Какво си мислим, че е свободата? | webcafe.bg
Webcafe

Какво си мислим, че е свободата?

Иван Стамболов - СулаИван Стамболов - Сула
13.02.2018, 17:33 (обновена 16.02.2018, 15:46)
Иван Стамболов - Сула

И защо либералите уж ставали вече консерватори

Случи се на няколко пъти да ме обвинят, че съм се променил. "Сула беше един от най-силните и морални либерални гласове до преди няколко месеца – казаха. – Но се вбеси от крайностите в либералният спектър и одесня" (което, освен останалото, е и едно мило признание, че либерализмът вече е ляв).

Изобщо нямаше да занимавам никого с оценките за себе си, ако днес не ми се беше случило да говоря с един твърде известен социален антрополог, който каза следното: "Напоследък все ме питат защо става така, че хора с либерални възгледи стават консерватори (например Огнян Минчев, но и не само). Дори съм започнал научно изследване по темата".

Това е илюзия. Не толкова хората се променят спрямо средата, колкото средата се променя спрямо хората и те или не могат, или не искат да я догонят и да се съобразят с новостите.

И понеже си играем на едро с понятия като "ляво-дясно", "либерално-консервативно", "европейско-евразийско" и т.н., затова понякога оставаме объркани и не можем да си обясним позициите и действията на човек, който през цялото време стои непоклатимо на страната на истината и справедливостта, независимо коя конюнктурна фигура ги изразява в един или друг исторически момент.

Просто са наричали този човек с различни имена, за да могат да го класифицират, за му турят етикет и да го подредят в шкафчето при останалите.

Да, със сигурност съм се променил и слава Богу! – ако човек живее и не се променя, то остава под съмнение какъв изобщо е смисълът да се живее. Но не съм се променил в разбиранията си за истината, свободата и справедливостта. Никой от онези, които сега с изумление ги сочат как са преминали от либерализъм към консерватизъм, не е претърпял чак такава трансформация, каквато претърпяха тези две злощастни, недоразбрани и недоосмислени понятия.

Либерализмът, както сочи името, първоначално беше идеология на ненамесата и на индивидуализма. Либерали като Мизес, Хайек и Фридман оформиха онзи начин на мислене, който въпреки че е подчертано (дясно) либерален, стана основа за раждането на неоконсерватизма, познат в лицето на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър.

Няколко десетилетия по-късно видяхме либерализма вече трагично ляв и заприличал повече на неомарксизъм и неокомунизъм, нежели на онази първоначална идеология на индивидуализма и ненамесата.

Индивидуализмът беше заменен от фрагментиран колективизъм, при който интересът към правата на личността се превръща в интерес към груповите (малцинствени) права, а принципът на ненамеса е изместен от истерия по всевъзможни регулации чрез закони, директиви и конвенции на всички нива и върху всички клонове от човешката дейност, включително и върху дейностите, която се извършват в спалнята на съпрузите.

Този либерализъм отдавна не е онзи либерализъм, а по-скоро нещо като негова противоположност и диалектическо отрицание (по смисъла на Маркс).

От своя страна консерватизмът възникна като реакция в защита на монархията, аристокрацията и Църквата във времената на масонско-гражданските революции. В следващите малко повече от два века той също като либерализма преживя забележителни трансформации.

Както едно време "консерватори" наричаха някакви надменни субекти на образоваността, културата, изяществото и традициите, така в последно време "консерватор" може да бъде наречен всеки патрЕот, който си е татуирал образа на Левски на тумбака, силно люби национализма и силно мрази глобализма. От всичко това истинските консерватори страдат, както страдат и истинските либерали.

Какво да отговори моят приятел, социалният антрополог – защо либералите се превръщат в консерватори? Аз ще го посъветвам да отговори така: въпросните хора са такива, каквито си бяха, само че понятията се преобърнаха. Това са хора, влюбени в свободата и справедливостта. У тях тази любов не се променя и може би затова другите толкова се вълнуват от техните реални или въображаеми идеологически препозиционирания.

Но пък, виж!, представата за свобода като че ли може да се променя. Какво е свободата?

Разглезено дете да може да напсува учителката си и когато тя го изгони от час, гневният му родител да поиска нейното уволнение? Или благосклонно приютен мигрант да може да напада сексуално жените на приютилия го, а последният да не смее да му стори нищо, сакън да не накърни правата и свободите му?

