Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да съжаляваме ли деспотите

Властта кара истинската ни същност да излезе наяве. Чрез нея можем да бъдем такива, каквито пожелаем. Например, филмови герои...
Властта кара истинската ни същност да излезе наяве. Чрез нея можем да бъдем такива, каквито пожелаем. Например, филмови герои...

По време на престоя си в Колумбийския университет, Анди Яп провежда прост експеримент. След като разделил субектите на своето изследване на такива със силен и такива със слаб статус (в лабораторията психолозите са с най-висок статус от всички, естествено!), Яп ги накарал да познаят ръста и теглото на останалите както при контакт на живо с тях, така и от снимки.

"Когато хората се чувстват влиятелни или безпомощни, това повлиява на усещането и разбирането им за другите," заявява Яп, който понастоящем е изследовател в Масачузетския технологичен институт.

Изследването доказва, че съдим за силата и влиянието на другите според нашите собствени такива. Когато се чувстваме властни, другите ни изглеждат по-слаби - и обратното: беззащитността и усещането за малоценност често издигат останалите в собствените ни очи.

Вярно е, че изпълнителните директори обикновено са по-високи от средностатистическия човек, а според някои изчисления за всеки сантиметър над нормата, тези шефове получават със 789 долара повече за годишната им заплата. Направеното от Яп изследване пък показва, че по-влиятелните хора обикновено преценяват останалите като по-ниски, отколкото всъщност са.

Изводите на Яп са перфектен пример за това, което винаги сме подозирали подсъзнателно: властта и влиянието оказват въздействие върху мозъка ни


Проучвания в рамките на десетилетия върху властта и поведението на хората показват, че съществуват някои предсказуеми начини, по които хората реагират на властта - и те могат най-просто да бъдат дефинирани като способността да оказваме влияние върху другите.

Макар че властта в политиката на национално и глобално ниво може да причини невероятни щети, в лабораторни условия тя изглежда изненадващо проста. Ако помолиш някой човек да си спомни време или случка, в които се е чувствал властен, това може да го настрои да изпитва сила и в настоящото си състояние. Освен това съществува и т.нар. "игра на диктатори", в която участниците придобиват власт чрез компенсация, свързана с понижаването на статуса на друг участник в играта.

Изследователите дори са открили, че могат да накарат даден човек да се чувства властен просто като поставят тялото му в доминантна и отворена позиция. Това е видно например при триумфиращите атлети: извит гръб и широко разтворени ръце. Дори незрящите състезатели са известни с тази поза при победа. Те не са я научили от някой, който са видели да я заема. Тя е базирана на нещо фундаментално.

Властта не развращава, а освобождава, твърди Джо Маджий, изследовател в областта на властта и влиянието и е професор по мениджмънт в Нюйоркския университет. "Властта кара истинската ни същност да излезе наяве. Голяма част от хората живеят съгласно различни социални норми: работим в екипи и големи групи, които налагат върху нас натиск от всякакъв вид, с който сме длъжни да се съобразим. Щом придобием властова позиция, можем да се отърсим от този натиск и да бъдем такива, каквито пожелаем".

Това се проявява по няколко различни начина

От една страна се смята, че вероятността властните хора да се съобразят с чуждата гледна точка е по-малка. В един експеримент участниците били предварително провокирани да се чувстват властни или безсилни, след което били помолени да напишат буквата "е" на челото си. Те са имали избора да я изпишат така, че да изглежда с правилна позиция за другите, или така, че да е с правилна позиция, когато се гледат в огледалото.

В конкретния експеримент хората с по-висок властен статус е било 3 пъти по-вероятно да напишат "е"-то наобратно, така че единствено те да го виждат правилно.

Властта дава на нейния притежател много изгоди. Властните хора са по-склонни да предприемат решителни действия. В друг прост експеримент се доказва, че хората, които се чувстват по-властни, са по-склонни да изключат дразнещ вентилатор, който бръмчи в стаята. Властта намалява осъзнаването за ограниченията и кара хората да действат по-бързо.

По-властните хора също така са склонни да мислят по-абстрактно, отдавайки по-голямо значение на цялостната картина, а не на незначителните детайли и последствия. Освен това, вероятността при по-властните хора да помнят ограниченията при постигането на дадена цел е по-малка. Те не обръщат такова внимание на рисковете и тялото им произвежда повече тестостерон (хормонът на доминантността) и по-ниски нива на кортизол (хормонът на стреса).

"Хората с повече власт в лабораторни условия виждат повече избори пред себе си," коментира Маджий. "Те са способни да видят отвъд онова, което обективно се случва, и да разгърнат полето от възможни за тях избори. Те имат повече ориентири за действията, които биха могли да предприемат. Да имаш власт означава да бъдеш свободен от наказанието, което някой би ти наложил, ако постъпиш по определен начин".

Което създава предпоставки за друга ключова характеристика на властните - лицемерието

Обикновено предчуствието ни се оказва правилно в тези ситуации. В поредното изследване по-властните участници демонстрирали по-ниска толерантност към изневярата от по-неовластените, след което обаче се оказало, че при възможност да те изневерят, биха се възползвали от нея много по-активно от хората с по-нисък властови статус.

Авторите на това изследване обясняват как подобни тенденции всъщност могат да подсилят властните структури в обществото:

"Това означава, че властните хора не само вземат това, което получават, защото могат да си позволят да го направят, без да бъдат наказани, но и защото интуитивно усещат, че имат право на това. И обратно - хората, на които им липсва власт, не само не получават това, което искат, защото не им се разрешава да го вземат, но и интуитивно усещат, че то не им се полага." 

Там, където има лицемерие, често следва и изневяра


Въпреки че историите за изневери на политици са по-нашумели и поради това по-скандални - примерно тайния син на Арнолд Шварценегер, - има доказателства, че властните хора е по-вероятно да си позволят извънбрачна връзка.

В проучване сред 1500 човека със солидна професионална кариера, тези на по-високи постове в корпоративната йерархия по-често са отговаряли положително на въпроси като "Обмисляли ли сте някога да изневерите на партньора си?" (и мъжете, и жените са отговаряли положително, когато са били нагоре в йерархията). Непочтеността и властта вървят ръка за ръка.

В едно от последните си изследвания Яп открива, че само като застават във властна поза, те е по-вероятно да получат повече пари, отколкото им се полагат за изработеното време. (Заставането в подобна поза също е било установено, че повишава нивата на тестостерон и понижава кортизола. Така че ако искате да се чувствате могъщи, заемайте подходяща поза!)

Това не означава непременно, че властните хора са лоши по природа. "Има тенденция хората да приемат, че овластените са неспособни на съчувствие, студени, че не им пука за обикновените хора," казва Памела Смит, изследовател по въпросите на властта в Калифорнийския университет в Сан Диего.

Не винаги обаче е така; много зависи от това кой получава властта. "Ако поставите някого в експеримент за известно време в позиция на голяма власт, ако ценностите му са насочени към благото на обществото, с нарастването на властта му нараства и загрижеността му за другите. Хората, които споделят, че имат по-концентрирани върху самия себе си ценности, са по-склонни да стават по-егоистични с придобиването на повече власт."

От каква полза би била тази информация за хората на най-високи властови позиции? Според учените тя би могла поне да породи самоосъзнаване. Ако хората по върховете осъзнаят какво властта може би причинява на разума им, може пък и да се осъзнаят и да се държат по-адекватно. Макар че кой знае защо това ни звучи като рефрена "а дано, ама надали...".

 

Най-четените