Когато бях ученик и за пръв път изучавах в детайли борбата на българите за независима църква през Възраждането, нещо особено много ме впечатли - как всъщност именно през църковния празник на светите равноапостолни братя Кирил и Методий българите се бяха осъзнали като нация.
Този факт не спира и до днес да ме удивлява, но с обратен знак - за огромно съжаление ние, българите, не успяхме да кажем категорично на света, че този празник е наш и благодарение на нашите прадеди започват да го празнуват и другите славянски народи.
За да има повече яснота защо това е български празник обаче, е необходимо да се направят някои уточнения.
Кой е св. Константин Кирил Философ?
Не би било пресилено да се каже, че през ІХ-ти век св. Константин Кирил Философ е най-високопоставения шпионин на Римската империя, както наричат империята си самите византийци. (Византия е технически термин, изобретен през 15-ти век от италиански хуманисти.)
Не е нужно да се отделя особено внимание на ранните години от живота му в детайли, но се налага да се отбележи, че тезата за майка-славянка (и още по-абсудрната хипотеза за майка с български произход) отдавна бяха опровергани от сериозната историческа наука.
През този ІХ-ти век особено важна фигура във Византия е патриарх Фотий - един от блестящите умове на своята епоха, който дава началото на нова външнополитическа доктрина на империята. Според заложените от Фотий принципи империята трябвало да изпълни своето предопределение да обедини всички християни под скиптъра на византийския василевс не толкова чрез войни, както се смятало до момента, а чрез културна асимилация.
За целта били необходими добре подготвени кадри и Константин (който приема името Кирил малко преди смъртта си) е тъкмо този усърден в учението младеж, в чиято подготовка се влагат особено много усилия.
Така след специално обучение надареният с изключителен ум Константин започва поредица от мисии в чужди държави. Където и да отиде, Константин изпълнява важна за империята мисия, която нерядко е скрита зад своеобразна защита на християнската религия.
Така, например, при спора със сарацините (т.е. арабите) за светостта на Троицата в тяхната столица Багдад Константин наред с проведения и спечелен спор опитва, макар и не съвсем успешно, да договори връщането на византийски пленници.
По сходен начин стои въпросът и с неговото посещение в Хазарския хаганат на полуостров Херсонес (днешния Крим), където е изпратен уж да търси мощите на св. Климент Римски, а всъщност при лична среща с хаззарския хаган успява да договори връщането на 200 византийски пленници.
Великоморавската мисия или защо Светите равноапостолни братя измислиха азбука на славяните?
Третата и последно поверена мисия от страна на византийското правителство е от особена важност. В средата на този така напрегнат ІХ-ти век славяните са на практика най-голямата етническа група в Европа.
Неслучайно световноизвестният византинист Дмитрий Оболенски, впрочем англичанин, навремето отсъди, че през този ІХ век най-важният въпрос е кой ще владее славяните, защото "който владее славяните, той владее Европа". Тъкмо тогава Константин започва работа по т.нар. "славянска азбука". Чрез нея е било възможно Византийската империя да окаже помощ на великоморавския княз Ростислав, както при покръстването на народа му, така и при превода на свещените текстове.
Така това би довело до привличане на силното към момента Великоморавско княжество във византийската сфера на влияние.
Така че, когато си задаваме въпроса каква е била подбудата на Константин и неговия брат Методий да създадат абзука на славяните, нека не забравяме, че преди всичко са имали поръчка от император Михаил ІІІ. И все пак византийската държавна машина не успява да контролира напълно този процес, което позволява на азбуката да стигне до България.
Как азбуката стига до Българското княжество?
Самият Константин извършва още едно дело от особено значение през сравнително краткия си живот (умира едва на 42-годишна възраст). Той на практика финализира своята дипломатическа мисия, свързана с привличането на славяните в Европа към византийската сфера на влияние, когато през 868 г. успява да защити пред Римската църква правото на славяните да преведат Светото писание на своя език, използвайки създадената от него азбука.
Така той нарушава т.нар. "триезична догма", според която Писанието може да се чете само на староеврейски, гръцки или латински език. Този своеобразен пробив на догмата носи особено важно политическо значение - папата на практика признава възможността на славяните да водят малко или повече независима от Папството политика.
Скоро след тази последна победа Константин, който малко преди смъртта си става монах и приема името Кирил, умира от пневмония или плеврит на 14-ти февруари 869 г. Ученици, които следват него и брат му Методий, (който също взима важно участие в създаването на азбуката и в самата Великоморавска мисия) са принудени да бягат от тежката дискриминация, на която били подлагани от франкското духовенство, което от своя страна било лоялно към Папството.
Тези ученици, които заедно със св. св. Кирил и Методий формират т.нар. "св. Седмочисленици", намират в средата на 80-те години на ІХ век чудесни условия за работа в България - българите били вече християнизирани, липсвали достатъчно обучени в славянския език духовници, а и българската страна била, макар и формално, под юрисдикцията на Константинополската патриаршия, изпратила по-рано Светите братя на тяхната мисия.
Оттук насетне Симеон, а и владетелите от Втората българска държава, успяват реално да превърнат България в износител на култура за всички славяни, включително и за тепърва възникващата Русия. От особена важност в случая е фактът, че измислената от Кирил и Методий азбука "глаголица" е значително опростена в България от св. Климент Охридски, който на базата на гръцкото писмо създава т.нар. "кирилица", която днес се ползва от над 350 млн. души, сред които дори монголците.
Защо 24-ти май е български празник?
Култът към Светите братя сред българските християни датира вероятно от края на ІХ-ти век. Неговата значимост варира през годините, като е особено силен през ХІV в. И все пак този позагубен култ е възстановен активно през ХІХ век, когато българите започват да го честват масово отново.
Пръв публично отбелязва този църковен празник на 11-ти май (както е бил тогава, т.е. по стар стил) пловдивският общественик и даскал Найден Геров през 1851 г. Отбелязването на този празник е било на практика манифестация на българската национална принадлежност. Дълги години след това българите в неосвободените Тракия и Македония продължавали да честват този празник чрез открито изповядване на своята принадлежност към българския етнос.
Съвременното честване на този празник започва в България и тъкмо това беше причина през 2011 г. интернет-търсачката Google да направи за празника заглавната си страница на кирилица само за българските потребители, за разлика от руската и македонската версии, които си бяха на латиница.
Може да се каже, че все още не е късно за България 24-ти май да бъде националниЯТ празник, с което веднъж завинаги ще лиши Русия и Македония от претенции за родителство на средновековната славянска култура.
А и този национален празник ще покаже ясно, че не ние, българите, трябва да сме благодарни на Русия за освобождението от османска власт, а Русия трябва да ни бъде трижди по-благодарна, че през Средновековието именно България допринася за развитието на руската култура, като наред с всичко останало и дава и първия всерусийски митрополит - българинът св. Киприян Цамблак.
