Колективът срещу амбициите - Изтокът и Западът мислят по коренно различни начини | webcafe.bg
Webcafe

Колективът срещу амбициите - Изтокът и Западът мислят по коренно различни начини

Webcafe, по Би Би Си
28.12.2017, 08:14 (обновена 29.12.2017, 14:46)
япония, японка, японци

Снимка: © Pixabay

Различни групи от хора имат тотално различна психология

Психолозите откриват изненадващото влияние на географията върху мисленето, поведението и себевъзприемането

Когато Хоръс Кейпрън за първи път пътува из Токайдо през 1871 г., той търси признаци на човешки живот сред огромните прерии, горските поляни и застрашителните черни планини. По-късно той пише, че спокойствието на смъртта цари сред тази величествена гледка - това е място без време, директно извадено от праисторически времена.

За него е поразително как тази богата и красива страна, дом на една от най-старите и гъсто населени нации в света, остава толкова дълго незаселена и почти толкова непозната, колкото и африканските пустини.

Това са дивите земи на Япония - нейната собствена версия на американския "Див Запад".

Хокайдо е най-северният от японските острови и бурното море го отделя от Хоншу. Пътешествениците, осмелили се да прекосят тези води, после се налага да издържат на прочутите с бруталността си зими, суровия вулканичен пейзаж и дивите животни. Затова японското правителство като цяло го е оставило на местните жители от племето аину, които са си изкарвали прехраната чрез лов и риболов.

Всичко това се променя в средата на XIX век. От опасения от руска инвазия японското правителство решава да си върне контрола над най-северните територии като набира бивши самураи, които да заселят Хокайдо. Скоро други последват примера им и островът бързо е обсипан с ферми, пристанища, пътища и железници. Американски специалисти по селско стопанство като Кейпрън са привлечени да консултират новите заселници за най-добрите начини да обработват земята и за 70 години населението нараства от няколко хиляди до повече от 2 млн. души. Към новото хилядолетие, броят им вече е близо 6 милиона.

На малцина от живеещите на Хокайдо някога се е налагало да превземат дивата пустош сами. И все пак психолозите откриват, че духът на дивите земи все още влияе на начина, по който мислят, чувстват и разсъждават, в сравнение с хората, живеещи на Хоншу, който е само на 54 км.

На Хокайдо хората са по-големи индивидуалисти, по-горди с успехите си, по-амбициозни за лично развитие и по-малко свързани с хората около тях.

Всъщност, когато се сравняват страни, този ‘когнитивен профил' е по-близък до американския, отколкото до останалата част от Япония.

Историята на Хокайдо е само една от нарастващ брой примери, изследващи как социалната среда оформя мисленето. От големите различия между Изтока и Запада до леките вариации между американските щати, става все по-ясно, че историята, географията и културата могат да променят начина, по който всички ние мислим по деликатни и изненадващи начини и чак до нивото на визуалните възприятия. Мисленето ни дори може да е било оформено от типа посеви, които предтечите ни са отглеждали, и една-единствена река може да бележи границите между два различни когнитивни стила.

Където и да живеем, по-доброто осъзнаване на тези сили може да ни помогне да разберем малко по-добре собственото ни мислене.

Западното мислене

Доскоро учените като цяло игнорираха глобалното многообразие в мисленето. През 2010 г. важен материал в изданието Behavioral and Brain Sciences писа, че огромното мнозинство от обекти на психологически изследвания са били "представители на западния свят, образовани, индустриализирани, богати и с демократични нагласи". Близо 70% от тях са били американци, повечето - студенти, надяващи се да спечелят джобни пари или по-добри оценки, като отделят от времето си за участие в тези експерименти.

Мълчаливата теза е, че тази подбрана група от хора представлява универсални истини за човешката природа - че всички хора са като цяло еднакви. Ако това беше истина, тенденциозността при подбора би била без значение. Но малкият брой от достъпни изследвания, проучвали хора от други култури, показва, че това далеч не е истина.

Някои от най-забележимите различия са свързани с концепциите за "индивидуализъм" и "колективизъм".

Дали се смятате за независими и самодостатъчни, или преплетени и взаимосвързани с другите хора около вас, ценящи групата повече от индивида. Като общо правило, защото има много изключения, хората на Запад са склонни да бъдат по-големи индивидуалисти, а хората от азиатски държави като Индия, Япония или Китай обикновено са по-големи колективисти.

В много случаи последиците са каквито бихте очаквали. Запитани за нагласите и поведението си, хората в по-индивидуалистичните западни общества ценят повече личния успех пред груповите постижения, което на свой ред също се свързва с нужда от по-голямо самочувствие и стремеж към лично щастие. Но този копнеж за себеутвърждаване също така се проявява и под формата на прекалена самоувереност, с много експерименти, показващи, че участниците от западния свят е по-вероятно да надценяват способностите си. Запитани за компетенцията си например, 94% от американските професори твърдят, че са "над средното ниво".

