Разумът продължаваше своето пътешествие, когато пред него се изпречи човек, облечен изцяло в черно, коленичил пред статуя, изобразяваща човек, разпънат на кръст.
- Добър ден - поздрави Разумът.
Човекът се изправи бавно, гледайки го укорително:
- Дал бог добро, синко - отговори, протягайки ръката си сякаш си просеше целувка.
- На кого? - попита Разумът.
- Какво на кого?! - учуди се човекът.
- На кого е дал добро?
Очите на човека се разшириха ужасено:
- Боже, прости му, той не знае какво говори! - и извади една свещ от гънките на дрехата си. - Вземи и я запали, помоли се бог да се смили над душата ти.
- Кой е бог? - попита Разумът.
- Този, който умря и възкръсна заради твоето спасение.
- Мен никой не ме е спасявал! - учуди се Разумът. - Още повече пък да умре и да възкръсне заради това.
Човекът се прекръсти:
- Нима ти не вярваш в бога?
- Не го познавам, трябва първо да го видя и тогава ще мога да преценя дали да му се доверя.
- Тука не става въпрос за доверие, а за вяра - възмутено говореше човекът, - безрезервна и всеотдайна вяра. Ти трябва да си готов да му служиш.
- Защо, той да не е робовладелец? Аз не обичам робовладелците, а още по-малко им вярвам.
- Спри, богохулнико! Бог проповядва любов между хората, той изпрати собствения си син да умре заради тях, да изкупи греховете им.
- Той на свобода ли е още? Ако аз изпратя сина си да умре, мисля че ще ме осъдят. Каква е тази любов, та той е садист.
- Ще гориш в ада, душата ти е обречена на вечни мъки заради тези скверни слова - крещеше човекът, - бог ще те накаже!
- Но защо, аз нищо не съм му направил! - слиса се Разумът - Всъщност, ако е вярно това, което ми каза за сина му, то той явно има психични проблеми и трябва да се лекува в някой психодиспансер.
- Махни се, Сатана! - изпищя човекът, размахвайки малък кръст пред себе си.
- Какво е Сатана? - заинтригува се Разумът.
- Ти, ти си дошъл да изпиташ моята вяра - говореше човекът.
- Не, просто се разхождам и исках да поговоря с някой.
- В името на отца и сина и светаго духа . . .
- Тези пък кои са? - прекъсна го Разумът.
- Това е бог, глупако. Той притежава триединна същност.
- О, значи е шизофреник. Сега разбирам някои неща - поклати глава Разумът и продължи по пътя си.
