Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бен: Пътуването по света е най-добрата класна стая

Пазител на остров, фотограф, пиар ..... Снимка: Bestjobben.com
Пазител на остров, фотограф, пиар .....
Бен: Пътуването по света е най-добрата класна стая Снимка: Bestjobben.com
Бен: Пътуването по света е най-добрата класна стая Снимка: Bestjobben.com

Да имаш "Най-хубавата работа на света" не е лесно. Питайте британеца Бен Саутхол, който преди три години спечели едноименния конкурс и стана пазител на живописен остров в Големия бариерен риф.

Не си мислете за него като един съвременен последовател на Робинзон Крузо. Бен попада на остров Хамилтън, където има местно население и туристи, иначе природата си е съвсем дива. Разполага с камера, компютър, фотоапарат и всякакви други джаджи, чрез които споделя преживяванията си с целия свят. Буквално.

След куп екстремни преживявания, близки срещи с непознати племена и девствени джунгли, Бен сяда в стола на журито на конкурса "The Biggest, Baddest, Bucket List" на световния туристически бранд My Destination. Наградата за победителя в конкурса е околосветско пътешествие за шест месеца и парична премия от $50 000.

Попитахме мъжа с неугасващ дух за приключения какво му е донесла работата, за която цял свят му завиждаше.

Бен, ти спечели състезанието "Най-хубавата работа в света". Доколко това, което ти се случи, съвпадна с твоите очаквания?

Случиха ми се куп нови преживявания, за които винаги съм си мечтал - гмуркане при коралите в Големия бариерен риф, въздушни скокове около островите Уитсъндей, офроуд 4х4... Това бяха цели шест месеца приключения, които не могат да се купят с пари.

Много хора очакваха тази работа да бъде нещо като постоянно лежане в хамак и съзерцание как светът се върти около теб. Колкото повече наближаваше финалът на състезанието, толкова повече осъзнавах, че става дума за истинска работа, която си има истински отговорности.

Бях посланик на туризма, блогър, телевизионен водещ, пазител на острова, осъществявах дори връзки с медиите, давах интервюта. Много неща в едно.

Коя бе най-голямата опасност за острова, след като бе избран за негов пазител?

Аз живях на остров Хамилтън, част от островите Уитсъндей в провинция Куинсленд (североизточен щат на Австралия), където местното население наброява около 1500 души. Всъщност, това си е доста оживен курорт и до голяма степен сам се грижи за себе си.

Големият бариерен риф е едно от най-известните чудеса на природата и трябва да бъде защитаван от всякакви опасности и потенциални проблеми - глобално затопляне, строителство по бреговата линия на Куинсленд, проучвания и добив на нефт и газ, прекалено нарастване на рибната популация и много други.

С някои от тези проблеми може да се справим на местно ниво, но други - като промените в климата - изискват управление на много по-високо ниво и в много по-голям мащаб. Лидерите на света трябва да направят така, че тази спираща дъха природна красота да остане непокътната за следващите поколения.

Най-ценният урок, който научи от престоя си там?

Беше много отрезвяващо да срещна толкова много хора в Куинсленд, които искрено вярват, че също имат най-добрата работа на света - от инструктори по гмуркане до готвачи и пилоти на хеликоптер. Преди острова, аз живеех във Великобритания, където има много по-негативен поглед върху кариерата и разделението на ролите, които хората изпълняват в живота. Беше страхотно да се погледне от другата страна.

Вярно ли е, че си подписал договор само за 12 часа работа на месец? И какво правеше през останалото време?

Не, това не е вярно. Всъщност съвсем спокойно може да се каже, че имах "Най-натоварената работа на света". Почти всеки ден ставах в 6.00 часа сутринта, за да тичам. След това правех куп други забавни неща - плаване, гмуркане, обикалях.

Вечерите прекарвах с управители на хотели, политици, туристически представители, а след това - около 21 вечерта - сядах да пиша в блога, да публикувам снимки и да монтирам видеоклипове. Давах и интервюта, които ставаха толкова бързо - над 500 за 6 месеца. Нямах много свободно време, както може да видите.

Имал си инцидент със смъртоносна медуза. Какво се случи?

През горещото лято малките, но отровни медузи често се срещат във водите около островите Уитсъндей. Туристите дори носят специални костюми от тънък неопрен, за да се защитят.

Какво се случи ли? Оставаха три дни до края на договора ми и се бях отдал на водни ски, когато за нещастие една медуза ме ухапа по ръката. Няколко часа бях в болница, което си беше доста неприятно преживяване. Има хора, които цял живот съвсем спокойно плуват без костюм и никога не са имали подобен инцидент. Просто бях на грешното място в грешния момент.

Да оставим опасните медузи настрана. Разкажи за някоя вълнуваща среща с дивия живот?

