Скритата връзка между антибиотиците в месото и болестите при хората | webcafe.bg
Webcafe

Скритата връзка между антибиотиците в месото и болестите при хората

Webcafe, по Wired
10.09.2018, 09:56 (обновена 12.09.2018, 16:48)
пиле

Снимка: © Pixabay

Някои зарази могат да причинят септичен шок и дори смърт

В продължение на почти седем десетилетия редовно даваме антибиотици на животните, чието месо консумираме.

Това са само няколко години по-малко от времето, в което ние самите взимаме антибиотици. И за почти също толкова време е очевидно, че тези дози антибиотици създават устойчиви на лекарствените препарати бактерии, които се пренасят от животните, отглеждани за месо, и разболяват хората.

Първите епидемии на устойчиви на лекарства, породени от консумирана храна заболявания, са регистрирани още в средата на 50-те.

Тогава устойчива на медикаменти салмонела поразява Югоизточна Англия и е само първата от многобройни епидемии, които се случват в рамките на десетилетия - някои със скромни мащаби, други - огромни и масово разпространени. Една от най-големите причинени от животински храни епидемии в историята на САЩ разболява 634 души в 29 щата и Пуерто Рико в периода 2013-2014-а.

Произходът й може да бъде проследен до пилета, които са получавали антибиотици с храната си.

Връзката между двете разбира се не е общоприета. Повечето от изследванията, които свързват употребата на антибиотици във фермите и човешките болести, са резултат от наблюдения, а не от експерименти. Това дава на селскостопанския и фармацевтичния бранш възможност да настоява, че няма убедителни аргументи и научни факти срещу прекалената употреба на антибиотици във фермите.

Аргументът е, че пренасянето на бактерии от животните към месото и оттам - към хората, не е доказано и докато няма стопроцентова сигурност, практиката за даване на превантивни антибиотици на селскостопански животни трябва да продължи.

Ново, внимателно подготвено изследване, отива по-далеч от всички други, за да докаже, че резистентните бактерии могат да преминават от животните в хората чрез месото.

То също така показва модел как нови системи за наблюдение могат да ограничат този приток на бактерии в първоизточника им - фермите.

Това е само едно изследване, но то е с огромна значимост, защото елиминира несигурността по отношение на този поток от бактерии. Извън експерименталните условия никога не е било възможно да се докаже, че антибиотикът, даван на животното, предизвиква нарастване на тези бактерии, които се оказват в организма на хората.

Но тази нова разработка разглежда толкова задълбочено геномиката на бактериалната адаптация в отглежданите за храна животни и при хората, че доказва връзката, която селскостопанският бранш би предпочел да отрича до последно.

Водещите учени в това изследване са Синди Лиу и Ланс Прайс, медицински директор и директор на Центъра за мерки срещу резистентността на антибиотици към университета "Джордж Вашингтон". Те са започнали изследването на предишните си постове в Изследователския институт по транслационна геномика във Флагстаф, Аризона.

Фактът, че тази работа се е извършвала във Флагстаф, е важен: това е малък град без голяма входяща и изходяща миграция, което го превръща в затворена географски естествена лаборатория.

На всеки две седмици в рамките на година, учените са купували месо в супермаркетите на Флагстаф. Същевременно те са вземали бактерии от кръвта и урината на пациенти в болниците на Флагстаф и са анализирали двата набора от образци за присъствието на резистентни бактерии. Замисълът е бил да бъде отчетено разпространението на бактериите и да се създаде графика кога се появяват щамовете и как се разпространяват из града.

При възможност, учените са се надявали да докажат произхода на щамовете и посоката на разпространението им.

Има важен нюанс в образците, които Лиу и Прайс са избрали да събират. Произлизащите от храната бактерии - салмонела, кампилобактер, шигела - имат очевидна връзка с храната и фермите.

Но в продължение на около две десетилетия някои учени са били загрижени за друга бактериална заплаха, която е имала не толкова очевидна връзка с храната, но със сериозен ефект върху общественото здраве: специфичен поднабор от широката гама ешерихия коли, който е наричан EXPEC - "извънчревна" патогенна ешерихия коли, която може да напуска червата и да предизвиква инфекции в други части на тялото.

Пикочният мехур често е входната точка за навлизане на EXPEC, така че инфекциите на уринарния тракт често са един от първите признаци за заразяване. Нелекуваните инфекции могат да достигнат до бъбреците и оттам да преминат в кръвообръщението и устойчивите на лекарствени препарати уринарни инфекции са на практика неизлечими, тъй като не реагират на даваните с цел лечението им антибиотици.

