Като пенсиониран клиничен психолог, Кларк Мартин бил добре запознат с традиционните средства за лечение на депресия, но неговият собствен случай му изглеждал нелечим, тъй като той преминавал през химиотерапия и други мъчителни медицински процедури за рак на бъбреците. Психиатричната помощ му се струвала безсмислена. Същото важало и за антидепресантите, които той опитал да пие.
Нищо нямало траен ефект, докато на 65 години Мартин не изпитал първото си психеделично изживяване. Той напуснал дома си във Ванкувър, Вашингтон, за да участва в експеримент в медицинския колеж "Джонс Хопкинс", в който се използвал псилобицин - психоактивната съставка, присъстваща в определени гъби.
Учените възприемат нов подход към халюциногените, които са се превърнали в табу за регулаторните органи, след като ентусиасти като Тимоти Лиъри ги промотират през 60-те години с девиза: "Turn on, tune in, drop out." Сега, чрез строги протоколи и предпазни мерки, учените са си извоювали разрешението отново да изучават потенциала на наркотиците за лечение на умствени проблеми и разкриване на естеството на съзнанието.
След като взел халюциногена, Мартин си сложил маска на очите и слушалки, след което легнал на диван, слушайки класическа музика и съзерцавайки мирозданието.
"Изведнъж всичко познато започна да се изпарява," спомня си той. "Представете си, че падате от лодка в открито море, обръщате се - и лодката я няма. След което изчезва и водата. След което изчезваш и самият ти."
Сега, година по-късно, Мартин казва, че шестчасовото му изживяване му е помогнало да преодолее депресията си и изцяло е променило взаимоотношенията му с дъщеря му и приятелите му. Той поставя това събитие сред най-смислените в своя живот, което го прави доста типичен член на разрастващия се клуб на участници в експеримента.
Изследователи от цял свят се събират тази седмица в Сан Хосе, Калифорния, за най-голямата конференция по психеделична наука, провеждана в САЩ от четири десетилетия. Те възнамеряват да обсъдят изследвания на псилобицина и други психотропни вещества за лечение на депресия в раково болни, страдащи от обсесивно-компулсивно разстройство, нервно очакване на края на живота, посттравматични стресови разстройства и пристрастеност към наркотици или алкохол.
Резултатите до момента са насърчителни, но също така са и предварителни - и изследователите предупреждават да не се възлагат прекалено големи надежди на тези скромни по мащаб изследвания. Те не желаят да повторят грешките от 60-те години, когато някои учени, превърнали се в пророци, преувеличаваха разбирането си за рисковете и ползите от наркотиците.
Тъй като реакциите на халюциногени могат да варират в огромна степен в зависимост от средата, експериментаторите и екипите за анализ са разработили правила за създаване на комфортна среда с наблюдение от експерти в помещението, за да се реагира на неблагоприятни реакции. Били са утвърдени стандартни протоколи, така че ефектите от употребата на наркотични вещества да се преценяват по-точно, а също така са били директно наблюдавани ефектите от дрогата чрез сканиране на мозъка на хората, намиращи се под влиянието на халюциногени.
Учените са специално заинтригувани от сходствата между халюциногенните изживявания и променящите живота разкрития, описвани в исторически план от религиозни мистици и хора, които прилагат медитация. Тези сходства са били идентифицирани в невронни изследвания, проведени от швейцарски учени - и в експерименти, провеждани от Роланд Грифитс, професор по поведенческа биология в Джонс Хопкинс.
В едно от първите изследвания на Грифитс, включващо 36 души без сериозни физически или емоционални проблеми, той и колегите му откриват, че псилобицинът би могъл да предизвика нещо, което участниците в експеримента описват като фундаментално духовно изживяване с дългосрочен позитивен ефект за повечето от тях. Никой от тях не е имал предишен опит с халюциногени, нито пък някой от тях е бил сигурен каква субстанция точно е получил.
