30 август 2013 г. Роджър Уотърс в София! "Стената" live! Най-впечатляващият концерт-спектакъл, който съм изживявал до този момент...
Няма да разказвам за това как баща ми навремето ми отваряше "ушите" за Pink Floyd (за което му благодаря), докато майка ми (която също има "сърце и душа" за тази музика) постоянно намаляваше "прекалено силния" звук на стерео уредбата. :) Хубави спомени!
За друго ми е мисълта в момента и други размисли събуди този концерт у мен. Защото, като всяка истинска рок музика, това е музика с послание, музика, която буди не само емоции, но и размисли, музика, която е създадена, не само да забавлява, но и да пробужда, да задава неудобни въпроси и да провокира, музика на бунта, музика на протеста. Точно за протеста ми е думата.
"Mother, should I trust the government?", пее Роджър Уотърс на сцената, докато на стената отстрани се прожектира отговорът - "No fuckin' way - ОСТАВКА!"
Да, наистина един хубав реверанс към българската публика. Би било добре обаче да си припомним, че Роджър Уотърс не дойде в България, за да каже "оставка" на кабинета Орешарски, а "Стената" е един спектакъл изпълнен с много по-дълбоки, многопластови и глобални послания. Би било добре (за самите нас) да престанем да мислим в медийно-манипулирани плоски стереотипи и да си извадим главите от пясъка.
Ако го направим, със сигурност ще разберем, че Роджър Уотърс каза ясно не само на българската публика, а и на целия свят - "Every gun that is made, every warship launched, every rocket fired, signifies, in the final sense, a theft from those who hunger and are not fed, those who are cold and not clothed." (Всяка произведена пушка, всяка започната война, всяка изстреляна ракета, означава, в крайна сметка, кражба от онези, които гладуват и не са нахранени, от онези, които мръзнат и не са облечени.)
Ако го направим, ще си спомним, че на стената освен "Оставка", беше изписано и Capitalism с шрифта на Coca Cola, че на огромното ЧЕРНО ПРАСЕ, летящо над стадиона (което накрая на концерта беше "убито" от публиката), бяха изобразени логотипите на Shell, McDonald's, Mercedes, сърп и чук, а също и символите на големите световни религии...
И ако "имаме очи да видим и уши да чуем" (тоест ако доброволно не сме заели типичната щраусова поза), няма как да не схванем ясното послание, което "Стената" отправя по този начин. А това послание (по думите на самия Уотърс) не е антирелигиозно, антисемитско (впрочем, такива обвинения бяха отправени към твореца) или "анти"-каквото-и-да-било, а "PRO-life" (ЗА-живота)!
Нима има значение дали бомбите, които отнемат живот, падат под формата на давидова звезда, полумесец и звезда, християнски кръст, лого на шел (препратка към кървавия петрол), сърп и чук или фашистки символ (кръстосаните чукове от "Стената")? Има ли значение каква е идеологическата маска на онези, които взимат решения от наше име, натискат копчето и изстрелват ракетите, носещи смърт? Нима животът на децата в Сърбия и Сирия е по-малко ценен от живота на децата в Америка и Израел?
Пиша всичко това, защото в светлината на актуалните събития в Сирия, изплуват пороците (в смисъл на недостатъци), криещи се в нашето мислене - същите пороци, поради които охотно позволихме да бъдем манипулирани и лъгани от българските политици повече от 20 години.
Чуват се гласове на политици и общественици, проповядващи войната в името на "демократичните ценности" и "про-западната ориентация". На сцената излизат фигури, които с менторски тон ни обясняват как България трябва да се включи активно в евентуална военна кампания срещу режима на Асад в Сирия, удобно пропускайки факта, че една военна интервенция означава десетки хиляди нови жертви, разрушения и най-вероятно още по-сериозна дестабилизация на региона, която от своя страна би имала непредсказуеми последици дори в световен мащаб.
