Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Църквата не може да спечели от езика на омразата

Не знам възможен ли е Мартин Лутер тук и сега, но е очевидно, че онова, което би трябвало да е подвластно на нашата църква - духовността, е в тежък дефицит при самата нея Снимка: БГНЕС
Не знам възможен ли е Мартин Лутер тук и сега, но е очевидно, че онова, което би трябвало да е подвластно на нашата църква - духовността, е в тежък дефицит при самата нея

Основното послание на Исус Христос е любовта. Основното послание на Българската православна църква е омразата.

Владиците ни рядко изказват публично становище по обществени въпроси. Но когато това все пак се случва, през последните години все е съпътствано от езика на омразата. В последната си публична изява БПЦ намери за необходимо да заклейми Ванга и Петър Дънов като "лъжеикони и предтечи на антихриста".

Светият синод реши по време на Великденския пост да организира две беседи по темата, в които да бъде представена книгата на зографския йеромонах Висарион. Според Висарион дъновизмът е окултно лъжеучение, а "феноменът от Петрич" не е нищо повече от една съвременна магьосница. Той смята, че истинското християнство трябва да се разграничава от окултното и да не се промиват мозъците на хората със заразното наследство на Ванга и Дънов.

Опитът за разграничение на църквата от Ванга и Дънов донякъде е разбираем. В крайна сметка Учителят и пророчицата са сериозни конкуренти на клира за душите на хората. В задочното състезание обаче БПЦ няма никакъв шанс, ако подхожда с омраза. И Ванга, и Дънов са хора с авторитет не само в България.

Освен това нито един от двамата не е говорил с омраза за официалната църква и религия. Напротив, едно от най-важните дела на Ванга бе построяването на църквата в Рупите. Това беше против волята на синода, но накрая под напора беше принуден да се примири с големия интерес на хората и прати Неврокопския митрополит Натанаил навремето да освети храма.

Не за пръв път владиците използват посланието на омразата. Все още е пресен споменът от реакцията на Пловдивския митрополит Николай срещу концерта на Мадона в София на 29 август 2009 г. Тогава на владиците им дойде дюшеш фактът, че на тази дата църквата отбелязва отсичането на главата на св. Йоан Кръстител от цар Ирод, който бил подучен да извърши това пъклено дело от греховната Иродиада.

И талибанстващият митрополит нарече Мадона новата Иродиада. Той не успя да спре концерта на Мадона, но пък успя да забрани друг концерт в Пловдив, който трябваше да се проведе на същия ден и на който деца щяха да пеят песни на Майкъл Джексън. Комично гневна бе и реакцията на църквата срещу детския любимец Хари Потър и неговите магически способности.

Едно от достойнствата на нашата църква е поддържането на традициите. У нас църковните служби и литургии се провеждат по абсолютно същия начин, както това се е правело преди 1000 години.

Но Българската православна църква отдавна се е превърнала в архаична структура. Има, разбира се, свещеници, в които миряните припознават свои духовни водачи, но те са твърде малко, за да умият лицето на църквата. Конкуренцията за душите на хората винаги е била много голяма.

Това, което Светият синод прави, е да клейми миряните и техните заблуди. Много трудно е да признае грешка на духовник. Спомнете си историята с дивия игумен на Троянския манастир, който изгони инвалидите. Синодът го отстрани едва когато комисията по дискриминация го призна за виновен. При това пак го стори тихомълком. Без никакви публични обяснения за позора, който им лепна игуменът.

Реформацията се е случила преди 500 години. Нанесла е сериозни щети на католическата църква, но пък я е накарала да се модернизира и приспособи към новото време.

Не знам възможен ли е Мартин Лутер тук и сега, но е очевидно, че онова, което би трябвало да е подвластно на нашата църква - духовността, е в тежък дефицит при самата нея.

Дънов и Ванга не са се борили за имоти, не са клеймили онези, които не ги признават. Живели са като безсребреници. Църковните борби, които гледахме допреди 4-5 години, бяха ужасяващото падение на клира, от което така и не успя да се изправи. Лъсна озъбеното и алчно лице на две групи свещеници, вкопчили се в имоти и храмове.

Нищо по-различно от онова, на което сме свидетели и до ден днешен, когато съдружници си пращат биячи, защото не могат да си уредят сметките. БПЦ е просто само една фирма. В нея най-важен е писаният или неписан търговски закон, а не светото писание.

Публикацията е в сайта на вестник "Сега": www.segabg.com

 

Най-четените