Представата за свободата е в пряка връзка с представата за истината. Ако всеки си има своя истина, то всеки ще си има и своя свобода. С изключение може би само на онзи, който смята, че не притежава истината, не я измисля, а тя съществува извън него, преди него и след него. Свободата на такъв човек изглежда не означава нищо, тя може да бъде потъпквана и пренебрегвана в името на свободата на мигранта и разглезения ученик.

Ако свободата не е придружена от скромност, смирение, съмнение и най-вече отговорност, то тя не е никаква свобода, а нещо друго. Най-висшият израз на свободната воля е актът на нейното доброволно самоотричане, за нищо друго не се иска по-силна и по-свободна воля. Когато волята на творението и на Твореца съвпаднат и то по желание и на двете страни, тогава е постигната съвършената свобода. Защото волята на Твореца не е заробваща, а освобождаваща, освещаваща и обожествяваща.

Този възглед се отхвърля днес от мнозина и то с гняв, възмущение и присмех.

Така е, защото подобни стандарти са трудно постижими – моралът изисква усилие, свободата също изисква усилие, а пък човекът не се родил, за да се мъчи, а за да се забавлява в розовия свят на рекламите. Или поне така си мисли.

Свободата е дадена на човека за да може да е отговорен за делата си. Така мисля и така съм мислил и когато са ме наричали "хипар", и когато са ме наричали "либерал", "демократ" или "консерватор". Така ще мисля и когато в най-скоро време започнат да ме наричат "фашист" и всякакъв вид "-фоб".

И тъй като не съм никак, ама никак уникален, предполагам, че е същото и с много други хора. Сигурно именно за тях питат моя приятел, социалния антрополог, защо и как ей тъй нà са се преобърнали.

Никой не се е преобърнал. Променят се само етикетите и съдържанието на някои думи. Променят се и политическите разломи, а с тях се променят и политиците, които подскачат от бряг на бряг в търсене на най-рентабилната идентичност.

Ние, обичащите свободата, сме си едни и същи още от времето на апостол Павел, който казва: "И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата" (Еф. 6:14). Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Oще: борба за истина  демократ  иван стамболов  иван стамболов - сула  идеологии  истина  консерватизъм  консерватор  либерал  либерализъм  сула 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.09.2012, 22:25

10 Уточнител | 22.02.201823:12

2 БЕЛЕЖКИ относно НЕОЛИБЕРАЛИЗЪМ И ПОЛИТКОРЕКТНОСТ

1. ОТНОСНО ТЕРМИНОЛОГИЯТА. Това което наричат "либерализъм" нема нищо общо с класическата либерална идея. Това е смес от най-обикновено левичарство и идеология наречена "неолиберализъм", която заимства от класическия либерализъм основния постулат за толерантността, като обаче я хипертрофира до безкрайност - всичко е позволено, моралът не съществува. Бог е мъртъв!
2. ОТНОСНО левичарската Политкоректна идеология (ПК) – това е най-новата тоталитарна идеология, която е по-опасна от всички класически такива (Комунизъм, Фашизъм и НационалСоциализъм), взети заедно. Тя е анонимна, невидима, всепроникваща, коварна и разсредоточена - няма единна партия и програма, вожд и единен теоретичен Център (поне засега), не използва унифицирано наименование. Главната й цел е превръщането на Хората в разнолика , безполова тълпа, съставена от най-различни „угнетени малцинства“, но пък всички мислещи ЕДНАКВО (т. е. "правилно", според политкоректния речник). По този начин ще се осъществи лелеяната мечта на левичарите от края на ХХ в., формулирана от бащата на Политкоректната идеология, най-успешният ревизионист на марксизма, "философът-революционер" Х. МАРКУЗЕ (1898-1979) и неговите сподвижници: "унищожаване на буржоазния морал и семейство“ (а по този начин – унищожаване и на „буржоазната държава"). Нов принос към теорията на ПК е създаването на Теорията за джендъра, според която, биологичният пол е фикция, не е актуален в контекста на бъдещето човешко развитие. Ще го замести "социалния“ пол (джендър), който е свободно ИЗБИРАЕМ И ПРОГРАМИРУЕМ и ще доведе в крайна сметка до унификация на пола, т.е. до безполовото общество (в което ще процъфтяват промискуитетът, проституцията, хомосексуализма и педофилията, инцестът и т. н. ), което пък, в съчетание с Мултикултурализма, ще освободи света от всяко потисничеството (с други думи се отрича Генетиката и се замества с Евгениката, забравена „наука“ от края на ХIХ - началото на ХХ в. , любима теория на националсоциалистите) и всичко ще бъде позволено, омразната буржоазна държава ще рухне и Бог ще бъде умъртвен!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2017, 13:51

