Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Криворазбраният дълг на един министър

Земеделският министър така и не се научи, че всеки опит за натиск върху пазара води до повишение на цените. Дали става дума за трайно неразбиране или за умишлена тактика? Снимка: Sofia Photo Agency
Земеделският министър така и не се научи, че всеки опит за натиск върху пазара води до повишение на цените. Дали става дума за трайно неразбиране или за умишлена тактика?

Когато един министър обяви, че дългът го зове, ситуацията обикновено става комична, после - опасна. Не защото принципът е грешен, а защото дългът е криворазбран. В подобни ситуации редовно се оказва министърът на храните Мирослав Найденов, който много обича да се вживява в ролята на пазител на здравето на потребителите. Било чрез въвеждане на стандарти, по които малцина могат да произвеждат и малцина могат да си купят, било чрез директна намеса на пазара - чрез шумно спиране на внос със съмнителни аргументи или емоционални призиви за намаляване на цените.

Последният пример е с цената на яйцата, с която Найденов се бори вече втора седмица. Но не с разрешените от закона средства - със сезиране на комисията за защита на конкуренцията, която единствено може да санкционира при нарушения на пазара, а с ударни срещи с производители и търговци. След които следват закани за санкции, които също са неприложими по закон. Например - за спиране на държавните субсидии. Няма обаче нито български, нито европейски регламент, който да допуска такъв правителствен натиск на пазара - отпускането на помощи да става срещу ниски печалби и ниски цени. Пък и кой би позволил?

Самият министър удобно пропуска, че той също има голям принос за паниката на пазара и за вдигането на цената на яйцата. Преди седмица той постави "под карантина" огромни количества от стоката, внесена от Полша, тъй като наши фирми се били оплакали, че тя е прекалено евтина, поради което вероятно е некачествена.

Проверката на Агенцията за храните в търговската мрежа в страната не откри негодна стока, а големият минус на полските яйца се оказа единствено... ниската им цена. Това обаче бе достатъчно, за да се блокира целият внос, и на пазара да се появи недостиг.

Действията на министъра имат и още една страна, която малко се коментира - дали намесата не доведе до разчистване на пазара от едни фирми в полза на други фирми. Подобна ситуация имаше и през лятото на 2010 г., когато министърът обяви война на обрезките от колбаси, назовани със звучното име "дупета".

След тарашене на складове, унищожаване на близо 200 тона продукти, гръмки изявления, събиране на документи и разправии с търговци, се оказа че проблем с обрезките изобщо няма. Сигналът за евентуално нарушение тогава дойде от Асоциацията на месопреработвателите, а акцията, случайно или не, съвпадна с бляскавата премиера на новите стандарти за месни продукти, които се оказаха на по-високи цени. След тази намеса пазарът на месни продукти не е същият. А качеството на храните не се е променило кой знае колко.

Но и с това активността на хранителния министър не се изчерпва. Месеци по-късно бе сформирана спецкомисия, която да следи за цените на стоките и да свежда ценната информация до знанието на потребителите. Нищо, че това по никакъв начин не им помага - фирмите сами определят разходите и надценките си. А за съставянето на подобен анализ всъщност плащат самите потребители - една от последните обществени поръчки на агроведомството е именно за актуална информация, която то да получава срещу скромните 33 000 лв. в рамките на 24 дни.

Така че под опитите на земеделското министерство да се покаже като едно от най-работещите и най-загрижените ведомства у нас прозират безсмислени усилия, излишни харчове, съмнения за договорки и умишлен натиск на пазара.

А Найденов би могъл да е много по-полезен - ако остави пазара на мира и обърне повече внимание на глобите, които събират подопечните му за неспазването на изискванията на закона. И вместо да ги вдига "на око", просто да повиши събираемостта им. Едва тогава ще може да се говори за ефективен контрол. В противен случай не само министърът ще изкудкудяка, но и фирмите, които просто ще потърсят нови пазари, където не гледат на тях като на поредната кокошка за скубане.

Segabg.com

 

Най-четените