Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Образованието с помпозни концепции няма да се оправи

Управляващите години наред пишат управленски програми, стратегии и корекции на стратегиите, вместо да предприемат реални стъпки към повишаване на качеството на обучение в българското училище
Снимка: Sofia Photo Agency
Управляващите години наред пишат управленски програми, стратегии и корекции на стратегиите, вместо да предприемат реални стъпки към повишаване на качеството на обучение в българското училище

Радостна новина споходи българското образование. Почти в средата на мандата екипът на ГЕРБ в МОМН успя да представи концепция за "основните принципи и иновативните моменти в проекта на нов закон за предучилищното и училищното образование".

От министерството изтъкват концепцията като голям успех, защото наред с всичко останало била писана от долу на горе, и се заричат новият закон да е факт до края на годината - с 2 години закъснение след първоначално обявения срок. В светлината на новите идеи и на фона на залога - обучението на стотици хиляди ученици в идните години, закъснението се представя като маловажно.

Това щеше да звучи по-добре, ако иновативните моменти не опираха до лозунги от рода на "децата в центъра на системата" и екзотични предложения като "Учениците ще завършват две гимназии едновременно".

В концепцията, както обикновено се случва с подобен род документи, всъщност има малко нови неща, авторите й са залитнали със съмнителна полза към модни образователни заклинания, а реалността е описана мимоходом. Най-големият й недостатък обаче е точно в губенето на време.

Образованието се готви за заветния нов закон вече 6-а година и докато второ правителство се къпе в очакване на аплодисменти, задето е променило изцяло нормативната уредба (мегаломанска амбиция, която обикновено се обяснява със стремеж към непротиворечивост), в системата се случва все по-малко, сякаш нищо не е възможно без законодателни промени.

Имат ли почва у нас препоръките на ЕС

Авторите на новата концепция имат стратегически късмет да пишат концепция след декември 2006 г. Тогава европарламентът приема препоръка за ключовата компетентност за обучение през целия живот, която не бе налична при приемането през юни 2006 г. на националната програма за развитие на училищното образование до 2015 г. Така в програмата от 2006 г. терминът "компетентности" не фигурира така масово.

В новата концепция това е поправено, като текстът изобилства от преписани от европрепоръката фрази като "умения за валидиране на информация в интернет", "умения за критическо мислене", "умения за работа в екип", "комуникативни умения" и прочие. Покрай всичките тези умения понятието знание, което се представя все повече като ретроградно и несъобразено с модерните времена, почти напълно отсъства.

В тези цитати от евродокументи, разбира се, няма нищо лошо. Опитът за представянето им като "иновативен момент" обаче няма как да мине. "Децата в центъра на системата" е мантра още от националната програма, пък и отпреди това. Да се сетиш да питаш за кого преди всичко е предназначено образованието вече не е чак толкова оригинално, а понятието ключови умения отдавна е част и от законодателството, и от подзаконовата уредба.

Ключовите умения фигурират в изготвяните още от времето на Владимир Атанасов държавни образователни изисквания, а компетентностите дефилираха с матурите. Това не означава, че писаните по изискванията учебни програми и учебници са добри, а учителите имат достатъчно учебно време и са достатъчно добре методически подготвени, за да работят върху уменията на децата.

В светлината на "новите" ключови умения на ЕС от 2006 г. нова е и дефинираната основна цел пред българското образование - "изграждането на автономни и инициативни личности, уважаващи другите, способни да работят съвместно, владеещи базови компетентности, осъзнати за силните си страни и способни да ги развиват и прилагат за себе си и в полза на общността".

Тази цел измества двете основни цели на старата програма от времето на Даниел Вълчев - равен достъп и качествено образование, които сега са понижени до принципи на образованието.

Сигурно може да се спори коя редакция е по-адекватна, но формалното отмятане на проблема с осигуряването на достъп до образование в новата концепция е еднозначно. В тази част новата концепция сякаш е писана с широко затворени очи и само мимоходом отбелязва, че проблемът с осигуряването на равнопоставен достъп до качествено образование продължава.

Мимоходом се споменава и делът на отпадащите - 14.7% за 2009 г., и катастрофалните резултати от международното проучване PISA, което традиционно праща на образователното дъно около 40% от учениците по четене, математика, природни науки. В същото време първото нещо, което разказват учители от проблемни райони, е как до 8-и клас се опитват да обяснят на учениците значението на думите, а усвояването на знания, умения и отношения дори не е мечта. Да обясняваш на този фон, че учениците ще могат паралелно да завършат две гимназии, е нонсенс.

