Да разкажеш света в 8 секунди, или къде изчезна публицистиката | webcafe.bg
Webcafe

Да разкажеш света в 8 секунди, или къде изчезна публицистиката

Webcafe
18.06.2018, 14:23 (обновена 20.06.2018, 16:33)
жени марчева, btv

Снимка: © Ладислав Цветков, bTV

"Вярвам, че с времето българските политици ще разберат, че поканата за участие в публицистично предаване е малко или повече покана за нарушаване на личния им комфорт за сметка на обществения, а не събиране на сладки приказки"

Жени Марчева е лице на "Тази събота / Тази неделя" на bTV, една от най-добрите водещи в ТВ-публицистиката в последните години, дългогодишен журналист в БНТ и "Дарик", отразявала делото срещу българските медицински сестри в Либия.

Във време, в което политиците предпочитат да "общуват" еднопосочно с избирателите си през социалните мрежи, а въпросите все по-рядко намират отговорите си, професията на политическия журналист става рядко ценно и отговорно занимание. Затова решихме да попитаме Жени Марчева защо заглъхва гласът на публицистите, колко трудно е да бъдеш звероукротител на политически "остриета" и защо "Всяка версия на истината е опасна за вашето здраве".

Преди година Microsoft публикува изследване, което показа, че средната продължителност на човешката концентрация е паднала от 12 на 8 секунди. Как би обяснила най-важната новина от последната седмица в 8 секунди на публиката си?

- "Белене ще се строи, освен ако не се строи", мисля, че секундите са 5. Или „МВР на крачка от залавянето на опасен престъпник, той умира предварително". Това са 6 секунди.

Или „Тръмп и Ким Чен-ун вечерят в Сингапур, светът плаща сметката". Златно правило в журналистиката е използването на кратки изречения. В деня, в който целият европейски елит се беше събрал в София, колега ми разказа как сутринта във фризьорския салон клиентите коментирали, че Цариградско шосе е блокирано заради визитата на Тръмп у нас. Вероятно хората са чули Туск, но Туск/Тръмп...важното е, че е нещо с Т.. :) 

Къде изчезна публицистиката?

- Има я, диша, съществува, яде шамари, става, изправя се, пак диша и... така. Вярвам, че с времето българските политици ще разберат, че поканата за участие в публицистично предаване е малко или повече покана за нарушаване на личния им комфорт за сметка на обществения, а не събиране на сладки приказки. И ще осъзнаят, че „обслужващата" ги журналистика първа ще ги изостави, щом наближи буря или криза.

Как се прави журналистика във време, в което всеки си има своя собствена версия на истината?

- Както и досега - събираш, проверяваш и представяш различните истини и нека по-добрата победи. Но това със собствената версия на истината е много опасно. В буквален смисъл. Някакъв американец пострада преди няколко месеца, след като сам си направи ракета и полетя, за да докаже, че Земята е плоска. Доказването на неговата истина му докара болки в гърба при падането на ракетата. Може би е редно да предупреждаваме „Всяка версия на истината е опасна за вашето здраве"!

Как се мери успехът на едно политическо интервю?

- По това дали политикът ще дойде пак на интервю или никога повече. Ако си е тръгнал недоволен, значи интервюто е било успешно.

Как убеждаваш събеседника си, че е важно да му зададеш въпрос, който той не иска да чуе в ефир?

- Не го убеждавам, защото той няма как да знае какво точно ще го питам. Иначе, бих му казала, че може само да спечели от честния отговор на неудобния въпрос и това е самата истина! Замитането под килима ражда лавина от недоразумения и тежки имиджови щети за събеседника.

Подценени ли са жените, когато задават сериозни въпроси за политика?

- Не, никога не съм се чувствала така. Дори смятам, че това е предимство в мъжкия свят, в който живеем.

Най-трудният разговор в кариерата ти?

- Обикновено това са разговорите с родители, които са загубили децата си. Тогава знам, че няма „правилни" и „грешни" въпроси, оставям се на интуицията си какво да попитам и къде да спра. Трудни са всички разговори с хора, които изживяват някаква сериозна морална дилема в своя живот.

Кой е разговорът, при който би станала и напуснала студиото?

- Словесните престрелки никога не са ме плашили. Но ако някой насочи срещу мен истински пистолет - ще изчезна за секунди.

В какво се изразява подкрепата от медията, която един политически журналист би трябвало да получава, за да бъде свободен в работата си?

