Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Изтребителите като сапунен сериал

Инвестирането в МиГ-29 на фона на тази геополитическа обстановка е равносилно на покупка на завод в България на 10 септември 1944 г. Снимка: Красимир Грозев / Wikimedia Commons
Инвестирането в МиГ-29 на фона на тази геополитическа обстановка е равносилно на покупка на завод в България на 10 септември 1944 г.

Процесът на покупка на нов изтребител за българските Военновъздушни сили (ВВС) е добил всички черти на качествен сапунен сериал. Вече малцина помнят кога и как започна всичко, внезапните и неочаквани сюжетни обрати са често срещани, главните действащи лица се сменят редовно и никой не може да каже със сигурност какъв ще бъде краят, ако въобще има такъв.

Пилотните серии

По-паметливите помнят, че за нов изтребител официално се заговори през май 2004 г., когато правителството на Симеон Сакскобургготски прие амбициозен проект за развитие на въоръжените сили, който стана известен като „План 2015". Съгласно него към 2015 г. страната ни трябваше да разполага с 20 нови многоцелеви изтребители.

По онова време планът изглеждаше реалистичен, още повече, че в периода 2003 - 2006 г. ударно бяха напазарувани нови учебни самолети Pilatus, транспортни самолети Spartan, вертолети Cougar и Panther, както и употребявани фрегати от Белгия.

Силната фигура в този период бе генерал Никола Колев, началник на ГЩ на Българската армия (2002 - 2006 г.). Поне на повърхността той подкрепяваше опцията за покупка на F/A-18 Super Hornet, произведен от корпорацията Boeing. Така в периода 2005 - 2006 г. у нас се проведоха няколко презентации, като дори през лятото на 2006 г. в авиобаза Граф Игнатиево бяха демонстрирани на живо два такива изтребителя.

В онзи период сделките за отбранителна техника се правеха стихнийно и буквално за една нощ се пишеха изисквания, които да отговорят на фаворитизирания кандидат. Генерал Колев, обаче, бе сменен в края на май 2006 г.

През същата 2006 г. България пусна запитвания за предоставяне на информация до потенциалните доставчици на изтребители. Този акт е равносилен на събиране на рекламни брошури, когато човек си избира нов телевизор и все още придобива представа за техническите характеристики и цените. До пускане на искане за даване на оферти обаче не се стигна.

Задкулисните епизоди

Следващият етап от сапунения сериал покрива периода 2007 - 2009 г., когато на власт бе кабинетът на Сергей Станишев. Процесът на бясна модернизация на армията забави ход, най-вече защото започнаха да идват фактурите от сделките, сключени през предходните години. В същото време паралелно с това вървеше и една друга драма - сделката за корветите.

Флотът настояваше и той да получи част от парите, които се раздават за модернизация и вече си беше направил програма за строителство на четири корвети по френски проект. Програмата доближаваше стойност от €1 млрд. и сериозно конкурираше покупката на нов изтребител.

Пуснатите в публичното пространство от Wikileaks дипломатически грами хвърлят интересна светлина върху процесите от онзи период. Според тях правителството на САЩ твърдо се е противопоставяло на сделката за покупка на нови бойни кораби за ВМС, като вместо това е работило за продажбата на употребявани изтребители F-16. Интресно, че най-активна работа за пласиране на F-16 втора ръка е била свършена по време на военния министър Николай Цонев (2008 - 2009 г.). Налични са няколко дипломатически грами, които ясно посочват, че министърът е твърдо за бързата покупка на F-16 от излишъците на САЩ, а ентусиазираните американски дипломати пишат, че сделката може да стане факт преди изборите през юни 2009 г.

Още по-любопитни са грамите, които посочват, че президентът Георги Първанов и неговият съветник генерал Никола Колев буквално са молили тогавашния американски посланик у нас Нанси Макълдауни за доставката на F-16 у нас. През пролетта на 2009 г. делегация от ВВС посети САЩ, където огледа планираните за нас изтребители, но това беше връхната точка на тези усилия.