Новата концепция все пак казва нещо конкретно за огромната група на отпадащи и изоставащи от учене. На хора с навършени 16 години и завършен само 4-ти клас ще се предлагат програми за професионална квалификация - къде и с какво финансиране не става ясно. За завършили 16 години на теория ще се разширява и алтернативното обучение във вечерни и задочни училища.

Екзотичното дистанционно обучение, което по медиите бе представено като новина, фигурира като вариант само за деца, учещи в чужбина, които искат да са покрили ключови предмети като история и български например, а паралелното обучение в две училища се предлага при липса на учител по даден чужд език и за децата със специални образователни потребности. Най-сериозният аргумент срещу всички тези "новости" е фактът, че като алтернативни форми на обучение те съществуват и сега. Тоест министерството ни обещава, че за в бъдеще възнамерява да ги използва по-добре.

Полунови са и идеите за промени до 4-ти клас, и обещанията за допълнителна грижа за децата с проблеми в обучението. Решението учениците да не повтарят годината до 4-ти клас, независимо от това дали знаят и умеят, бе прието през 2009 г. с цел да се гарантира, че държавата ще направи всичко възможно да осигури допълнително обучение на тези деца през лятото и да избегне отпадането на повтарящите. Допълнителното обучение, разбира се, съществува главно на хартия и не е добре уредено, а учителите масово се оплакват, че пускането на тези деца в горен клас не помага нито на тях, нито на останалия клас.

Премахването на оценките до 4-ти клас също е стара и отхвърлена от образованието практика - от времената на Благовест Сендов, която сега се реставрира на фона на спомените на зам.-министър Милена Дамянова, че не е имала оценки като малка. Като цяло концепцията акцентира много върху периода I-IV клас, където проблемите с нивото не са толкова сериозни, и не казва нищо за V-VIII клас, където качеството се срива, а отпадащите нарастват в пъти.

Най-амбициозната и наистина нова част от концепцията е свързана с въвеждането на изцяло профилирано обучение в 11-и и 12-и клас и сериозната автономия, която училищата ще получат по линия на учебното съдържание, което могат да преподават.

Учебното съдържание в България досега бе свръхцентрализирано, без никакво право на училищата, дори и частните, да решат на какво да акцентират извън задължителната подготовка. За децентрализация на самия учебен процес досега почти не се говореше, а моделът, който предлага МОМН, е детайлно разработен и ще даде правото на училищата да предлагат подготвени на училищно ниво курсове в част от часовете за профилирана подготовка.

Това със сигурност ще се приеме добре от учителите, които имат амбиция да се развиват, и ще е проблем в десетки училища, които досега са предлагали непрофилирана подготовка и занапред трябва да станат профилиращи училища.

Учителите все пак могат да се подготвят за това, ако министерството наистина изпълни плановете си да задели сериозно финансиране за квалификация, но истината е, че концентрирането върху Х-ХII клас отново адресира само тези ученици, които така или иначе влизат в университет. В университет в момента по данни на МОМН влиза почти целият випуск, добрал се до диплома за средно образование, включително и завършилите професионални гимназии. Така смисълът от придобиване на професия до 12-и клас до голяма степен се обезсмисля, но МОМН обещава да промени и това. За пореден път се обещава и обществен съвет, наричан в предната програма от 2006 г. училищен.

Какво ще се случи с концепцията предстои да видим. Ясно е обаче какво не се случи през годините и отсъствието на нов закон не е никакво оправдание.

В образованието на практика контрол не съществува - нито от директори, нито от регионални инспекторати, нито от община, нито от министерство. И да има, резултатът от този контрол е невидим. За квалификация на учителите през годините се заделяха символични суми.

Говоренето за отпадащите е само заради повишеното внимание на ЕС към темата, в реалността за тях не се прави много (предучилищната подготовка не работи точно при тези уязвими групи). Външното оценяване и матурите се въведоха, изводите от тях водят до смешни доклади от по една страница. Връзката между училище и родители продължава да е скъсана, напук на технологиите. И т.н., и т.н.

Най-доброто доказателство за това е официалният сайт на просветното министерство. На него единствените новости, които ни се съобщават, са от ПР-акциите на управленския екип. Една от тези щастливи новини е по същество - за договорени допълнително 520 млн. лв. за образованието от оперативна програма "Човешки ресурси". Ако усвои смислено тези пари до 2013 г., може и да му простим недомислиците на концепцията.

Segabg.com

 

Най-четените