Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Валутният борд не е нито панацея, нито индулгенция

Доверието в борда и в банковата система трябва да се основава на информираност и откровеност, а не на религиозна вяра
Доверието в борда и в банковата система трябва да се основава на информираност и откровеност, а не на религиозна вяра

Слушам мантрите за невъзможността да се срине Валутния борд, защото трябвало решение на Народното събрание. Има разлика между стабилността на банките и стабилността на Валутния борд - това не са тъждествени понятия.

Разбирам необходимостта от поддържане на доверие към борда и към стабилността на банковата система. Напълно поддържам усилията в последните дни за затваряне на темата. Но това трябва да става въз основа на информираност и откровеност, която генерира доверие, а не религиозна вяра.

Бордът има нужда от умела политика на БНБ, на правителството, на политиците и на институциите. Глупаво е да си мисли, че при всяка политика и при всяко действие на партиите и на обществените фактори той ще остане стабилен. Що се отнася до аргумента, че само със закон може да падне, то това лесно се оборва - да не би революциите да са станали с законодателен акт или пък кризите, икономическите и социални катастрофи да чакат решение на законодателните органи.

Атаката срещу банките и стабилността, ако не успее през парадния вход да срине борда, може да го направи и го прави като ерозира неговите фундаменти - в това число постепенно дестабилизира финансовия сектор и банките, като използва и усилва слабите звена и "дупките" в политическия процес (отлагането на изборите), бюджета или банков надзор.

Да се говори, че всичко е "цветя и рози" и всички банки са еднакво добре, и вложителите не трябва да се интересуват от това как се управляват, е опасна заблуда на българското общество и представлява престъпно действие.

Банките не могат да бъдат изолирани като острови на стабилност от икономическата и политическа реалност. Стига се до абсурди - ще се забранява критиката срещу банките и разкриването на информация, която можела потенциално да ги дестабилизира!?

Това си е тоталитаризъм, който иска да оправдае грешките в реакциите на институциите. Ами ако действително нещата не са добре и ако има проблеми, за които ръководството и акционерите на банките не искат да се отчитат пред обществото. Ами ако нещата с надзора не са както трябва, както подозира прокуратурата?

Това не означава, че банките не са стабилни, защото няма съмнение, че повечето наши банки са по-стабилни от западните им аналози. Но съждението, че всички наши банки са по дефиниция или само благодарение на борда обречени на стабилност, си е формено невежество.

Тепърва трябва да оценим ефекта на дупката от над 7 милиарда лева в енергетиката, и аналогичните бюджети и дупки в здравеопозването, социалната сфера и т.н.

Политическата нестабилност в България може да срине и ерозира борда независимо от това, че промяната му формално става чрез акт на парламента. Така че стига самодоволство. Нещата са сериозни. Хората, които отвътре и отвън искат да дестабилизират България, разчитат на внушения, на слухове, на полуистини и скрити под сурдинка теми. Паниката се терапира с откровеност, информираност и реални реформи, а не с абстрактни и абсолютни мантри.

 

Най-четените