Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На Германия май й писна от солидарност*

Едва ли германският канцлер Ангела Меркел е имала предвид французите с изявлението си, че пенсионната възраст е в основата на проблема с дълговете Снимка: Getty Images
Едва ли германският канцлер Ангела Меркел е имала предвид французите с изявлението си, че пенсионната възраст е в основата на проблема с дълговете

Южноевропейците да излизат по-късно в пенсия и по-малко в отпуска, каза наскоро канцлерката Ангела Меркел, подхващайки тона на много германски данъкоплатци. Аргументацията й обаче се разминава със същината на проблема.

Може би не беше елегантно формулирано, но по принцип канцлерката изрази онова, което мнозина данъкоплатци, не само в Германия, си мислят. От един определен момент нататък настъпва краят на солидарността.

Колко дълго и колко много трябва да плащаме за съгражданите ни в ЕС от Гърция, Португалия или Ирландия? Неприятното усещане във връзка с все новите и нови дупки за милиарди, появяващи се най-вече в Гърция, се усилва. Ангела Меркел е принудена да успокоява скептиците от собствената коалиция - от СвДП и ХСС, а и трябва да се вслушва в настроенията на електората.

Аргументацията на Меркел куца

Да се назове обаче не друго, а пенсионната възраст като причина за кризата с дълговете, е все пак твърде плоско. Само поглед към статистиката сочи, че пенсионната възраст в Германия, Гърция, Испания и Португалия реално е на едно и също равнище - на около 62 години.

Само французите се пенсионират по-рано. Канцлерката обаче надали е имала предвид именно Франция, като направи изявленията си на партийното събрание в град Мешеде. И размерът на отпуските в Южна Европа не е осезаемо по-голям, отколкото е в Германия. Седмичното работно време на юг е даже по-голямо. Най-кратко е то, впрочем, отново във Франция.

(Във Франция работната седмица е 35-часова, приета през 1998-а от социалистическото правителство на Лионел Жоспен, но кабинетът на Саркози през 2008-а прие закон, който на практика заобикаля това, като позволи на фирмите да сключват самостоятелни споразумения с профсъюзите за работните часове и извънредния труд. Бел.р.).

Канцлерката повтори на популистки език извод, който не е нов в ЕС. Европейската комисия предлага от миналата година вдигане на пенсионната възраст на 67 години. Или още по-добре на 70 до 2050 г., за да не фалират пенсионните системи. Всички държавни и правителствени ръководители в Евросъюза, в това число гръцките и френските, в края на март поеха задължения по постигането на тази цел.

Законово регламентираната пенсионна възраст в Гърция вече е 65 години, във Франция - след преодоляването на силна съпротива - тя бе повишена на 67 години. В Германия от 2020 г. нататък пенсионирането ще става на 67 години.

Критика - да, но да е основателна

Ако канцлерката искаше да обслужва популистки потребности, упражнявайки критика срещу партньорите от ЕС, трябваше да наблегне по-скоро на факта, че социалните разходи в Гърция през последните 15 години са нарастнали свръхпропорционално. И въпреки това те остават относително по-ниски от тези в Германия.

Общественият сектор в Гърция, измерен по БВП, поглъща почти два пъти повече средства, отколкото германският. Следователно същинският проблем на гърците не са пенсионерите, а многото държавни служители. Освен това Гърция прекомерно увеличи заплатите и пенсиите на тези служители през последните години. Все още се ширят корупцията, укриването на данъци и трудът на черно.

На това трябваше да обърне внимание федералната канцлерка. Впрочем точно това прави МВФ в мониторинговите си доклади. В предстоящия доклад, който ще бъде представен от Еврокомисията, Европейската централна банка и МВФ, критиката срещу условията в Гърция е не по-малко остра, но по-задълбочена и обоснована, отколкото съдържащата се в партийна реч в малък германски град.

Бел.р. Заглавието е на Webcafe.bg

 

Най-четените