Спокойно може да спекулираме, че флиртът, който правителството на Тройната коалиция си устройва със САЩ и F-16 е трябвало да бъде баланс или пък параван за крупните енергийни проекти, които се планираха с Русия по онова време.

Така или иначе Тройната коалиция катастрофално загуби изборите през юли 2009 г., на власт дойде кабинетът на Бойко Борисов, а с това и най-новите епизоди на изтребителната драма.

Сезонът на големите обрати

ГЕРБ дойде на власт с управленски приоритети, като в тях бе ясно записано, че трябва да бъде осигурен нов боен самолет за ВВС. Икономическата криза, обаче бе болезнен факт по това време и сериозни харчове за военна техника не се предвиждаха. През октомври 2010 г. на едно военно събитие в авиобаза Граф Игнатиево премиерът Борисов дори дълбокомислено отбеляза, че изтребители ще се купуват едва след като България построи всички свои магистрали.

В края на януари 2011 г. вече ръководеното от Аню Ангелов Министерство на отбраната се реши на една първа стъпка към придобиването на нов изтребител, а именно повторно пускане на запитване за информация към производителите на бойни самолети. Получената информация за цените на предлаганите изтребители поохлади ентусиазма в МО.

В последвалите месеци на 2011 г. станахме свидетели на безкрайно различни и понякога противоречащи си изказвания от страна на военния министър Ангелов и премиера  Борисов. Ангелов, например, заяви през май, че изборът на нов изтребител ще бъде чисто политическо решение, а не плод на търговски конкурс. По същото време министър председателя пласираше идеята да купим изтребители заедно с Румъния и Хърватска.

През лятото военният министър бе ту „умерен песимист", ту „умерен оптимист" що се отнася до евентуалната сделка за нови изтребители, а през септември на едно авиошоу  Бойко Борисов заяви, че изтребители ще се купуват, едва когато това стане наложително за изпълнение на ангажиментите ни към НАТО. Въпреки че Аню Ангелов си даваше вид на активно работещ по изтребителната темаq започна да се усеща леко разминаване между неговите пориви и генералната стратегия на кабинета.

Така например, през есента на 2011 г. Ангелов се кълнеше, че проектът ще бъде вкаран за обсъждане в Народното събрание до края на годината (необходимо условие преди пристъпването към реална сделка според Законът за отбраната и въоръжените сили). Това обаче не просто не стана, но и през пролетта на 2012 г. Ангелов вече бе сменил плочата и обясняваше, че проектът за покупка на нов изтребител ще бъде оставен на следващото правителство.

Внезапно през есента на същата година последва нов генерален обрат. Министерство на отбраната се засили да финализира проекта по схемата „петилетката за три години". Причината за това бе, че на хоризонта се появи потенциално изгодна сделка за придобиване на употребявани F-16 от Португалия, като интерес към тях проявява и Румъния.

С много усилия на последното правителствено заседание за 2012 г. министър Ангелов се сдоби с мандат за водене на преговори и събиране на информация за покупката на 8 - 9 изтребителя за ВВС. И отново премиерът Борисов попари ентусиазма му, като в едно предколедно телевизионно интерво заяви, че министър Ангелов иска изтребители, а трябва да бъдат вдигнати и пенсиите. „Естествено избирам да вдигна пенсиите", заяви тогава Бойко Борисов.

Комсомолският ентусиазъм, който бе заразил министър Ангелов, се оказа изключително силен и в началото на 2013 г. започнаха да се водят формални преговори с потенциални доставчици и да се готви процедура за покупка на изтребители. На сцената се появи ново препятствие, този път в лицето на Европейската комисия.

По незнайни причини министър Аню Ангелов не желаеше да провежда конкурсна процедура в рамките на Закона за обществените поръчки. Вместо това искаше да прокара покупката чрез междуправителствен договор с избрания победител. Наивното обяснение тогава бе, че така ще се избегнат всякакви корпупционни практики, но в същото време процедурата се изкарваше от всякакви законови рамки, с всички последици от това.