Тази тенденция за "самонапомпване на егото" изглежда почти напълно липсва в гама от изследвания в Източна Азия; всъщност в някои случаи участниците е по-вероятно да подценяват способностите си, отколкото да преувеличават собствената си значимост. Хората, живеещи в индивидуалистични общества, също така наблягат повече на личния избор и свобода.

Решаващо отличие е, че нашата "социална ориентация" изглежда прелива в по-фундаментални аспекти на мисленето.

Хората в по-колективистични общества обикновено са по-‘холистични' в мисленето си за проблеми като се фокусират повече върху връзките и контекста на настоящата ситуация, докато тези в индивидуалистични общества обикновено се фокусират върху отделни елементи и смятат ситуациите за фиксирани и неизменни.

Като прост пример, представете си, че виждате изображение на някой висок човек, сплашващ някой по-малък. Без допълнителна информация, западняците е по-вероятно да смятат, че това поведение отразява нещо присъщо, фиксирано във високия човек: той вероятно е неприятен човек. Ако разсъждавате холистично, ще смятате, че може би други неща се случват между тези хора: примерно, че високият човек е шеф или баща.

Този стил на мислене също така обхваща и начина, по който категоризираме неодушевени предмети. Представете си, че сте приканени да назовете два свързани обекта в списък от думи като "влак, автобус, релси". Какво ще изберете? Това е известно като "триадата", и хората в западния свят обикновено избират "автобус" и "влак", защото и двете са типове превозни средства. Холистично мислещият човек, обратно, би казал "влак" и "релси", защото се фокусира върху функционалната връзка между двете - едното е необходимо за функционирането на другото.

Това може дори да променя начина, по който виждате света.

Проучване с проследяване на погледа, дело на Ричард Нисбет от университета в Мичиган, констатира, че участниците от Източна Азия обикновено прекарват повече време в разглеждане на фона на изображението - определяне на контекста, докато хората в Америка като цяло отделят повече време в концентрация върху основната фокусна точка в изображението. Интересно е, че това отличие също така проличава в детски рисунки от Япония и Канада, което загатва, че различните начини за виждане на света възникват още на много ранна възраст. Като насочва вниманието ни, този тесен или широк фокус на внимание пряко определя какво помним от дадена ситуация в по-късен момент.

Ако ние сме това, което виждаме, и виждаме различни неща, то живеем в различни светове.

Въпреки че някои хора твърдят, че социалната ни ориентация може би има генетичен елемент, научните доказателства до този момент показват, че тя е заучена от другите. Алекс Месуди от университета в Ексетър наскоро е направил профил на стила на мислене на британски семейства от бангладешки произход в Източен Лондон. Той констатира, че в рамките на едно поколение децата на емигранти са започнали да възприемат някои елементи от по-индивидуалистичната нагласа и по-малко холистичен когнитивен стил. Употребата на медийни продукти е особено значим фактор за промяната.

Защо обаче изобщо се появяват различните стилове на мислене?

Очевидното обяснение е, че те просто отразяват доминиращата философия, която се е наложила във всеки регион с течение на времето. Западните философи наблягат на свободата и независимостта, докато източните традиции като даоизма се фокусират върху концепциите за единение. Конфуций например подчертава "задълженията, които съществуват между император и поданик, родител и дете, съпруг и съпруга, по-голям и по-малък брат, между приятел и приятел". Тези различни начини за възприемане на света са вградени в литературата на съответната култура, в образованието и политическите институции, така че вероятно не е твърде изненадващо, че тези идеи влияят на някои много базови психологически процеси.

Дори и така да е, деликатните разлики между отделните страни показват, че много други изненадващи фактори също оказват влияние.

На фронтовата линия

Да вземем например САЩ, най-индивидуалистичната от всички западни страни. Историци като Фредерик Джаксън Търнър отдавна твърдят, че експанзията и изследването на Запада са възпитавали по-независим дух и всеки пионер, покорявал дивото, е бил сам за себе си в оцеляването си. В съответствие с тази теория, скорошни психологически изследвания показват, че щатите по границата на някогашния Див Запад (примерно Монтана) обикновено демонстрират по-висок индивидуализъм. За да потвърдят "доброволната заселническа теория" обаче, психолозите би трябвало да използват втори, независим пример като противоположен аргумент.

И точно поради тази причина Хокайдо е толкова интересен случай. Като повечето източноазиатски държави, Япония като цяло има по-колективистивична и холистична нагласа. Но бързата миграция в северните територии напомня вълната за заселване на американския Див Запад. Правителството на император Мейджи дори наема специалисти по земеделие от САЩ като Хоръс Кейпрън, които да помогнат за култивирането на земята. Ако теорията за доброволното заселване е правилна, тези пионери би трябвало да са изградили по-независим дух в Хокайдо в сравнение с останалата част от Япония.

