Като жертва на сключен принудително брак, приветствам този нов закон във Великобритания, според който насилствената женитба ще се смята за престъпване на правата на жените. Британските момичета често биват убеждавани от своите семейства, че ако откажат подобен брак те ще предадат своите семейства. Сега спокойно могат да кажат, че това е незаконно. Аз самата нямах тази възможност.
Още от 5-годишна възраст момичета във Великобритания и други части на света са насилвани да сключват бракове по принуда. Жертвите често биват подмамени, а понякога убеждавани чрез физическо насилие. И когато споразумението е постигнато, започва адът за тях.
Те губят изцяло своето детство, правото си на добро образование, биват изнасилвани, пребивани или държани като затворници по домовете. Най-ужасното е, че за всичко това виновни са не кои да е, а техните собствени семейства.
Британското правителство следва стъпките на Дания, Норвегия, Германия, Австрия, Малта, Белгия и други държави, които стриктно следват закона. В някои от тези държави резултатите са налице, като случаите са намалели средно с по 50%.
Цената да кажеш не на принудителен брак е огромна: отказвайки, ти се отказваш и от своето семейство. Знам това добре, защото аз самата направих този избор преди години, на крехката възраст 14 г. Бях шестата от седем дъщери в обикновено семейство, което живееше в индустриалния град Дарби.
Всички преди мен бяха приели да се омъжат за непознати чужденци и когато аз отказах, майка ми ме заключи в стаята ми и каза, че никога повече няма да ме остави да изляза оттам. Впоследствие бях принудена да приема за да възвърна свободата си. И един път, когато ми позволиха да отида на гости на приятелка, аз избягах.
Няколко години по-късно една от по-големите ми сестри - Робина, сключила брак с агресивен чужденец, се самозапали, за да се спаси от него. Над 90% от тялото й беше в изгаряния. Веднага щом разбрах за случката, реших, че трябва да предприема нещо и тогава започнах своята кампания.
Въпреки че моето семейство се отказа от мен, защото желаех свобода, аз не съм се отметнала от решението си вече 30 години. Миналата седмица видях как дъщеря ми Наташа се омъжи за мъжа, когото обича - както би трябвало да бъде.
В този момент болката от загубата на семейството ми се струваше незначителна. Този сватбен ден се състоя именно заради това мое решение преди години и аз сам щастлива, че сега давам на децата си правото да имат избор. Те никога няма да минат през мъчението, което изтърпях - и се надявам да оставят това послание и на бъдещите поколения.
Британският министър-председател Дейвид Камерън е прав да смята принудителните бракове като форма на робство. Той заяви, че прекалено дълго тази ситуация не е получавала внимание, защото за нея се е мислело като за културен обичай, но е крайно време нещо да бъде направено по въпроса. Важно е да се достигне до тази културна промяна, в която служителите на реда не си затварят очите за доказателствата, страхувайки се, че могат да бъдат обвинени в расизъм.
Някои твърдят, че реазлизацията на подобен закон, няма да доведе до нищо, а тези сделки просто ще бъдат сключвани тайно. Във Великобритания осъзнаваме, че до този момент всичко това е повърхностно и много малко хора ще получат нужната закрила, затова тепърва ще биват взимани все по-сериозни мерки. Нещата се развиват в правилната посока, вече спокойно можем да кажем не, защото ужаса, който бяхме принудени да търпим, вече е незаконен.
Наш морален и социален дълг е да запознаем колкото се може повече хора с този изключително сериозен проблем. Някои смятат, че може да последва жесток културен сблъсък. Но хората от други култури нямат правото да престъпват границите на нашата. Насилственият брак е нещо, което нито религията нито традициите подкрепят и ако ние си търсим оправдания за неговото съществуване, просто ставаме част от проблема.