9 follow_the_cash_flow | 15.02.201823:52

Ляво е, хората на наемния труд да са консолидирани.
Да искат да направят живота си комфортен.
Да използват новите технологии и по-високата производителност за тази цел.
Либерализма в момента се занимава с права и свободи на разни малцинства и всякакви абсолютно несъществени въпроси.
Следователно не е ляв.
Тактиката 'разделяй и владей' в действие.
Малцинството, което притежава благата пази статуквото.
   

оценка

+0 -3

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

8 Mako | 15.02.201821:02

Не толкова хората се променят спрямо средата, колкото средата се променя спрямо хората
=========


Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.09.2012, 22:25

7 Уточнител | 15.02.201819:49

БРАВО СУЛА, БРАВО РИМЛЯНИНО,

кратко, точно и ясно, просто нема какво да се добави.
А колкото до семплите форумци, те просто не могат да вденат, поради интелектуални затруднения...Простено им е.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 18.03.2011, 09:26

6 explorer | 15.02.201817:40

Не върви точно аз да го кажа, но да не правиш разлика между свободата в Господа и свободата в граждански/обществен смисъл е безумие. Не може да ги забъркваш в турлю-гювеч, само и само за да мериш себе си, със себе си, като мерна единица.
"Защото всички бяхме кръстени от действието на един Дух, за да станем част от едно тяло, независимо дали сме юдеи или езичници, роби или свободни, и от този един Дух всички бяхме напоени." - това също го е писал ап. Павел
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

5 dedo adji | 15.02.201813:34

Всеки мой коментар ще бъде по-бледен от оригиналния текст.
Добре имаш, Иване, браво, Стамболов, така дръж, Сула.
   

оценка

+5 -0

Регистриран на: 18.08.2017, 13:51

4 follow_the_cash_flow | 15.02.201812:32

Либерализмът е, и продължава да си е десен, под каквато и маска да се крие.
В момента, под псевдоляво прикритие, той е един десен инструмент на десни елити зад кадър.

Акцентът върху индивидуалните права и свободи отиде до степен на изкривяване на реалността.
Целта е дискурса да бъде отклонен от легитимната лява посока. А тя е:
- какви са целите ни като общество
- за какво искаме да живеем и работим
- за какво искаме да употребим прогреса и технологиите, в каква насока искаме да се развиват

В крайна сметка, растежът не е самоцел, която има нужда от все повече заблудени от илюзиите за индивидуална свобода ..... консуматори на стоки и услуги....

И в основата стои онова разпределение на богатството в света, както и стремежът към запазване на статуквото.
(Колко процента от населението притежават колко процента от благата???)
   

оценка

+0 -7

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

3 TheRock | 15.02.201811:48

„В дома на моя Баща има много места за живеене. ... И като отида да ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при себе си, така че където съм аз, там да бъдете и вие.“ Но апостолите не разбират, че им говори за отиване в небето. Тома пита: „Господарю, не знаем къде отиваш. Как ще знаем пътя?“ (Йоан 14:2–5)
„Аз съм пътят, истината и животът“ — отговаря Исус. Единствено като приема него и ученията му и като следва примера му, човек може да влезе в небесния дом на неговия Баща. Исус казва: „Никой не идва при Бащата освен чрез мене.“ (Йоан 14:6)
И който познае истината той ще бъде и свободен.
Браво Сула!
И Картаген трябва да бъде разрушен!
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 29.04.2015, 16:31

2 rare case | 15.02.201811:25

Точно. Пляскане
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 26.12.2010, 14:38

1 niemen | 15.02.201810:14

Това е най-напоителното оправдание на човек, който е обърнал резбата.
   

оценка

+0 -10