Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Из мрачните интернет-общности на отхвърлените мъже

И как едно момче успява да се измъкне от това определение Снимка: Pixabay
И как едно момче успява да се измъкне от това определение

Този май месец момче, което се представя под името Джак, излиза на среща с момиче от Tinder. Те вечерят в италиански ресторант в центъра на Чикаго и си приказват за общите си интереси. Една най-обикновена среща, откъдето и да го погледнем. За Джак обаче това е огромна крачка напред.

Дотогава Джак се определя като "инсел" - мъж, който е самотен, но не по свое желание.

Според тях обстоятелства, които са изцяло извън техния контрол - нисък ръст, плешиво теме, женствено лице - им пречат да си намерят половинка. И са на мнение, че са обречени на вечна самота.

За много от тези мъже песимизмът и фатализмът вървят ръка за ръка с неконтролируема омраза към жените, които са посочвани като главна причина за самотата си. "Инселите" обикновено обиждат и дехуманизират жените в онлайн форуми.

Някои дори си фантазират за изнасилвания и убийства. Джак казва, че се е включил към подобна общност, защото си е търсил приятели, а не защото мрази жените.

На 23 април Алекс Минасян се вряза с ван в тълпа от пешеходци в Торонто, убивайки 10 души, осем от които - жени.

Часове преди това пише статус във Facebook, в който говори за "Бунтът на самотните мъже".

Изведнъж всички заговориха за "инселите". След нападението на Минасян Джак започва да говори открито по темата в собствен подкаст. Той иска светът да знае, че не всички самотни мъже мразят жените. Някои са точно като него - отритнати от обществото и самообявили се за загубеняци.

Негови цитати започват да се появяват в редица западни медии. Джак иска да говори, а изглежда хората имат желание да го слушат. В един момент той без предупреждение напуска форума, в който пише. Някак си той успява да се измъкне оттам.

Младежът е израснал в Чикаго, отгледан от разведената си майка. Не успява да завърши гимназия и се превръща в самотен тийнейджър с неограничен достъп до интернет.

С напредването на пубертета става все по-затворен в себе си, депресиран и заради това тормозен в реалния живот от връстниците си.

Онлайн започва да намира общества, към които има чувството, че принадлежи. Там е мястото, на което се чувства в безопасност.

Понякога прекарва седмици без да излиза от вкъщи. В някакъв момент открива YouTube канал, който има за цел да научи мъжете как да флиртуват с жени. Джак няма много късмет в тази област и стига до извода, че свалките са като игра, а той очевидно губи по точки.

След това попада на мъже, които говорят за "истината за принудителната самота" - още един термин използван от тези, които вярват, че жените несправедливо им отказват компанията си. Да чете чуждите истории за самота и отхвърляне го кара да си мисли, че терминът е измислен като за него.

Джак започва да се самоопределя като "инсел". Тогава е само на 17.

Момчето е категорично - има нещо нередно с него, след като другите имат връзки и правят секс, а той все не успява.

Така групите от самотни мъже сформират нещо, подобно на престъпни банди. А който не е от бандата - значи е враг. В конкретния случай врагът са жените.

Обществото натрапва на мъжете, че трябва да привличат жени и да правят колкото се може повече секс, за да бъдат истински мъже. И когато се провалят в това начинание, се изсипва лавина от подигравки. А подигравките водят до омраза.

През ноември 2017-а сайтът Reddit закрива подфорума на "инселите". Дотогава Джак вече напълно е възприел тази култура като своя. За първи път от много време той има истински приятели. Писането на коментари започва да завзема все по-голяма част от времето.

Тийнейджърът чете непрекъснато тематичните форуми, където всички се оплакват колко са грозни, колко самотни се чувстват, колко са неуспешни в реалния живот. Всичко това е обединено от една емоция - отчаяние.

Повечето от тези момчета са млади - над 60% са под 25-годишна възраст.

Две трети от тях казват, че нямат никакви приятели извън интернет. Над половината обмислят да си направят някакъв тип пластична операция. Почти всички са убедени, че страдат от депресия.

На моменти дискусиите във въпросните форуми стават болезнено откровени. Обсъжда се например ако имаха истински приятелки, какво биха правили с тях.

Джак описва тази общност като изключително сплотена. Но заедно с окуражителните реплики се срещат и заплахи за убийство на жени или идеи правата на жените да бъдат отнети. Постепенно момчето започва да свиква с отявлената мизогиния, но често се сблъсква с коментиращи, които отиват твърде далеч в изказванията си.

Така например мъж в същия форум пише, че "Още една ... си е получила заслуженото", визирайки убийството на популярна манекенка.

Няколко души му отговарят, че насилието никога не е решение на проблемите, но веднага след това се появява въпрос какви са плюсовете и минусите на изнасилването. Джак отговаря, че "минусът е, че изнасилваш някого".

След като друг публикува списък с нови закони, които да подобрят положението на "инселите", като например да забранят на жените да работят и гласуват, момчето пише, че "законите са си наред".

Тийнейджърът е убеден в едно - не мрази жените. Ако мрази някого - то това е самият себе си. Много от по-старите му коментари са изпълнени с неприязън към себе си и дори намеци за самоубийство. Описва се като боклук, а на репликата на друг коментиращ, че "жените не са хора", отговаря с "Хора са. Ние не сме".

Как обаче Джак успява да се измъкне?

След атентата в Торонто интересът на медиите към "инселите" скача до небето. Има само един проблем - повечето от тях отказват да говорят публично.

Само че Джак решава да разкаже историята си. Веднъж попаднал пред камерите, телефонът му не може да спре да звъни. А той за първи път от много време общува с хора извън любимите му форуми.

Това му действа като пробуждане, помага му да стане по-продуктивен. Осъзнава, че има и други неща в живота, освен да седиш пред компютъра и да се оплакваш колко си нещастен.

Младежът се среща с журналисти, много от които жени, проявяващи любопитство и дори симпатии и разбиране към него. Джак осъзнава, че не иска да живее в среда на омраза и смъртни заплахи към жени.

Затова просто напуска общността на отритнатите мъже и започва да се приобщава отново към "нормалните" хора.

Чете доста материали на тема психология, за да разбира по-добре околните и се стреми към по-добър живот. И, да, има намерението този живот да включва и жени.

Постепенно Джак променя гледната си точка. Казва си, че може би досега просто не е имал късмет с момичетата, но това може да се промени. А и вече има още няколко уговорени срещи в Tinder...

 

Най-четените