Спомням си веднъж, когато плавахме около залива с нашия малък катамаран с един приятел журналист. Три косатки просто изникнаха от дясната страна на лодката - бяха толкова близо, че се докоснаха до нея. След това минаха от другата страна. Това бе един от моментите, който завинаги ще остане в мен. Тогава нямах камера, но пазя всичко в паметта си.

Как се промени животът ти и ти самият?

През последните десетина година имах огромното желание да пътувам по света, да изпитвам нови и вълнуващи преживявания, да предизвикам сам себе си. Изгубих двама приятели при инциденти в различни точки на света.

Осъзнах, че човек има само един шанс, една възможност, докато е на тази земя. И трябва да я използва по най-добрия начин. "Най-добрата работа на света" ми помогна да продължа тази мечта. Най-хубаво бе, че успях да вдъхновя други хора да направят същото със себе си.

Спечели работата на мечтите си в конкуренцията на още 35 000 претенденти. Сега ще бъдеш жури в друг изкушаващ конкурс - The Biggest, Baddest, Bucket List, чиято награда е околосветско пътешествие за шест месеца и чек от 50 000 долара. Кое ти помогна да спечелиш тогава?

Когато реших да се включа в състезанието, нямах представа, че толкова много хора от цял свят ще се включат. Още по-малко предполагах, че точно аз ще стигна до финала, камо ли да го спечеля. Както се казва, който играе - печели.

Така че направих видеото, подчертавайки всички приключения, които преживях през последните години - пътуване до Африка, катерене на планини, маратонски бягания, срещи с необикновени хора. Трябва да карате нещата в живота ви да се случват, да действате повече, отколкото да мислите. И запомнете - сънят е за мечтатели, така че всеки ден надскачайте потенциала си.

Какви участници очакваш в състезанието "ВВВ"? Дай им съвет, все пак ще ги оценяваш.

За момента не искам да разкривам твърде много, но със сигурност ще търся оригинален човек, забавен, дружелюбен и честен. Някой, който може да прегърне и приеме другия, чужди култури и всякакви ситуации, които се изправят на пътя му. Пътуването е за това в крайна сметка.

"ВВВ" изиска от участниците да заснемат видео за любима тяхна дестинация и да напишат кратък текст в стил блог. Какъв щеше да е твоят избор?

Сега може да живея в Австралия, но сърцето ми остава в Африка, след като в продължение на десет години отскачах до този континент. Остана ми любовта на хората, на местата, на дивия живот и цялата му суровост, която може да се изпречи на пътя ви.

Колкото до блога, има толкова много възможности за избор. Например, да седнеш с племето на берберите в Мавритания и да пиеш с тях камилско мляко - още топло и прясно издоено. Час по-късно разбрах, че това не ми понася, тъй като се оказа силно разхлабително.

Животът за мен е изцяло за нови преживявания и стигане на граници. Имайки възможност да комбинирам любовта към пътуването с приключенията, аз избирам по-малко посещавани и известни дестинации и екстремна природа, за да мога да запозная с тях хората по света чрез моите снимки, видеоклипове и блога си.

Къде още  имаш желание да отидеш?

О, толкова са много тези места. Стягам се за път към Азия. Бих искал да се преместя там за две години най-малко, защото е толкова различно. След това идва удивителната Южна Африка, която е толкова разнообразна. Антарктида също е моя мечта - да се гмурна под леда.

Пътуването по света е най-добрата класна стая за всеки, независимо от възрастта. То отваря умовете на хората, дава им друг тип мислене. Интегрира култури и помага на тези, които се смятат за привилегировани, да не приемат нормалните неща от живота като даденост, като нещо, които им се полага.

Има ли място, където кракът ти не би стъпил?

Няма такова, със сигурност. Дори местата, в които съм живял или вече съм посетил, продължават да ми дават нови преживявания. С моя Land Rover и съпругата ми София искаме да продължим да пътешестваме заедно.

Занимавал си се в благотворителност преди да спечелиш конкурса. За какви каузи се бори и защо?

През годините бях активист за събиране на финансови средства за различни каузи. Обикновено те бяха свързани с живота на хората или с дивите места, които бях посетил. Бях на експедиция в Африка, която продължи една година, събирайки пари за три местни благотворителни организации.

С "Най-добрата експедиция на света" помогнах да се съберат средства за научни изследвания на Големия бариерен риф, чрез които повече да вникнем в опасностите, които го застрашават в момента, както и за това, което трябва да направим, за да го запазим.

Какво предстои на хоризонта ти?

Откъде да започна? През април се готвя да поставя нов световен рекорд с екип от други двама бегачи - за най-бързо изкачване на най-високия връх във всеки един австралийски щат. Ще казваме всеки един за около десет дни.

Планирам и друга експедиция до езерото Ейре (Австралия)по-късно през годината, а след това ще отида в Лаос, където ще карам каяци. Както казах, един шанс имаме на майката Планета. Нека го използваме.

 

Най-четените