Онези, които твърдят, че истинската демокрация може да се налага с бомби и ракети, не са разбрали нищо от посланието на Роджър Уотърс и "Стената". Впрочем несъстоятелността на горната теза е доказана на практика редица пъти и на всеки непредубеден наблюдател му е ясно, че със силата на бомбите може да налагаш колониална политика, да ограбваш и рушиш, но не и да създаваш и градиш нещо добро за хората.
Допускането, че може да осъществиш ценностите, за които се бориш, като разстреляш опонента си (със шмайзер - както е в "Стената"), е дълбоко фашистко в своята същност. И няма как да не цитирам Димитър Божанов, който тези дни ни предупреди, чрез своята публикация в Интернет ("Възраждането на фашизма"):
"О, да, той се завръща! Завръща се с опасна скорост, а вече виждам мирните граждани, запленени от магията му - те са сред нас и са готови да изпънат ръка силно напред и да извикат „Хайл!" Стига да им го кажат Обама или от Европейския съюз, те са готови."
Къде е тук връзката с протестите срещу кабинета "Орешарски"? Ами, работата е там, че самият аз участвам активно в тези протести и не ми е приятна мисълта, че хората, които излязоха на улицата за да изразят своята нетърпимост към начина, по който се прави политика у нас, накрая пак ще останат излъгани (и до голяма степен самоизлъгани).
Защото така наречените "опозиционни сили", реформаторски блокове и нови политически проекти, претендиращи да бъдат също част от протеста срещу правителството, в последните дни се надпреварват да изразят по-голяма съпричастност към "западния свят" и първи да предложат пълната НИ подкрепа за удари срещу Сирия (забележете, преди инспекторите на ООН да излязат със становище относно използваното химическо оръжие там).
Това са същите тези политици, които на следващите избори ще развържат торбата с лъжите и отново ще бъдат безкрайно щедри в обещанията си, борейки се за НАШИТЕ гласове. И за какво? За да сменим "тези" с "онези", да свалим "комунистите", за да дойдат "демократите", да заменим един олигарх с друг такъв, да обърнем гръб на "Изтока" и да се прегърнем със "Запада" ... Не ни ли омръзна вече да участваме за пореден път в тази пиеса, написана от "вносни" и родни режисьори?
Трябва да бъде кристално ясно, че истинска промяна на положението в България няма да има, докато не променим мисловните си модели и не приложим творческия си потенциал, за да направим страната си такава, каквато искаме да бъде. "Бъди промяната, която искаш да видиш в света", казваше Махатма Ганди. Днешният динамичен свят ни поставя нови предизвикателства всеки ден, а нашето мислене на глобално и на локално ниво е зациклило в мухлясали модели, сякаш извадени от архивите на Студената война.
Следвайки този път може да получим само "подмяна", но не и "промяна". Лично аз не желая да участвам в "подменени" протести и затова всеки път, когато излизам да изразя позицията си на улицата, ще си припомням това.
Много жалки и тъжно-смешни са опитите на някои медийки да внушават, че видите ли, Роджър Уотърс "разцепил" протестиращи и контрапротестиращи с надписа "Оставка" върху стената. Ако има някакво разцепление и разделение, може да го търсим преди всичко в нас самите и в стените, които допускаме да съществуват в умовете и сърцата ни.
Защото в крайна сметка онзи, който разбира посланието на "Стената" знае, че това е послание за мир, единство и събаряне на изкуствените стени между нас; послание, което е колкото общочовешко, толкова и политическо, доколкото за добро или за зло политиката касае общото и индивидуалното ни битие.
Снощи създателите на този уникален спектакъл направиха София съпричастна на духа на стойностната рок музика, която преодолява праха на времето с посланията си, която обединява, а не разделя хората, която ни провокира винаги да задаваме въпроси, да мислим, да чувстваме и да се борим, за да съборим СТЕНАТА.
Благодаря ти, Роджър Уотърс!
