В интервю на Мариела Балева, публикувано в днешния брой на в. "Дневен Труд", антропологът Харалан Александров коментира първата година управление на ГЕРБ и лидера Бойко Борисов.
Предлагаме ви част от интервюто.
- Определят днешното управление за силово. Борисов обеща да оправи държавата, повярваха му?
- Всеки претендент за властта е обещавал да оправи държавата. В култура на зависимост и заучена безпомощност лидерството винаги подхранва и експлоатира нереалистични свръхочаквания, след което често става жертва на неизбежното разочарование. Сред многото претенденти хората подкрепиха Борисов, защото създава впечатление за правен и енергичен човек, който се опитва нещо да промени. Но впечатлението за силово управление е измамно.
- Защо?
- Силовото управление предполага не само силно лидерство, а ефективни институции. В България институциите са дезинтегрирани и завладени от частни интереси до степен на самозаличаване. В този смисъл хиперактивното, силно персонализирано политическо лидерство просто прикрива институционалното безсилие. Слабостта на институциите си проличава по време на криза, а ние за първи път преживяваме класическа икономическа криза, която тръгва отгоре, удря първо икономическите елити, след което започва да се просмуква надолу. Поради тази особеност, когато кризата започва да отминава в развитите страни, при нас се задълбочава и навярно тази есен и зима наистина ще бъдат критични.
- Обяснете логиката - как хората избират на кого да вярват?
- В България като навсякъде простите хора, а те са огромното мнозинство, избират да вярват на онова, което им харесва, и съответно подкрепят политици, които услужливо подхранват илюзиите им. Това, което хората обичат да чуват от своите лидери, най-често не е истината, защото тя има свойството да е нелицеприятна, особено в българската ситуация. Онези, които дръзнат публично да посочат нежеланата истина, биват моментално намразвани.
- Как ви звучи новината, че премиерът е свалил цената на тока с 3%?
- Звучи ми като нещо, което хората ще са доволни да чуят - загриженият премиер прави щедър подарък на народа.
- Казват, че хората ги е страх да протестират?
- По-скоро не вярват, че протестите ще променят нещо съществено. Което е странно, тъй като това управление, бидейки популистко, е чувствително към обществените настроения и реагира смислено на протести - да припомня сагата около закона за регулиране на ГМО. От друга страна, мнозина инвестираха доверие и надежди в това управление и е неловко да почнат да се бунтуват, преди да е минала и година от началото му. Въпреки всичко хората си харесват Бойко и искат да му дадат шанс, не могат да си позволят психологически да се разочароват толкова бързо. По емоционални и културни причини българите са готови да простят на Борисов много по-тежки провали, отколкото на всеки друг, и това е политически ресурс за прокарване на непопулярни реформи, който се пропилява.
- Т. е. хората се идентифицират с това управление?
- Да, точно така. От културологична гледна точка това е първото автентично представителство на типичния българин във властта - самороден и самонаправил се елит, почти недокоснат от външни цивилизационни влияния - истински триумф на родната демокрация. Налице е пълно манталитетно съвпадение между "народа" и управляващите. След 20 г. бъхтене и търсене най-накрая се роди на местна почва съвършеният популистки лидер, възникна тази здрава и неделима сплав между Борисов и влюбения в него електорат. И тя има всички изгледи да издържи тежки удари - икономически, политически и морални. В нашата нова история сме постигали такава политическа хармония само при славното управление на земеделците начело със Стамболийски.
- Колко дълго може да продължи тази любов?
- Дълго - споделената любов надживява разочарования и изневери. Както и да се развие кризата, в България хората няма да гладуват поради здравия селски корен, който ще им осигури буркани с храна, и пак поради този корен няма лесно да изоставят своя Бойко въпреки диверсиите на коварната опозиция. Т.е. има всички изгледи за дълга и щастлива връзка.
- Борисов какъв е - добър актьор или е по-скоро напълно истински?
- Той е от най-добрите политически актьори, защото искрено се вживява в отредената му от електората и медиите роля на спасител. Това му помага, дано помогне и на страната.
- По-голям спасител ли е от Царя?
- Без съмнение, той е самороден герой, идва от народните низини. Царят ни споходи отгоре, от неведоми аристократични висоти и докрай остана чужд и дистанциран. Той се оказа прелюдия към пиршеството на истинския народен герой, неговата историческа мисия беше да му отвори вратата към сцената. В културно-политически смисъл преходът завършва с Борисов - гърнето намери похлупак по мярка. Не е ясно какво започва, но няма страшно, с такъв юнак начело всичко ще е наред.
- Как обяснявате нароилите се напоследък песни във възхвала на ГЕРБ, Борисов и Цветанов?
- Например?
- Например: "Гордеем се, че в селото пяхме и гласувахме ний, партията ГЕРБ да подкрепим, а сега да я благословим!"
- Очевидно народната любов напира да се излее в първични фолклорни форми - груби, но искрени. В тези стихове има умилителен патос.
- И как го тълкувате?
- Няма какво да се тълкува - всичко е ясно. Българското село е постигнало върховна политическа реализация и възторжено я прославя. С този радостен селски оптимизъм можем да спим спокойно с убедеността, че ни чака светло селско бъдеще.
- Прекалено иронично е?
- Така е, но въпреки иронията аз харесвам селяните и им се радвам, затова се занимавам с антропология. Всички трябва да се радваме, че най-сетне голямото село, което представлява България, намери своето скромно място в Европа.
- Е, според статистиката гражданите сега са повече от селяните?
- Готов съм да споря. Ние сме нация от неуспешно урбанизирани селяни. Селото опустява, но селският дух тържествува и превзема града. Това, че хората живеят в градовете с телевизорите си, а не в селата с прасетата и кокошките, не означава, че са станали граждани.
- Но средата променя хората, българите се адаптират бързо?
- Хората са тези, които създават средата. По своята дълбока социална и културна принадлежност ние си оставаме селяни, макар и развратени от градските кефове. Поредният пример е шумното честване на юбилея на "Пайнер", който 20 г. весели и ощастливява сърцата на българските "граждани". Триумфът на чалгата, която превзе площада пред "Ал. Невски", е категорично доказателство за победата на селото над града, на селските вкусове над градските.
- Не сте ли краен в оценката си за хората и политиците ?
- Просто съм откровен - не съм политик и мога да си го позволя. Впрочем селските вкусове удържат победа не само на културния, но и на политическия фронт. Погледнете рейтингите - харесваните политици или са селяни, или успешно се правят на такива. Борисов отново води с едни гърди - помните ли, като каза, че опонентите му се пуйчели като пуйчетата на баба му? Това е гениално попадение, едновременно сразява противника, намеква за селски корен и печели сърцата на всички, които гледат пуйки с цел оцеляване. Кога Дянков, на когото много му личи, че не е гледал пуйки, ще успее така да разнежи селската душа?
- Виждате ли някъде повод за оптимизъм?
- Ще споделя една оптимистична тайна - ако човек иска да се чувства комфортно в България, трябва да се научи да харесва селяните, което не означава да стане като тях. Казвам това без ирония и цинизъм - за да промениш нещо, трябва първо да се научиш да го разбираш и приемаш.