Още през лятото на 2012 г. комисар Мишел Барние, отговарящ за въпросите на вътрешния пазар и услугите в ЕК, бе изпратил писмо до МО с предупреждение, че неспазването на европейските директиви за обществени поръчки в рамките на една сделка за покупка на изтребители ще доведе до провеждане на наказателна процедура срещу България. Аню Ангелов се стараеше да отбягва тази тема, но в началото на 2013 г. по всичко личеше, че ще има реакция на българските действия.

Кабинетът Борисов подаде оставка на 20 февруари 2014 г. и с това този сезон на сапунения сериал бе закрит. Служебният кабинет на Марин Райков и служебния министър на отбраната Тодор Тагарев направиха някои опити да изправяне на потенциално опорочилата се процедура, но за конкретни действия просто не им стигна времето.

Новият сезон

Идването на власт на кабинета на Пламен Орешарски сложи начело на МО Ангел Найденов. Той бе отявлен критик на действията на Аню Ангелов за провеждане на непрозрачна процедура за покупка. Първоначалните изявления на Найденов бяха категорични - пари за изтребител няма, а модата на деня бе модернизацията на МиГ-29. Към края на годината министър Найденов започна да променя тона си и в началото на 2014 г. вече директно заяви, че е за покупка на нов изтребител, а не модернизация на МиГ-29.

Причините за това бяха няколко. Техническата поддръжка, която се оказва от страна на руския производител РСК МиГ е трагична и самолетите престояват на земята заради недоставени навреме части. Освен това бъдещата експлоатация на МиГ-29 се очертава да е повече от скъпа, а модернизацията скромна и също трудоемка откъм финансов ресурс. В скорошно свое интервю Найденов, дори отбеляза, че ползването на МиГ-29 за в бъдеще ще излезе толкова скъпо, колкото покупката на нов изтребител.

Засега последната серия на изтребителната сапунка е свързана с кризата в Украйна. Резките, силови и категорични действия на Русия в Украйна и Крим станаха на фона на плачевното състояние на въоръжените ни сили и силната зависимост за поддържането на ключови военни способности от благоразположението на Русия. Въобще, инвестирането в МиГ-29 на фона на тази геополитическа обстановка е равносилно на покупка на завод в България на 10 септември 1944 г.

Интересно е, че политическото ръководство на армията сякаш е на същото мнение и нито министър Найденов, нито някой от колегите му в МО подкрепят опцията за инвестиране в руската техника.

Какво ще видим в следващите епизоди?

Засега е ясно, че към средата на годината министър Найденов ще търси мандат за стартиране на процедура за покупка на нов боен самолет. Веднага след това Народното събрание трябва да одобри проекта за инвестиционен разход. Едва тогава МО може да пусне искане за оферти към потенциалните кандидати, да оценя техните отговори, да води финални преговори, да обяви победител, да сключи договор и да чака своите нови изтребители. Колко време ще отнеме този процес никой не може да каже със сигурност. Променливите са много, от политическата обстановка след Евроизборите през май, до финансовото състояние на страната.

Търсенето и на обществена подкрепа за проекта, който ще глътне минимум 700 млн. лева изглежда обречена кауза и макар правителството (което и да е то, когато се сключи сделката) да усили националната сигурност на страната, то и ще обере не малко обществени негативи, свързани с непопулярни харчове в областта на отбраната.

Колкото до основните участници в един бъдещ конкурс, там няма да видим големи промени и за победата в България ще се надпреварват нови шведски Saab Gripen C/D, употребявани Lockheed Martin F-16 и вероятно употребявани Eurofighter Typhoon. Ако можем да използваме автомобилни термини за да опишем състезателите, то ще видим сблъсък между нова  Toyota Corolla (Gripen), стар VW Golf 4 с много тунинг (F-16) и малко употребявано Audi A6 (Eurofighter), като всяко от предложенията върви със своята цена за придобиване и ползване. Коя от тези опции ще се окаже най-подходяща за България предстои да видим в следващите серии.

* авторът е един от основателите на списание "Аеро"

 

Най-четените