Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Репортаж: Пет дни в Крим

Проруските сили в Крим
Проруските сили в Крим

4 сутринта е, когато още полузаспали, се качваме в микробус и се насочваме към южния украински град Херсон.

Прекарали сме нощта в Одеса, прочута с гигантската си стълба, заснета в немия филм "Броненосецът Потьомкин" на Сергей Айзенщайн (1925).

Въпреки че не сме станали преди първи петли само за да обикаляме и да разглеждаме, нашите усърдни водачи неочаквано ни водят на разходка из реалните "задни улички" на Одеса.

Те ни уверяват, че това е най-бързият начин да излезем от града, но аз се чувствам неспокойна, защото имаме три часа и половина, за да стигнем до Херсон, където ще се присъединим към екипа от 43 международни наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество (ОССЕ), които ще направят опит да влязат в Крим.

Делегатите без изключение са от различни военни организации

Точността и пунктуалността са тяхна втора природа. Така че те не биха чакали закъснял телевизионен екип, въпреки че сме получили ексклузивен достъп до техния конвой.

Когато пристигаме в Херсон, наблюдателите от ОССЕ тъкмо преминават през кратък брифинг за планирания маршрут, по който се очаква да стигнат до Крим.

Не, те не смятат, че имат големи шансове да се окажат в "забранената зона", но все пак са длъжни да опитат.

В продължение на почти три часа пътуваме с ескортиран от полицията конвой през слабо населени провинциални райони и разнебитени градове от ерата на Съветския съюз.

Радваме се да видим Черно море, но същевременно усещам известна тревога, тъй като това показва, че наближаваме контролния пункт "Чонгар" - и реално не сме наясно какво да очакваме.
Знаем, че мъжете, охраняващи контролните пунктове по пътя ни, са въоръжени с автомати.

Делегатите на ОССЕ, с които пътуваме, не носят оръжие, а кримските власти ясно са заявили, че смятат всякакви опити на ОССЕ да проникнат в полуострова като открита провокация.
Екипът от наблюдатели вече е бил спрян по различен маршрут до Крим предния ден. Това сега е вторият им опит да влязат в зоната.

Един от делегатите ми казва, че се безпокои за втория опит. Друг казва, че делегацията този път трябва да бъде по-убедителна отпреди.

В началото конвоят ни е посрещнат със сцени на ликуване от хора, развяващи украински знамена, но атмосферата се променя по-нататък по пътя, когато доближаваме Чонгар.
Мъжете, охраняващи пропускателния пункт, наистина са въоръжени и носят балаклави и военни униформи без отличителни знаци. Те обаче стоят под веещи се руски знамена.

Край пътя табели предупреждават за противопехотни мини

Въпреки че въоръжените хора изглеждат застрашително, те са забележително спокойни, когато се изправят не само пред многократните искания от наблюдателите на ОССЕ да преминат, но и срещу предизвикателни викове от про-украинските протестиращи, които са последвали конвоя ни.

"Това е нашата страна. Ще ви убием," крещи особено гневен възрастен мъж. Поклащане на главата е единственият отговор, който получава от маскираните охранители на пункта.

В продължение на два часа представителите на ОССЕ многократно излагат тезата си, настоявайки, че имат правото да влязат в Крим, но в крайна сметка преценяват, че усилията им са напразни.

Въоръжените мъже не отстъпват. Междувременно времето се влошава. Делегатите обръщат конвоя и се насочват към Херсон, за да преценят какъв ще е следващият им ход.

Ние обаче оставаме. Нашата двойка водачи - мъж и жена, предлагат да се опитат да ни прекарат в Крим. И успяват, макар и за момент да възниква опасност.

Докато чакаме да ни позволят да преминем, се стреля на два пъти. Отгоре можем да види пушек от изстрели до кола, чакаща да премине от Крим към Украйна.

Проруските сили, контролиращи пункта, незабавно заемат отбранителни позиции и изчакват, строени в редица, с оръжие, готово за стрелба.

Те обаче остават спокойни, дори отпуснати. Маскираните мъже може и да не носят отличителни знаци, но дисциплината им ясно показва, че са преминали през военно обучение.
След няколко минути те ни позволяват да преминем.

Докато минаваме край белия седан, по който е стреляно, виждаме, че никой в колата не е пострадал, но предната гума е простреляна.

Враждебни реакции в Крим

След пет дни в Крим, нашият екип се кани да поеме обратно към Киев.

Но точно в навечерието на заминаването ни летището в Симферопол е затворено и няма никакви полети, освен до и от Москва.

Налага се да търсим алтернативи; вариантите да излезем са с кола или с влак.
Пътешествието с кола означава поне 10 часа каране без гаранция, че ще минем през контролните пунктове, поставени от проруските сили между Кримския полуостров и основната територия на Украйна.

Вече сме видели как един от тези охранители стреля по гумите на кола, опитваща се да влезе в Украйна на контролния пункт в Чонгар. Не желаем да рискуваме да изпаднем в сходна ситуация.

По време на пътуването ни през региона, реакциите към нашите камери не винаги са положителни. В Одеса ни посрещат агресивно и ни заявяват, че някои проруски активисти не гледат с добро око на американски телевизионни мрежи и телевизионни екипи.

Така че след като пътуването по пътищата отпада като опция, прибягваме до разписанията на влаковете. По всичко изглежда, че същото правят и всички останали, желаещи да излязат от региона.

Всички места във влака за Киев са изкупени вече, но успяваме да грабнем последните билети за влака до Донецк, друг регион в източна Украйна, който се идентифицира повече с Москва, отколкото с Киев.

Качваме се на експреса Севастопол-Донецк в 19.55 и незабавно си уреждаме престой в първа класа, за да има къде да разположим 12-те сака с видео и фотографско оборудване и личния си багаж, който мъкнем из страната от Киев, през Одеса, до Симферопол и Севастопол в последните 7 дни.

Кондукторът на влака любезно ни отстъпва своето купе с две легла - и без съмнение прекарва следващата нощ без сън в обикновена седалка за пътници.

Не че от това следва, че сме спали по-спокойно

Отоплението е засилено до температурата на астероид, а любезната ни кондукторка ни буди в 2 през нощта, за да си вземе цигарите, които е забравила в купето.
Предполагам, че просто е имала нужда от нещо, с което да издържи на дискомфорта.

Все пак това се оказва осезаемо по-добър и безопасен начин за пътуване от автомобилите. Вагоните са пълни с млади семейства и старци, заминаващи за Украйна в навечерието на предстоящия в неделя референдум, има в изобилие чай с лимон и захар, а при цени около $15 за стандартен билет и $40 за първа класа, цените са направо изгодни.

Също така пътуването е на практика безпроблемно. Независимо от медийните съобщения за проруски сили, проверяващи влаковете в Крим, единственият ни посетител е млад глухоням мъж, който се опитва да ни продаде нощни фенерчета.

Вече сме щастливи собственици на тези малки светещи сувенири от едно пътуване, след което пресъхнахме от жега, но което ни даде един от малкото оставащи пътища за излизане от Крим. Поне до референдума в неделя.

 

Най-четените