- В това да знаеш, че можеш да питаш всичко, което е от обществен интерес. В това да бъдеш защитен, ако някоя звезда от политическия небосклон реши да те „опари". В това да бъдеш свободен да търсиш различни позиции. Мисля, че в това отношение съм късметлия, защото в bTV е така.

Любимите филми за журналисти (топ 3) - защо ги харесваш и би ги препоръчала за гледане?

Когато гледах навремето The Insider, бях изплашена от смазващата силата на информацията. Spotlight е велик филм за това, че журналистиката е самотно занимание, а не масов крос през центъра на града. Плакала съм от смях на Morning Glory, защото тогава работех в сутрешен блок и вероятно съм се асоциирала с героите, които правиха страшни щуротии в името на рейтинга. А House of Cards смятам, че трябва да се гледа от всички по-млади колеги, които искат да станат политически журналисти.

Oще: бтв  жени марчева  жени марчева бтв  журналистика  любими филми за журналисти  медии  неудобни въпроси  политика  политическа журналистика  публицистика  тази неделя  тази събота 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

5 deowin | 19.06.201817:16

>Журналистката която след неуспешният и опит за подигравка с Бареков, е по-позната като "онази с баджаците"

Това.
Ако не можеш да се справиш дори с малоумен катил като Бареков и да надвиеш дори неговия практически несъществуващ интелект, при което той да те направи за смях вместо, както ти е било целта, точно обратното, то няма как да си "една от най-добрите водещи" - дори в България нивото на публицистиката не е толкова трагично ниско.
Бареков.
Да те направи за смях.
Бареков.
Честно.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

4 dedo adji | 19.06.201811:44

.... Грешката на повечето, които се смятат за такива в нашият телевизионен ефир е когато поканят далеч по-интелигентни от тях хора. ....

Е ти какво искаш, бе лукав белег? Да гледаме само хора с интелект на нивото на журналисти ли? Ми тогава по-добре да си гледаме флинтстоун. То не, че я допускат често тая грешка.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.02.2017, 07:04

3 slyscar | 19.06.201809:21

Журналистката която след неуспешният и опит за подигравка с Бареков, е по-позната като "онази с баджаците". Каква топ журналистка, какви пет лева. Последната събота или неделя, не си спомням точно, но пак падна голям смях. Става въпрос за разговора с Велизар Енчев и Александър Йорданов. Вместо да се изпокарат по между си, каквато явно бе целта на занятието, те нападнаха водещата и БТВ, и то многократно. На което "топ журналистката" отговори подобаващо, като почервеня като домат, и заеквайки се чудеше как да се оправдава. Топ журналисти да искаш... Грешката на повечето, които се смятат за такива в нашият телевизионен ефир е когато поканят далеч по-интелигентни от тях хора. Тогава интервютата някак си не се получават, тъй като водещите само си гледат в записките, и кимат утвърдително с глава съгласявайки се с казаните неща част от които въобще не разбират. Поради тази причина за да не стават смешни, все по-често се канят гости с посредствени интелектуални възможности, с надеждата че така водещият ще изпъкне. Да, но нивото пада със страшна сила. Стигнахме до там едни и същи малоумници да бъдат канени да говорят по всички въпроси. От чифтосването на торните бръмбари, до адронният ускорител. Смешна работа.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

2 pixie | 19.06.201808:59

Жени Марчева далеч не е една от най-добрите водещи, както я представя визитката в началото на интервюто. Има много примери за това как не трябва да се дължи по време на интервю с гостите си. Като започнем от разговора и с английския посланик преди време, към когото си позволи да се обърне на "ти" и да афишира пред аудиторията си, че били семейни приятели. Това не е особено професионално.
Друг пример е интервюто и с Бареков (въпреки Бареков, не съм му фен), когото беше поканила, за да обиди и направи евтина сензация от това.
Тези и други примери показват, че има още много да работи над екранното си присъствие и представяне.
Не е лошо да гледа внимателно интервютата си, след като са излъчени, за да си направи съответните изводи и поуки какво да поправи. Явно няма кой друг да и ги подскаже.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 29.05.2017, 14:22

1 bfm | 19.06.201808:34

"Как се мери успехът на едно политическо интервю?

- По това дали политикът ще дойде пак на интервю или никога повече. Ако си е тръгнал недоволен, значи интервюто е било успешно."

Не така се прави журналистика.
   

оценка

+0 -0