напъни; детето е нормално развито за възрастта си, притежава обичайните за нея знания и умения, но изобщо не е готово за ходене на училище. Така, от ежедневни наблюдения.

От друга страна, и аз съм пред дилема, понеже дъщеря ми е част от втория по големина годишен брой родени деца в България след 1992 г. (2008-а; повече са само през 2009-а) и подлежи на предучилищна подготовка от 5-годишна възраст според бетаверсията на същия закон. В нейния конкретен случай от 4 г. 11 месеца.

2007-2009 са и наборите, ощетени в най-голяма степен от недостига на места в детски градини и ясли. За да ги вкара в обора на задължителната образователна степен, предшестваща първи клас, държавата измъдри следното: ще ходят в класните стаи! Европейска повеля какво да се прави; и другаде началното обучение започвало от тъй ранна възраст. Ама това, национални особености, приемственост, ресурс за прилагането на закона - дреболии.

Нека все пак да разгледаме възможностите, които се предоставят на българските родители. Децата им, имали спорното щастие да посещават държавна детска градина (има кусури, но поне е субсидирана), са освободени от това усложнение. Те получават документ за завършена степен от ОДЗ-то си. Същото важи и за частните заведения, които преподават по програмата и са лицензирани от МОМН.

За всички останали: отглеждани у дома; посещаващи родителски кооперативи; посещаващи детски градини с алтернативни форми на обучение; посещаващи почасови и полудневни форми, единственото законосъобразно решение е да нарамят раничките и да тръгнат към школото. Сега от 5, скоро и от 4 г. От Министерството на образованието и Дирекция "Образование" към Столична община се тупат в гърдите, че са осигурили в училищата условия, близки до тези в детските градини - с легълца, специална храна в стола и т.н.

Само че това не е съвсем сигурно. Един случаен пример: предучилищната на близкото СОУ, в центъра на София, е в сутерен срещу училището. Започна работа "пробно" в средата на миналата учебна година, а се сдоби с легла преди няколко седмици, в края на октомври т.г. Те заеха бившата стая за игра на децата, които учат там. Обучава ги симпатичен, току-що завършил педагогика младеж, не му е лесно с двайсетина хлапета и цялата бумащина, съпровождаща работата на учителя днес.

Също - не всяко школо разкрива предучилищна група, т.е. може да ви се наложи пак да водите детето през два квартала. Освен това, докладват майки на малко по-големи деца, някои от групите в училищата за момента са смесени - 5 и 6-годишни карат по една програма; като завърши детето годината, "можете да повторите, да го оставите вкъщи или да го запишете на училище на 6". Защо всичките тези излишни движения? Още един любопитен факт: влезе ли в предучилищната степен, детето има право само на 3 дни - за цялата година - отсъствия по семейни причини. (Тук не се броят болничните.) Понеже ще изпусне ценен учебен материал ли, що ли?

След като тази есен санкциите за 5-годишни, които не ходят на предучилищна, бяха отменени поради невъзможност на общините да осигурят условия, отговарящи на регламента, много бих искала да разбера как ще е догодина. Когато евентуално ще имаме нова администрация, понеже изборите ей ги къде са.

Как ще ми бъде събрана глобата, ако реша да запиша детето си в училище не на 5 ненавършени, а година по-късно? Защо пък да не я заплатя, ако това ще му осигури още малко безгрижни игри извън системата.

Подлежа ли на някаква реална санкция извън финансовата - например да хлопнат вратата на училището под носа ни, когато дойде време за първи клас? И в крайна сметка кога последно законотворците са стъпвали в тоалетната на квартално държавно училище?

Във времена на дефицит е логично алтернативите, които намаляват недостига, да бъдат толерирани. Само че е точно обратното - на практика те се обявяват извън закона. Сякаш детето няма да научи буквите, ако не е под грижите на МОМН. А какво, ако вече ги знае? И къде е правото на родителя - пълнолетен и с глава на раменете, да избира за децата си? Когато аз бях контингент на МОН, в едни недотам демократични времена беше абсолютен прерогатив на родителя какво ще прави отрочето му до 7-годишна възраст. Така аз, ходилата на детска градина, седях на един чин с дете, нестъпвало никога в институция, и бяхме приятелки без особена разлика в социалните ни умения. Тези, които четяхме романи, бяхме обучавани редом с такива, които не знаеха дори буквите на собственото си име - крайният резултат, поне от началната степен, бе приемлив и за двете групи.

Бият на кухо обясненията, че ранното обхващане в образователната система адресира малцинствата, които често не знаели националния език, влизайки в първия учебен час.

Ами, те и да знаят, рядко се задържат в класната стая.

Със сигурност са необходими специфични мерки, които да осигурят оставане на 7, 8, 10-годишните в клас, транспорт за децата от отдалечени общини и т.н. Но представяте ли си как през 2016-а футуристични представители на МОМН ходят и глобяват родителите на 4-годишните ромчета, които не посещават предучилищна? Не?

И всичко това за София, където липсата на места в забавачките е постоянно отворена тема. Не искам да помислям как стоят нещата с предучилищната база в средищните училища в селата например. И там ли си имат легла и детски тоалетни, както ни уверяват образователните чиновници?

Какво е решението? Не е зле да се регламентират и алтернативи на Големия брат. Дори домашното образование не е непременно по-черно от дявола - поне така смятат в много държави, които ни служат за пример. Съвсем лаишко е и предположението ми, че едно по-кратко - например 10-годишно - качествено средно образование е за предпочитане пред 14 години губене на време и замеряне с хартиени топчета. Особено ако след тези 14 диплома получават хора, които не знаят дори правописа, както е все по-масово напоследък. Но вместо да става по-гъвкава, образователната ни система е все по-твърдоглаво неадекватна.

Всъщност не се хващайте за обещаните легла, повечето 5-годишни могат да минат отлично и без следобеден сън. Но определено не им е добре без общуване със семейството, обстановка домашна или близка до домашната, много игри навън и игри изобщо, трупане на знания извън парадигмата на учебника - училището на живота е най-добро за тази възраст (че и за други), контакти с хора от различни възрастови групи, а не само с връстници и една изнервена педагожка. Всичко това, разбира се, е в сферата на идеалното. И все пак: ако ви се наложи, бихте ли пратили 4-годишните си деца в училищата ни, каквито са сега?

Segabg.com

 

Най-четените