За да се направи експериментът напълно неутрален, нито участниците, нито двамата експерти са знаели дали участниците получават плацебо, псилобицин или други наркточини вещества като риталин, никотин, кофеин или амфетамин. Въпреки че ветераните от психеделичната култура на 60-те години може да се затруднят да повярват, Грифитс казва, че дори уредите не могат да направят разлика на база реакциите, по която да се установи дали човек е взимал псилобицин или риталин.
Наблюдаващите експеримента експерти понякога се е налагало да успокояват хората през периоди на нервност, казва Грифитс, но те като цяло са били краткосрочни - и никой от хората не е съобщил за каквито и да е сериозни негативни ефекти. В изследване, проведено два месеца по-късно, хората, които са получавали псилобицин, заявяват доста по-сериозни подобрения в общото си усещане за света и поведение, отколкото членовете на контролната група.
Същите резултати са получени и при друго последващо изследване, проведено 14 месеца след експеримента. Към този момент повечето от изложените на въздействие на псилобицин пациенти отново изразяват повече удовлетворение от живота си - и определят изживяването като едно от петте най-изпълнени със смисъл събития в живота си.
След това изследване, публикувано през 2008 г., Грифитс и колегите му са пристъпили към даване на псилобицин на хора, справящи се с рак и депресия, като д-р Мартин, пенсионирания психолог от Ванкувър. Изживяването на Мартин е доста типично, казва Грифитс: подобрен поглед върху живота след изживяване, в което границите между аза и другите изчезват.
В интервюта Мартин и други пациенти описват усещане как тяхното его и тяло изчезват, как те се чувстват част от по-голямо цялостно съзнание, в което изчезват личните притеснения и несигурност. Те откриват, че си припомнят предишни отношения с любовници и роднини с ново чувство за емпатия.
"Промяната в характера за мен беше цялостна," казва Мартин. "Не бях вече обвързан с постигане на резултати и с опити да контролирам нещата. Можех да осъзная, че наистина хубавите неща в живота се случват, ако просто си на нужното място и споделяш естествения си ентусиазъм с хората. Изпитваш усещане за хармония с другите хора."
Описанията на участниците в експеримента отразяват толкота точно разказите за религиозни мистични изживявания, че по думите на Грифитс изглежда човешкият мозък е свързан така, че да минава през такива "обединяващи" изживявания, вероятно заради някакви еволюционни предимства.
"Това чувство, че всички се в това заедно, може да е спомогнало за благото на общности, като насърчава ответната щедрост," казва Грифитс. "От друга страна, и световната любов не винаги е адаптивна."
Въпреки че федералните регулаторни органи са възобновили издаването на разрешения за контролирани експерименти с психоактивни вещества, малко са обществените средства, отделяни за изследването, провеждано в "Джонс Хопкинс", Университета в Аризона, Харвард, Нюйоркския университет, Калифорнийския университет в Лос Анджелис и на други места.
Засега изследванията се финансират от организации с идеална цел, като Heffter Research Institute и Multidisciplinary Association for Psychedelic Studies (MAPS).
"Това е нещо, произлизащо от симбиозата на науката и духовното," казва Рик Доблин, изпълнителен директор на MAPS. "Надяваме се обикновените хора и психеделичната общност да се срещнат по средата и да бъде избегната поредна културна война. Благодарение на промените в последните 40 години в социалното възприятие на движението на хосписите, йогата и медитацията, нашата култура вече е по-възприемчива, а ние показваме, че тези наркотични вещества могат да осигуряват позитивен резултат, който настоящите лекарствени средства не могат."
Изследователите съобщават за ранни успехи в употребата на псилобицин в облекчаване на нервността при пациенти с нелечими заболявания. Д-р Чарлз Гроуб, психиатър, участващ в експеримент в UCLA, го описва като "екзистенциална медицина", помагаща на хората на смъртно легло да преодолеят страха, паниката и депресията.
"Под влиянието на халюциногени," пише Гроуб, "хората се издигат над първичната идентификация с тялото си и изпитват освободени от егото състояния, преди момента на тяхната реална физическа кончина - и се завръщат с нова перспектива и цялостно приемане на единственото константно нещо в живота: промяната."