И наистина, Шинобу Китаяма от университета в Мичиган е установил, че хората в Хокайдо придават по-голяма ценност на независимостта, личните достижения и емоции като гордост, отколкото японците от другите острови. Те са по-малко загрижени за мнението на другите. Участниците също така са били приканени да направят тест за социално мислене, който изисква от тях да обсъждат бейзболист, използващ допинг.

Докато японците от другите острови е по-вероятно да разглеждат контекста - например на натиска да успее - японците от Хокайдо е по-вероятно да винят за употребата на допинг характера на състезателя или недостатъчния му морал. Тази тенденция да се хвърля вината върху лични черти е характерна за индивидуалистичните общества и е много по-близка до средните американски отговори на такива тестове.

Теория за бактериите

Друга (не толкова интуитивна) идея е, че контрастиращото мислене е еволюционна реакция на микроорганизми. През 2008 г. Кори Финчър от университета Уоруик и неговите колеги анализират глобални епидемиологични данни, за да демонстрират как нивата на индивидуализъм или колективизъм в региони съответстват донякъде на разпространението на заболявания: колкото по-вероятно е да се заразите, толкова по-големи колективисти сте.

Приблизителната теза е, че колективизмът, характеризиращ се с по-голямо съобразяване и уважение към другите, може да направи хората по-съвестни при избягването на поведение, което би довело до разпространение на болести. Трудно е да се докаже, че видимите корелации в реалността не се дължат на някой друг фактор примерно относителното богатство на страната, но лабораторни експерименти донякъде подкрепят тази теза - когато психолозите всяват у хората страх от болести, те изглежда възприемат по-колективистичен начин на мислене, и по-голямо съобразяване с груповото поведение.

Но вероятно най-изненадващата теория идва от селскостопанските ферми.

Томас Талхелм от университета в Чикаго наскоро е правил проучване в 28 различни китайски провинции като е установил, че ориентацията на мисленето изглежда отразява местното земеделие в региона.

Талхелм казва, че първо е бил вдъхновен за тази си теория от собствения си опит в страната. Когато посетил Пекин на север, той открил, че непознатите са много по-внимателни. Ако се храни сам, хората идват и разговарят с него, докато тези в южния град Гуанджоу са по-резервирани.

Тази отстъпчивост пред другите изглежда като деликатен знак за по-колективистично мислене, така че Талхелм започнал да се чуди какво може да стои зад тези две нагласи. Разграничението не изглеждало да е свързано с нивата на богатство или модернизация, но той забелязал, че една важна разлика е типът основен посев, отглеждан в региона: ориз в повечето южни райони и пшеница на север. Разграничението на посевите върви почти изцяло по река Яндзъ.

Отглеждането на ориз налага много по-голямо сътрудничество: то изисква повече труд и сложни системи за напояване, обхващащи много различни ферми. Отглеждането на пшеница, обратно, изисква около два пъти по-малко работа и зависи от дъждовете, не от напояването, което означава, че фермерите не се налага да си сътрудничат със съседите си и могат да се концентрират върху грижата за собствените им посеви.

Дали тези различия водят до по-колективистично или индивидуалистично мислене?

Работейки с учени в Китай, Талхелм прави тестове с повече от 1000 студенти в различни региони, отглеждащи ориз или пшеница като използва показатели като "триадата" за оценка на холистичното мислене. Той също така поставя на хората задача да начертаят диаграма, демонстрираща отношенията им с приятелите и познатите им. Хората в индивидуалистични общества обикновено рисуват себе си като по-големи от приятелите си, докато колективистите обикновено представят всички с еднакви размери. Американците са склонни да представят себе си като много големи елементи в диаграмата.

И наистина, хората в отглеждащите пшеница региони обикновено са демонстрирали по-висок индивидуализъм, а тези в отглеждащите ориз региони са били с по-колективистично и холистично мислене. Това е било валидно дори и на границите между различните региони.

Когнитивен калейдоскоп

Важно е да се подчертае, че това са само общи тенденции сред огромен брой хора; има спектър от различия сред всяко изследвано население. Идеята, че нещата са черно-бели - от антропологична перспектива - е лишена от смисъл. Има много исторически връзки между източните и западните държави, които означават, че някои хора са възприели в някаква степен и двата начина на мислене. Фактори като възраст и класа също имат ефект.

Все пак е нужна теория, която да обяснява защо различните групи от населението имат различна психология.

Но въпреки добрите намерения, напредъкът в тази област е бавен. Заради времето и средствата, които са нужни, за да се извършват проучвания по цял свят, повечето изследвания все още залагат на "представители на западния свят, образовани, индустриализирани, богати и с демократични нагласи", вместо да търсят по-голямото многообразие.

Oще: амбиции  америка  дивия запад  егоцентризъм  запад  изток  индивидуализъм  колектив  колективизъм  културни различия  начин на мислене  сащ  япония 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.