Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо трябва да се притесняваме от трусовете в САЩ

Америка направи shutdown на държавата Снимка: Getty Images
Америка направи shutdown на държавата

През 2011 г. британският министър на търговията Винс Кейбъл се оплака, че куп "десни побъркани типове" държат като заложници американското правителство и световната икономика, отказвайки да приемат обикновено рутинното увеличаване на законовия лимит на задлъжнялостта на Америка.

Световните лидери може и да избягват грубите изрази, използвани от Кейбъл, но общо взето мислят почти същото. САЩ отново се оказва на политическата боксова арена заради публичното финансиране и задлъжнялостта.

В международен план фискалните проблеми на Америка може да се окажат особено вредни за страните от еврозоната, опитващи се да се овладеят собствените си проблеми със задлъжнялостта и да засилят икономическото си възстановяване.

Нестабилността на световните парични пазари е последното, което е нужно на държави като Гърция, Ирландия, Испания и дори Франция. А доколкото и британската икономика е изключително зависима от финансовия си сектор, повеят във Вашингтон може да се превърне в буря в лондонското Сити.

Ако хаосът в САЩ доведе до фалит на страната по дълговете й следващия месец, това ще е много лош пример за страните от еврозоната, преминаващи през икономии, за да преодолеят задлъжнялостта си.

Една политическа последица от това може да е ръстът на националистически/популистки партии в Европа, които ще се възползват от поведението на Америка, за да легитимират призивите за фалит по публичните дългове на собствените си държави.

Нищо ново

Няма нищо толкова ново в противопоставянето между републиканската Камара на представителите и демократичния Сенат по договорката за бюджета за финансиране на правителството за фискалната 2014 г., започваща на 1 октомври.

Без значение дали е контролиран от само една партия или не, Конгресът досега не е успявал да прокара бюджета към началото на новата фискална година ежегодно от 1994 г. насам. Той обаче винаги е одобрявал "резолюция за продължаване на бюджета" (Continuing Resolution), одобряваща финансирането на дейността на правителството до договарянето на бюджета.

Доколкото това така и не се случи до полунощ на 30 срещу 1 октомври, американското правителство прибегна към "частично спиране" на дейността, което засяга "услугите, които не са от крайна необходимост" (включително федерални плащания по правителствени договори, социални осигуровки и други подобни).

От 1981 г. досега е имало 10 такива спирания. Всички те с изключение на едно са траяли само един уикенд, когато правителствените служби така или иначе са били затворени. Изключението, в края на 1995-а и началото на 1996-а, е продължило 26 дни.

По всичко изглежда, че сега Америка навлиза в същите територии, тъй като настояванията на републиканците да не бъдат предоставяни средства за публично здравно осигуряване по Obamacare като задължително условие за каквато и да е договорка за бюджета срещат стабилната опозиция на демократите, засилена от заплахата за президентско вето, ако подобни мерки бъдат приложени на практика.

Това може да звучи като локални вътрешни борби, но потенциалните последици биха били с глобални мащаби, ако сблъсъкът продължи след средата на октомври, когато се очаква САЩ да повиши лимита на задлъжнялостта си.

Таванът за заеми всъщност вече бе достигнат през май т.г. Оттогава насам американското финансово министерство преразпределя пари от правителствените сметки, за да плаща на кредиторите на страната, но трезорите вече са почти празни.

Америка е на крачка от първия фалит в своята история. Ако той се случи, най-малката последица от него би било понижаване на кредитния й рейтинг от агенцията Standard & Poor's, както и от други агенции.

Фактът, че основните кредитори на американското правителство са най-вече чуждестранни правителства и централни банки, може да предотврати паниката на финансовите пазари, но със сигурност все пак ще има сериозни последици и трусове в Азия, Европа и Латинска Америка.

Глобалните парични потоци

След дори кратък фалит, американското правителство вероятно ще има сериозни затруднения да продава краткосрочни съкровищни бонове при ниски лихви, за да финансира дейността си. Вероятната последица от това ще е по-голямото разчитане на средносрочни и дългосрочни заеми, които изискват по-високи лихви, за да бъдат привлекателни за потенциалните кредитори.

В момент, в който Фед все още работи с облекчена парична политика, за да засилва възстановяването от голямата рецесия, той ще се наложи да повишава лихвените проценти - в противоречие с експанзионистичните си политики, което със сигурност ще има тежки последици за американската и глобалната икономика.

Ако американските лихви скочат, Америка ще се превърне в магнит за глобалните капитали, което оствя на сухо европейските държави по отношение на кредити, с които те да поддържат собственото си икономическо възстановяване.

По-вероятната ситуация е да бъде избегнат фалит, но опасенията, че такъв вече е надвиснал над страната - и че това лесно би могло да се случи отново по същото време догодина, ще поизнервят финансовите пазари.

Чуждестранните кредитори охотно дават заеми на САЩ, защото те изглеждат като не особено рисков ход в като цяло несигурни условия. Но ако тази неефективна американска политика придаде на Америка имидж на несигурно място на ръба на фалита, нищо чудно те да обърнат погледите си в друга посока.

САЩ има огромния късмет, че еврото не е ефективна резервна валута, както изглеждаше, че ще стане преди десетилетие, а китайският юан все още не е готов да се конкурира пряко с долара.

Това обаче, от което се нуждае светът сега, е по-голяма сигурност от най-големия си заемополучател и притежател на собствена резервна валута. Без това, последиците за глобалния икономически растеж биха могли да се окажат катастрофални.

 

Най-четените