EXPEC могат също да причиняват и по-сериозни болести от произлизащите от храната инфекции като в някои случаи се стига и до септичен шок и смърт.

Екипът е взел образците от месо и изолираната бактериална флора в лабораторията и е потърсил организми, които да са общи в двата набора от образци. Учените са открили ешерихия коли, която е вездесъщ чревен патоген, в близо 82% от образците на месо и в 72% от образците от пациенти.

Сред многото открити щамове е бил и един, известен като H22, който присъства и в пилешкото месо, и в хората. Той носи генетични маркери, показващи, че първо се е намирал в червата на пилетата, след което се е адаптирал към хората.

Това е нещото, което е липсвало в по-ранните изследвания на EXPEC в месото и хората: доказателство, че месните щамове и инфекциите при хората са свързани не само във времето и мястото, но и в прехода от животно към човек.

"Мисля, че това е първият път ,в който наистина можем да установим посоката на пренасяне", коментира Прайс.

Това показва ясно, че хората придобиват инфекции на уринарния тракт (UTI) от ешерихия коли, която произхожда от пилетата.

В подкрепа на тезата щамовете ешерихия коли, които са преминали от птиците към хората, е било по-вероятно от другите щамове в образците да демонстрират устойчивост на антибиотиците тетрациклин и гентамицин, използващи се в птицевъдството. Това затвърждава наблюдението, установено в стотици изследвания до този момент, че употребата на антибиотици във фермите създава резистентни бактерии, които могат да преминават в организма на хората.

H22 щамовете са били ограничен малък набор, около 0.5%, от всички щамове, които е открил екипът. В мащабите на населението на САЩ половин процент се равнява на 30,000-40,000 случая годишно на уринарни и бъбречни инфекции, но общият брой със сигурност е много по-голям според Прайс, макар че има останали още щамове за анализиране.

Има и друг важен детайл в разработката на Лиу и Прайс. Те са доказали връзката между хора и животни като са се заровили дълбоко в геномиката на откритите щамове. H22 щамовете са били част от по-мащабна група щамове ешерихия коли, които обикновено не се свързват с животни. Извън академичните лаборатории, анализите на произхождащите от храната бактерии обикновено не са толкова детайлни.

Те не се използват в най-важния федерален анализ в САЩ, извършван всяка година от центровете за контрол на заболяванията (CDC), Администрацията по храните и лекарствата (FDA) и Американското министерство на земеделието, съвместен проект, наречен Национална система за мониторинг на антимикробната резистентност (NARMS).

Проектът NARMS търси произлизащи от храната бактерии, които са станали резистентни на антибиотици и засягат хората, пренасят се чрез месото и присъстват в животните, когато те попадат в кланиците. Всяка година той показва какви типове месо е по-вероятно да съдържат резистентни бактерии и доколко резистентни на многобройни лекарствени препарати са бактериите.

Тъй като месото се купува в магазини за търговия на дребно, етикетите на опаковките могат да покажат връзка на месото с месокомбинатите, откъдето то е дошло.

Всъщност тези етикети са се използвали в миналото за справяне с произхождащи от храната епидемии, които са обхващали цели държави.

В настоящия си вид NARMS системата полага известни усилия да идентифицира откъде произлизат хранителните заплахи за човешкото здраве, но тези данни започват в момента, в който животните влизат в системата, за да се превърнат в месото, което се продава впоследствие.

Достъпът на NARMS до кланиците е ограничен и министерството на земеделието на САЩ от години се е борило неуспешно за достъп за проби от отглеждани за месо животни, докато те още се намират във фермите, където се отглеждат.

Ако този достъп се разшири, съчетан със съществуващите данни по етикетите и детайлния анализ, извършен от Лиу и Прайс в техните лаборатории, резултатът би могъл да е система за мониторинг, която да прави много повече, за да защитава храната ни от зарази.

В момента наблюденията подчертават заплахите за потребителите от месото, което ще се окаже на трапезата.

По-детайлна система за наблюдение би дала представа какво се случва по целия път до чинията - от фермите и може би дори от отделните стада, където има опасни бактериални щамове. Система с такава степен на детайлност е перспектива, не съществуваща реалност, но това е посоката, в която трябва да вървим, ако искаме храната ни да бъде безопасна.

Oще: антибиотик  антибиотици  антибиотично лечение  бактерии  болести  ешерихия коли  животински ферми  животновъдство  зараза  зарази  ферми 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.