Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Заслужаваме ли повече?

Само като риторични въпроси слоганите придобиват реален смисъл Снимка: В.Е.
Само като риторични въпроси слоганите придобиват реален смисъл

Няма съмнение - малко неща са по-скучни, наивно патетични и тотално забравими от предизборните слогани. Отдаван отминаха времената на партийната романтика, когато ключовото изречение носеше реално послание и дори ставаше повод за препирни или закачки между симпатизанти.

Днес и най-разпалените агитатори не се осланят на фразата, която се мъдри по билбордовете и плакатите на формацията им, да не говорим, че отдавна не помнят предишните. Слоганът не е нищо повече от досадна неизбежна флинтифлюшка, поставена да краси безмерно благата мутра на кандидата за доверието ви. Уви, дори не е плод на особени мисловни напъни, камо ли на остроумие; това е нещо като задължителна формална миза за участието в голямата игра.

Кратка разходка из актуалните послания? Тръгваме от претопленото плагиатство на България без цензура. „Българите заслужаваме повече" е водевилно дежавю на „Българинът заслужава повече" на коалиция Български народен съюз (на бас, че бяхте забравили за съществуването на подобно чудо) на едни предишни избори.

Основната разлика е, че сега числото вече е множествено, както са множествени и числата, похарчени за пропаганда на новоизлюпените носители на бабините илюзии и раздавачи на обещания с дъх на скара. Преминаваме покрай безличните социалистически мантри на БСП и АБВ - „Да съхраним българското, да възродим България" и „За справедлива България, социална Европа" (има ли значение кое на кого е?).

После свиваме покрай семплото пожелание „Направи избор" на Реформаторския блок, което не носи в себе си никакво допълнително указание. За Бога, та това дори не служи за насърчаване на избирателната активност, защото правенето на избор може да включи и отказа от него.

Продължаваме разходката с констатацията на ГЕРБ „България няма време за губене" (т.е. по време на тяхното управление е имала, така ли?). Завършим с умопомрачителното уравнение на властелините на тъпите лозунги ДПС, които извеждат връзката „ДПС в Европа - Европа в България" (следователно България в ДПС, ако завършим логическия цикъл).

Дори веселяшкото „Бий им дузпата" на Глас народен е нелепо, след като не визира на кого точно трябва да изпълниш наказателния удар и с какво тези там са различни, освен че се изживяват като футболния немезис на останалите.

Нито едно от тези послания не носи и следа от излишна креативност, но това изглежда е в реда на нещата. Не слоганите печелят изборите. И именно защото е така, те биха могли да си позволят да бъдат малко по-умни, красноречиви или забавни.

И все пак съществува начин, по който гласоподавателят да открие смисъл в наличните послания. Вместо липсата на препинателни знаци в края на изречението или помпозния удивителен израз на някаква псевдорешимост, може да бъде поставена питанка. Само като риторични въпроси слоганите придобиват реален смисъл.

Вижте само какви допълнителни нюанси крие „Българите заслужаваме повече?". Всъщност не е ли това големият въпрос изобщо на родните избори? Така на преден план най-после излиза искреността на факта - всяка страна си заслужава кандидатите, които да я представляват и ръководят. А това вече дори не е слоган. Това е съдба.

 

Най-четените